От много време не се бях изнервял толкова много, но то пък нима човек може да бъде толкова глупав, малоумен и въобще кретен на н-та степен? 🙂 (това е риторичен въпрос, не се чувствайте длъжни да ми отговаряте)… И сега, за да замаскираме нещата… Чудя се как човек разбира, че нещо не му е наред? Как знае, че е болен, примерно, или пък, че е малоумен. Нима тези неща се разбират, ако симптомите не са кой знае колко осезаеми за самия него (не броим околните, които сигурно само това виждат :Д)
Досега си мислех, че по-големи малоумници от немските ми колеги няма, но уви, днес френския колега обра всички точки за отрицателно време. Не може да научиш нещо ново и след това да тръгнеш да го оспорваш (при положение, че имам само година и половина повече опит с гугъл от него и знам той какво харесва и какво не :Д)! Не може да ти обясняват едно и също нещо повече от един път и след ден ти отново да се върнеш с въпрос, който касае точно това нещо! Не е лесно да си олигофрен просто.
И все пак, как разбираш, че нещо не ти е наред?
Ааааа, идва ми просто да ги избия всичките!
Рестарт!
How?
Vortex
От доста време не бях писал нищо тук. Доста време за мене де, като се има в предвид времето, за което поствам нови постове 🙂
Причини много, но двете най-основни са, че ме мързеше адски много и от друга страна предната седмица, която имаше само четири работни дни, беше много натоварена и с огромно количество работа (щом един от дните съм работел близо 8 часа без прекъсване, а обикновено не се събират повече от 4 на ден :Д). А точно втората причина още повече подхранваше първата.
За сметка на това обаче уикендите не съм се спирал. Още като се върнем три уикенда назад и дарк френдс феста. Малко сън и луд купон :Д Следващия също се очертава да е такъв хехе. А този последния беше във Варна и мога да кажа, че от много време не се бях забавлявал толкова. Разбира се, след като изтрезнях на другия ден и започнах да си спомням нещата, които съм говорел (или ми припомняха, че съм говорел) и вършел (добре, че няма снимкови доказателства на определени моменти хахах), ми се искаше да не се бях напивал чак толкова, но какво да се прави… бакардито не прощава ;Д (особено след втората бутилка :ДДД).
Но пък от друга страна подобни уикенди действат много добре поне на мене. Каквото и да говорят някои хора около мене, аз не се чувствам като тях и все още “търся” подобни неща. Много повече предпочитам такива вечери, отколкото излизане за 2-3 часа, две-три бири и обсъждане на едни и същи неща всеки път до втръсване.
Все пак след следващия уикенд, който ще се развие някъде около Котел, ще последва двуседмична почивка, за да сме готови за Diary of Dreams и Tarja.
Всичко е добре, когато свършва добре. Дали? 🙂
Devil’s Chair (2006)
Историята на този филм ще ми е доста трудно да разкажа (ако не искам да издам нещо, което да ви развали удоволствието да го гледате после), но все пак… Мъж и жена влизат в стара и изоставена сграда, намират странен стол и… Странни неща се случват от този момент нататък. Професор решава да изследва загадката, която се крие около този стол и болното съзнание на мъжа.
Разбрахте ли нещо? Не! Е, този филм е доста объркан и доста странни и объркани неща се случват. Може би и затова е толкова добър :Д Трудно човек би се досетил за това, което се случва в самия му край. Имаме си кръв в изобилие, имаме доста красиво и зловещо чудовище, което е повече смесица от ред други филмови зверчета, но това не му пречи да бъде яко. Ефектите са на доста високо ниво като се нискобюджетна продукция. Самите актьори също се справят сравнително добре с ролите си, без да предлагат игра за оскар, разбира се.
Филмът е просто една пълна психария, която си играе с възможното и невъзможното и това в какво може да повярва един човек. Дали това, което си мислите, е наистина така? И все пак това не е монстър муви, повярвайте ми. И аз останах леко изненадан, защото очаквах точно това. Въпреки всичко това е един кървав и болен филм, точно като своите герои. Паралелните реалности на човешкото съзнание могат да бъдат необятни, но понякога е по-важно в какво точно може да повярва един човек и дали това, в което той вярва всъщност има нещо общо с реалността.
