Втори разказ: Научна история
Независим циник обяснява надуто:
НЕ ВЯРВАМ В ЛЕГЕНДИ. Може да звучат привлекателно и да помагат за убиване на времето, но аз ги знам какво всъщност представляват: лъжи. Легендите се разказват, за да повтарят лъжите, върху които е базирано нашето общество, поддържайки силата на по-старите и държейки слабите в страх. Те подсилват статуквото. Ние, Носферату, не оцеляваме благодарение на способността ни да разказваме истории, а на цинизма и недоверието си. Мой дълг е, като Носферату, да поддържам искрата на това съмнение жива и, за щастие, историята, която току що чухте, е достатъчна, за да разпали тази искра в опустошителен огън. Ако има история за разказване, то тя трябва да започне така: В началото имаше една голяма лъжа и поради някаква причина всички ние повярвахме в нея.
Ще започна с първия факт: Няма доказателство, че Каин някога е съществувал. Нима това Ви шокира? Не вярвам Бог да е прокълнал Каин; но това не трябва да Ви изненадва, защото аз не вярвам в Бог. Не съм бил религиозен преди Превръщането, но моят господар настояваше, че грозотата ни се дължи на това, че сме били прокълнати от Бог и Каин заради някакво митично, мистериозно, библейско събитие. Може би Каин служи като метафора за първия вампир, но легендата за създаването на вампирите просто няма смисъл.
Защо Бог ще прокълне Каин с безсмъртие? Защо ще го превърне в най-могъщото създание на планетата? Това звучи ли Ви като наказание? Чувал съм от няколко побъркани глупаци да твърдят, че са Каин, но всички те бяха разкрити като измамници. Затова ето и следващата част от моята история: Носферату не трябва да се страхуват от Каин, защото Каин не съществува.
Аз съм Носферату и с това искам да кажа, че съм вид вампир, който е еволюирал да живее в подземни области – нито повече, нито по-малко. Може да съм грозен по човешките стандарти, но същото е и с много от останалите същества, които се крият от хората. Има и други видове вампири, но те са много по-склонни да приемат стандарите на човешкия род. Най-старите са сформирали общности, с което да насърчават оцеляването си: двете най-големи са Сабат и Камарила. И двете имат сходни истории за това как сме били прокълнати от Бог и Каин. И двете се обединяват зад идеята, че трябва да сме единни, ако искаме да оцелеем срещу децата на Каин. За това си има причина: И двете общества биха ни използвали за своето оцеляване, и колкото и да е странно, не мога да приема това, което и двете проповядват.
Все пак аз вярвам в еволюцията (като повечето хора през тази епоха), най-вече, защото е теория, която може да бъде подкрепена с научни факти. Ако наистина е имало създание като Каин, то той без съмнение е излезнал от някоя пещера, а не от някаква митична утопия наречена „Енох”. Оттам еволюцията ни специализира в тринадесет основни вида; историята за Каин, който създал тринадесетте Антиделувиани, е, отново, ясна метафора на този факт. Носферату просто са видът вампири, които най-добре виреят под земята.
В резултат на което ние знаем подземния свят по-добре от всеки клан. Дълго преди да се издигнат първите човешки градове, ние сме владеели пещерите. В огромни кухини под повърхността ние сме почивали, а нощно време сме се надигали, за да се храним със смъртните. Без съмнение това е и източникът на първичния човешки страх от тъмното, от мрака, от легендарните „чудовища, спящи в недрадата на Земята”. Въпреки това, Камарила са създали прекрасен мит, за успокоение на своите деца, треперещи в каналите. Чрез тези лъжи те се опитват да ни държат тук долу. Мислите ли, че нашият клан би бил доволен с такова малко царство?
