Добре де, мързи ме! Признавам си най-искрено и лично, мързи ме! Мързи ме да пиша, мързи ме да дишам, мързи ме да… живея направо :Д
Имам за две книги да пиша, за един албум, песен на месеца, бла бла бла… А искам и още толкова много неща да кажа… Но просто ме мързи!
Не искам да правя нищо. Не искам да се занимавам (и да ме занимават) с нищо. Не искам нищо и не чакам нищо от никой!
Жега е, лайната (автоматичният spell checker подчерта думата като грешна, колко е консервативен само) се сипят и нищо не може да ги спре.
Може би, само може би, ще се активизирам някой ден, но само може би…
Ще пропусна Каварна, за което сигурно ще съжалявам известно време, но ще ми мине. Просто приоритетите трябва да се формират. И аз не знам защо го правя. Даже онази вечер се чудех какви ги върша, но дълго и подсъзнателно, донякъде само, мисля, че знам… Може би! И все пак… Katatonia, Paradise Lost, Opeth, Lake of Tears, Tiamat Arch Enemy, Sonata Arctica, Moonspell… гррррррр… Но… нищо, както казах, понякога приоритетите трябва да се подреждат според ситуацията. Не знам дали е най-правилното, но поне на този етап трябва да бъде… Or else!
Затова си мисля, че Spirit of Burgas трябва да е задължителен отново и тази година (досега не съм пропуснал нито един, нали така, Пламене :Р). Особено като обявиха участието на Анеке… Просто трябва! Поне там… Поне… А ако всичко се развие поне сравнително добре до края на този месец, може и дори да има happy ending. Но понякога не е добре човек да си вре носа в места, в които знае, че няма да му хареса това, което ще намери. Просто… не си струва!