Който прояви желание, да гледа този филм. Не е някакъв шедьовър, но все пак е доста добър на фона на повечето глупости.
Лична оценка: 7/10.
The Things That Should Not Be
Има неща, които човек просто знае, че ще се случат. Независимо от обстоятелствата, независимо от времето и хората… Те просто ще се случат.
Има неща, които човек просто знае, че никога няма да се случат. Отново без оглед на обстоятелствата, без значение хората и времето. Те просто никога няма да се случат.
Дали е шесто чувство или просто твърдоглава убеденост (инат?), няма особено значение. Това, което трябва да се случи, ще се случи и това, което никога не е писано да стане, ами то няма да стане. И тук не става дума за късмет, съдба и други подобни “явления”, които човешката психика обича да намесва, за да може да си намери някакво оправдание или причина за последствията.
Понякога няма какво да бъде направено по даден въпрос. И това отново не значи отказване или предаване… или пък оставяне на течението. Изрази има много за почти всеки случай. Искате ли извинение, ще си намерите.
Бла, глупости…
Happy(Blog)BDay
Ами направихме вече една година откакто този блог (четвърти поред за последните 6 години) е онлайн. Предните нямаха късмет да се задържат достатъчно дълго… Кой поради липса на функционалности, кой поради гаден хостинг, който ми го затри :Д
Но този засега се държи и мисля да си го държа дълго 🙂
Наздраве! 🙂
Hunger (Happy Thoughts)
-Едно, две, три!
Детският глас бавно пееше своята песен. В него нямаше емоция. Звучеше студено, жестоко.
-Мислите си ти остави.
Мъжът бавно се изправи от леглото и се приближи до огледалото. Погледна отражението си и рязко отвърна глава. Това, което виждаше там, го отвращаваше. Понякога му се искаше да вземе един от големите ножове, с които вършеше работата си, и просто да го плъзне по гърлото си. Толкова щеше да бъде достатъчно. Но той беше слаб. Прекалено слаб се чувстваше, за да извърши подобно нещо. Чувстваше се сякаш умира. Разбира се, беше напълно възможно да си въобразява. Не беше убеден, че дори знае какво е да умираш. Но ако знаеше и ако можеше да посочи подобно състояние, то това би било. От месеци се влачеше като парцал из дома си без да знае какво да прави.
-Мислите си ти остави – продължаваше да нарежда детският глас.
Имаше нужда от нещо ново, нещо свежо. Трябваше му една голяма усмивка; едно сърце, изпълнено с безкрайна радост и безгрижие. Време беше да нахрани своите вътрешни демони. Самата мисъл за подобно нещо го съживи леко. Усмихна се вътрешно без да издава чувствата си посредством жестовете на тялото си. Мразеше когато то правеше какво си иска без той да може да го контролира на максимум.
Обърна пак бавно глава към огледалото и се загледа в изпитото бледо лице, което го гледаше от другата страна.
-Времената толкова много се промениха – каза той на себе си. – Вече не е като едно време. Преди беше толкова лесно. Но ние отново ще тържестуваме. Ще намерим нещо ново, нещо свежо, нещо младо, нещо весело и безгрижно. Ще възвърнем силите си. О, да!
Този път позволи на устните му да се изкривят леко и за кратко в подобие на усмивка.
-Точно така, деца мой! – провикна се той. – Всичко ще бъде отново както преди. Никой и нищо няма да ни спре. Вървете! Намерете ми подходящ кандидат!
II Dark Friends Fest (+)
Чудя се сега как да го започна този пост или по-точно с кое да започна. Дали с по-лошите неща? Дали с по-хубавите? Всъщност плюсчето в заглавието е, че ще си говоря за други неща, но това не е толкова важно. Все пак се случиха и добри работи. Видяхме се с разни хора, запознахме се с други, някои хора се пребориха със страховете си ( 😉 ), други не успяха и се сблъскаха със стари. Въобще това беше един адски дълъг weekend, но за сметка на това доста… как да кажа… ползотворен може би. Не съм много сигурен, но нека всичко по реда си.
DarkFriends Феста започна с много леко закъснение, но иронията беше, че и двете бг групи, които подгряваха немците, бяха в намален състав, а третата група дори не излезна на сцената поради липсващи членове.
