Нима нещата могат да станат по-зле? Винаги! В това човек не трябва да се съмнява просто.
Първата половина на тази година просто беше толкова хубава, че чак излизаше от границите на нормалното. И, разбира се, дойде време нещата да се… хм… нормализират. Твърде хубаво не е на хубаво или с други думи, след прекалено много хубави неща следва поредица от гадости, които се състезават кое да бъде по-гадно от другото.
След доста скапващите се неща тук в Пловдив (те все още са под въпрос обаче, има време), след “прекрасната” кожна инфекция, сега трябваше да последва още една инфекция – пряк резултат от първата. По-точно говоря за брутално възпаление на рана. И разрезът, който последва си беше наистина… интересен (този път обаче с местна упойка хаха)… Грозна картинка се оказа. Сега чакам упойката да пусне, че да усетя малко болка :Д И тя е полезна от време на време.
Но и това не е толкова важно за момента. Последните две вечери малко или много имам проблеми със заспиването. Супер много неща ми се въртят из главата и хич не ми става по-добре честно казано. Определено не исках такова развитие на нещата. Просто този разговор понеделник беше адски излишен, но пък от друга страна веднъж започнат трябваше да бъде довършен. Позволих си някои неща, които може би не трябваше; казах някои неща, които може би не трябваше, но връщане назад няма. И все пак аз бях откровен и казах точно това, което мислех (този път :Д). Явно проблемът идва в това, че просто никой не ми вярва. 🙁
В интерес на истината най-съжалявам, че едно (поне за мене де) прекрасно приятелство трябваше да се развали по този нелеп начин. И дори да не се е развалило, вече никога няма да бъде същото просто. (Това си е едно мое усещане, много дълбоко, което най-искрено се надявам да не се окаже истина, но само времето ще покаже.)
Наистина съжалявам за всичко и май няма просто какво повече да кажа или направя.

Както казах, нещата винаги се нормализират. Прекрасните първи шест месеца бяха последвани от кошмарни четири такива и засега просто няма изгледи нещата да се придвижат към по-добро. Но това не означава, че не трябва да се опитваме. Просто имам нужда от поне едно единствено хубаво нещо, което да освети този живот до края на тази календарна година, за да мога да тегля положителната черта през януари. Добре, че има концерти (и групи) като Diary of Dreams, които наистина да осветят (макар и за момент) мрака :Д
(Мда, вече усещам лека болка в бедрото си, което значи, че скоро ще стане по-забавно. Май не е добра идея да оставам в офиса хаха :Д)