Сега малко пътеписи, че иначе ще забравя кое, как и защо… Основната цел беше вилата на Милен, която се намираше някъде из Банкя. Мястото непознато, околността непозната, маршрутът непознат, че и хората там ми бяха непознати (освен Милен де, и да речем донякъде Вера, с която бях разменял повече от едно здрасти-чао). Целта – рожден ден на Милен.
След тежка (разбирайте пиянска) петък вечер и късно/ранно прибиране в 7 часа сутринта, едва успях да се вдигна в 12 на обяд, за да се изкъпя и приготвя раницата. Все пак с малко повече бързане успях да се добера до автобуса в 14 часа и 16:00 бях на автогарата в София. Зареден с ръчно написани инструкции на телефона, аз смело се затътрих към метро станция Сердика, от която трябваше да хвана метрото до Люлин. А в метрото баси и кефа – един хладен вятър духа, едно прохладно – чак не ми се излизаше от там :Д
Проблем номер 1 – оказа се, че нямам идея от коя страна на булеварда в Люлин трябва да застана, за да чакам автобус номер 43, който да ме откара до Банкя. Звъним на Милен – телефонът на абонатът не е включен или е извън обхват – греда. Повъртях се малко и на принципа на доброто старо онче-бонче, застанах от едната страна. Все пак това не е като нашето 99, което се движи на всеки пет минути и ми се наложи поне едно 20 минути да чакам, та някъде на десетата пробвах пак и този път се свързах успешно – страната беше правилната :Д
Следващата инструкция беше първото и единствено кръгово. Та на това кръгово се предполага, че трябва да слезна. Питам аз шофьора дали има спирка на него и след утвърдителен отговор от негова страна аз си седнах спокоен и зачаках, придвижвайки се през напълно непознати за мене местности. И, както обикновено се случва, точно когато превозът минава покрай въпросното кръгово, брата ми звъни, аз започвам да си говоря с него (разговор, който трае около минута), заплесвам се и… го пропускам. Нищо, то човек като не знае нещо, то не може да му навреди. Слизам аз точно след първото кръгово, което съм видял, а то се оказва точно центърът на Банкя. Инструкцията тук е да свия наляво.
Проблем номер 2 – тука лево нема :Д Пътят продължаваше само направо и надясно. Пак звъним, за да разберем, че леко сме пропуснали мястото. Вече отива шест часа, но аз съм си спокоен, рея се спокойно в облаците, замаян от предната вечер и се връщам пак на спирката. Оказа се, че то това било и последна спирка на автобуса, та помолих шофьора да ми каже къде точно да слезна този път, като седях до него и внимателно го следях :Д Добре, че се оказа добър човечец и ме видя колко съм зле…
Малко след шест се озовах благополучно на въпросната вила и се оказа, че съм вторият човек там (освен рожденика). За самия рожден ден не знам какво да пиша, освен че беше супер забавно и не познавах абсолютно никой :Д Но това никога не ми е пречело :Д За адския студ на Банкя също не искам да коментирам… Но определено като цяло си беше един много хубав уикенд, който ми се иска отново да повторя някой път. Нямам предвид на същата вила, а някъде на вила с приятели сред по-планински терен. Би било хубаво определено 🙂 А като в добавка сложим и хубава музика, става още по-прекрасно. Това последното е нещо, което с моите приятели тук в Пловдив, мога да зачеркна като цяло :Д Но и това никога не е било нещо, което да ми е пречило.