Voyvoda, които гледам/слушам на живо за трети път, бяха с един човек по-малко и не изпълниха нищо от нещата, които бях слушал по предните концерти. Представиха само нови парчета, както ми обясни вокала, поради липсата на персонал. Тези песни бяха сравнително по-тежни от предните, но и някои доста добри. Групата се раздаде на макс пред сравнително малкото публика в глуб “Гепи” и мисля, че хората няма за какво да недоволстват спрямо тях. Лично на мене много повече ми харесаха от предните две пъти 🙂 Та на 25ти другия месец пак ще ги гледаме с удоволствие. Този път успях да се запозная вече официално с вокалиста, който дойде при мене, защото ме помнеше от първото парти в Найлона през февруари, когато той не можеше да си каже името от един момент нататък :Д Но е похвално, че ме помни хаха :Д
След тях на сцената излезнаха група “Под Дъжда” и горе-долу малко след това и навън заваля (трябва да си поддържат имижда все пак ;Д). Те пък бяха само трима, без женска вокалистка, но това не им попречи да направят страхотно шоу. Чак ме хвана яд като им казаха да си съкратят сетлиста с близо 15 минути. Познавам се с Краси и Ангел (основателите на групата) вече едно 5 години, но досега все се разминавахме при техните live-ове и много се радвам, че най-после успях да ги гледам наживо (и на всичкото отгоре след 40 дена пак ще имам това удоволствие на горгон феста). Музиката им е страхотна – наситена с много емоции и чувства и изпълнена с една странна сила, която ми е трудно да предам. Просто трябва да ги чуете. И това не го казвам само защото ги познавам.
Някои хора се сдобиха с самопродуцирания от тях самите албум и то подписан (чак мога да се опитам да завиждам хехе).
За основната група Obscenity Trial нямам идея какво да кажа. След прекалено много слушане песните им започват да писват. Същото ми се случи и с творчеството на De/Vision. И все пак OT са по-добри, поне за мене от последните. Но това не е важно. Направи ми впечатление, че изпълниха доста песни и от DayDream епито, което поне за мене е доста по-добро от двата им албума. Пичовете си излезнаха на сцената, постараха се, но някакси не не усетих кой знае какво. А и имах чувството, че супер малко пяха. А и това със спирането на тока в 11:45 просто не ми се коментира. Доколкото разбрах всичко това е било по план и просто самата група е искала да приключи, но е глупаво някак си точно по-този начин да приключиш един концерт.
Но какво пък, казахме си наздраве с вокалиста, размазахме се на българските групи и горе-долу може да се каже, че се забавлявахме като за 15 лева :Д Малко е тъпа цялата ситуация, особено за хора, които са дошли да видят и чуят специално OT, но нищо не може да се направи.
След концерта моя милост се прикрепи към Под Дъжда и общо взето следващите часове прекарах в тяхната компания и тази на Лори. Следваха бири в Найлона и домашно парти в Тракия. Повечето хора един по един започнаха да умират, кой където намери. Но аз реших да не се предавам ;Д Макар, че в един момент се опитах, но нямаше условия къде да се облегна и за заспя :Д Та в крайна сметка си будувах цяла нощ и по обяд на другия ден още се започна с бири :Д
Лори и Женя си тръгнаха в четири следобед, казах чао на Ангел, който цяла минута ми благодареше, че съм бил с тях и един вид съм им бил гид. Но истината е, че аз трябва да им благодаря на тях, че ме оставиха да се мъкна с тях. Не е като да имаше какво да правя друго, а ми беше доста приятно в тази компания и си прекарах страхотно 🙂
След като се прибрах в нас към пет имах едно такова усещане за удовлетвореност. Нямам идея на какво точно се дължеше, но бях много доволен от тези близо 19 часа. Едва ли и ще разбера :Д
Заспах в пет и малко и спах три часа. Идеята ми беше да излезна за една бира и да се прибера да спя. Не си правете планове, че ще откарате до пет часа на другата сутрин хах. Още пет часа сън и айдеее на сватба, която за мое учудване се разви по-добре отколкото си мислех и дори се забавлявах :Д
Това си беше weekend-а с най-малко сън през живота ми сигурно, но не съжалявам за нищо. Сега се чувствам като парцал и едва си държа очите отворени, но пак бих го направил ако можех.
