Днешната медицинска манипулация, на която моя милост се наложи да се подложи, беше много по-брутална от очакванията ми… Не знам как се нарича тази вирусна инфекция, която съм прихванал от незнаен източник (макар да имам някакви опасения :Д), но… Отстранияването на обривите се извърши без всякаква упойка и общо взето се състоеше в изрязване/издълбване на гадостите с остър предмет :Д От много време не бях виждал толкова от собствената си кръв на едно място (не, че ми пречи де, аз поне от гледката на кръв проблеми нямам :Д), а и болката не беше малко, макар, че не колкото си мислех, че ще бъде… И да си призная честно, дори изпитах някакво задоволство от цялото това нещо. Дали това ме прави мазохист? :Д
От друга страна обаче, като добавим и горното, този уикенд ми помогна да установя (най-после), че се превръщам в нещо (пресилено) ужасно; нещо, което въобще не ми харесва. Когато излезнеш с хора, които почти не познаваш и си се срещал един-два-три пъти (без да сте развили някакви взаимоотношения), е много по-лесно да прочетеш досадата, отвръщението дори, непризъма към тебе… Просто е време за мерки… Нещата определено излезнаха от контрол… Може и да е късно вече, но поне мога да се пробвам ;Д
Transformation
Silentium New Album
Остават 24 дена до излизането на най-очакваното през тази година заглавие… А именно това:
Новият албум на финландците ще се казва Amortean и тези дни се появи и самата обложка, която можете да видите в поста :д Нямам търпение просто 🙂
Tarja live in Sofia
Дълго време се чудих дали въобще да пиша за този концерт, защото така или иначе мина почти седмица от тогава, но… Нека кажем няколко думи, просто колкото да отбележим събитието…
Хората, които срещнах и които бяха посетили и концерта (този толкова уникален концерт :Д) на Diary of Dreams три дена по-рано, бяха изцело единодушни, че просто не беше същото :Д Какво имам предвид ли? Ами държеше си още първият концерт (поне мене де) и този нямаше как да бъде изживян подобаващо… Но като оставим това настрана, като пренебрегнем всичките проблеми, които имах около посещението си там (тоест до стигането), концертът си беше доста добър. Жената се постара, личеше си, че има желание, а и бъгларската публика за пореден път доказва колко силна, искрена и убедителна може да бъде щом успяха да я върнат за една последна песен :Д
Чухме както парчета от последния й албум, така и няколко стари песни от репертоара на старата й група. Разбира се на моменти поведението й беше адски изкуствено и пресилено и сякаш адски много преиграваше. В самото начало на концерта вокалите се чуваха адски силно, а към края вече едва едва се чуваше нещо ;Д Клавирите и виолончелото въобще не се чуваха през повечето време, но то това може и да си зависи къде из залата си застанал, защото някои пък може китарите да не е чувал :Д (мисля, че само барабаните няма как някой да не е чул… те се открояваха просто)…
Ако го разглеждаме като самостоятелен концерт, без нищо съпътстващо го, си беше един наистина много добър концерт. До някъде може да се каже, че ми се сбъдна част от мечта хах. Но поне аз не успях да се насладя на макс на този концерт 🙂 Нищо… друг път :Д