Ако ме попитате от къде произхождаме, аз ще Ви кажа: Ние сме потомци на първия живот в океана. Всъщност много Носферату все още се крият под водата. Няма нужда да дишаме, след като сме мъртви; ако това не беше така, да сме се задушили под реки от канализационна вода преди много време. Отводни тунели, виадукти, напоителни канали – дали са пълни с морска вода, урина или химикали, ние можем да се потопим в почти всичко и да оцелеем. Ние не вървим по океанското дъно, разбира се, защото налягането е прекалено голямо на места – поне за по-скорошните поколения – но знам, че много от тук присъстващите ще се завлекат обратно под водата щом приключим.
И все пак, поради някаква причина, ние трябва да се събираме в градските канали, заради хората, които са наблизо. Ето затова Сабат и Камарила са добавили историята за Енох, Първият град, към легендите си. Няма доказателства за същестуването на Първия град също; ето затова нямам основания да смятам, че и той е бил някога истински. Киндред учени и археолози са го търсили, но дори Aristotle de Laurent никога не го е намерил. Предпочитам да го считам за още един мит, който обяснява начина, по който първите вампири са контролирали човешкото общество.
Освен това, както чухте преди малко, най-старите деца на Носферату, Niktuku , се предполага, че тихо ловуват нашите братя и сестри. Много пъти ни е било повтаряно, че те са толкова отвратителни, колкото са и древни. Не е ли просто прекрасно? Има някой, който е дори по-грозен от нас! Предполага се, че Niktuku са толкова свръхестествено потайни, че никога не са били виждани, дори от Носферату. Затова се очаква ние да повярваме, че те са истински, само защото никой не ги е виждал! Брилянтно, нали? Ако искате да знаете защо ние се спотайваме под градовете по света, то е, защото историята за Niktuku се е разказвала и променяла и преразказвала отново и отново. „Вярвайте ни”, казват старите, „или няма да можем да Ви защитим от въображаемите Niktuku!”
Има поука в моята история. Можете да изберете да се уповавате на Сабат и Камарила, но единствената истинска причина за това е ако имате нужда от една добра приказка. Няма причина, поради която да се ограничаваме да газим сред реки от лайна само. Всъщност много от нас не го правят и изглежда аз съм единственият, достатъчно смел да дойда на това Събиране и да го заявя. Решително вярвам, че сме готови за следващата стъпка в еволюцията ни, а тя започва с напускане на Камарилските градове.
Разказите за Големия Потоп, който почти унищожил Антиделувианите, е чиста фантазия, толкова нелепа, колкото и проклятието и Niktuku, но там някъде има цял един свят, свободен от предателството на други вампири. Някои от независимите вече са се осмелили да търсят по-навътре и по-навътре в морето, надигайки се само като трябва да се хранят. Приканвам Ви да се приседините. Камарила е създала фалшива история за Вас, фалшиво чувство за срам и удобно място под градовете, за да Ви скрие. Отричам тяхното общество напълно. Аз съм независим и ходя където си искам. Под водата, под земята, под краката на по-нисшите, аз съм Носферату; тези, които останат, са тези, които вярват в лъжи.
Романтична история
Клеопатра, от Камарила, разказва историята на Носферату и Арикел
Всеки Носферату си има любима история: Бих искала да Ви кажа моята. Тореадорите имат доста забележителна история за нашия вид, една, която се предполага, че обяснява защо двата клана се ненавиждат толкова. Твърди се, че преди Носферату да бъде прокълнат от Каин, той бил красив; изродите от клан Тореадор вярват, че той се влюбил в Антиделувиан с името Арикел. Когато се превърнал в грозно създание, той бил толкова засрамен, че нямал смелост да се покаже пред своята истинска любов никога повече.
Носферату, в своя гняв, преследвал своите деца и ги принуждавал да се крият, докато Арикел възхвалявала Превръщането на своите и ги учела да почитат красотата. Тя създала Тореадорите и, очевидно, те ни съжаляват оттогава. Не е ли красиво? Чух тази история от красив разказвач, който и до ден днешен ми я раказва дословно всяка вечер. Разбирате ли, аз съм го приковала към кръст с пирони в моето обежище и го поддържам жив чрез моята кръв. Той ще ме обича вечно, така както Арикел и Носферату не са могли.