Също така се радвам, че не успях да се напия, което щеше да доведе до говорене на много глупости от моя страна и вероятно да свърша някоя такава. Но този смирноф за пореден път ми доказва колко е слаб :Д
Надявам се и останалите хора да са си прекарали добре. 🙂
You’re No Good by KMFDM
Deceitful unforgiving
Whoever the hell you think I am
Bring me to my knees
Let me be myself again
Forgive, forget
Hold it against me in contempt
Drowning me in tears
Bitter salt that knows no fear
I’m better off alone
Keep to myself so nobody knows
Misery follows me everywhere I go
Hello hello I’m back again
Run run run run while you can
Hello hello I’m back it’s me
The mother load of misery
You’re no good
Misery follows me wherever I go
Deranged in paranoia
I am just no use at all
Don’t count on me
I won’t be responsible
Punishing discontent
Gotta get a grip
My mind’s working overtime
Twisting in a tourniquet
Ticking like a timebomb
Another pound of flesh
Red alert emergency
I’m headed for a crash
To have to hold
All in good time
I’d ruin that too
I’m better off alone
Keep to myself
So nobody knows
Misery follows me wherever I go
Hunger (Twisted Reality Part 2)
Разплаках се, докато правех опити да поддържам бързото темпо, с което майка ми ме дърпаше в неизвестна посока. В противен случай рискувах да се влача по земята като ненужен парцал, който скоро ще бъде изхвърлен.
-Млъкни, малък сополанко! – изкрещя ми тя и сякаш присви още повече очите си. Но аз не можех. Не бях в състояние. Все още се опитвах да разбера с какво бях предизвикал подобен гняв у родителите си. Всичко беше толкова прекрасно само до преди няколко минути. Нима беше възможно нещата се да завъртят с подобна скорост?
-Млъкни ти казах!
Замахна със свободната си ръка и силно ме удари през лицето. Болка прониза цялото ми тяло. Малка струйка кръв потече от носа ми, но това не вълнуваше сякаш никого. При вида на поражението, което беше нанесла, майка ми само леко изриви устните си в някакво подобие на усмивка, която ме смрази. Това не бяха родителите ми. Те никога не биха се държали по подобен начин с мене. Какво ставаше? Къде бяха приятелите ми, с които само до преди няколко минути играехме на двора? Не чувах никакви други детски гласове освен своя собствен.
Преди да се усетя, майка ми беше стигнала до вратата на килера и гледаше със странен поглед, изпълнен със смесица от страхопочитание и любопитство.
-Ти, малко и безполезно същество… – започна тя, но се спря, сякаш не хареса думите, които се канеше да изрече. – Заради тебе сега ще трябва да се лишим от всичко – от храна, от покрив над главите си, от живота си едва ли не. Ти и твоя глупав рожден ден. Ти и твоите глупави приятели.
Гледах с широко отворени очи и невярващ поглед. Бях размазал кръвта по цялото си лице и вероятно отстрани дори изглеждах глупаво. Устата ми беше леко отворена. Исках да кажа нещо, но не знаех какво. Думите й ме свариха напълно неподготвен. Какво бях сторил?
-Загубихме всичко заради тебе! – не спираше тя. – Всичко, за което някога сме мечтали с баща ти, е безвъзвратно загубено. И за всичко си виновен ти! Ти и само ти! И сега е време да получиш заслуженото си. Надявам се никога повече да не те видим. Никога повече да не чуем за тебе.
Врата на килера се отвори бавно и в главата ми отекна отново онази весела детска песничка, която чувах преди.
-Чаках те! – прошепна тих глас от мрака вътре.
Предишни части:
1: Awakening
2: Please, Welcome The Clown
3: Invitation Accepted
4: Through The Looking Glass
5: Into the Abyss
6: Twisted Reality Part 1
Beyond The Coil v.4
Просто трябваше да направя нещо, с което да покажа, че не съм забравил, че не съм се отказал и щом съм казал, че този сайт ще се върне отново, то това ще стане… Резултатът е главната страница в момента:
С малко играчка на фотошоп, днес заглавната страница е вече факт. Колко време ще остане с това “В процес на разработване” не е ясно, но поне се разработва :Д
Чувствам се добре след добре свършената работа днес. Време е за бира, много бира… Особено като е безплатна… Хубаво е да познаваш хора, които работят в Каменица :ДДД