По долният откъс е глава 15та (цялата), която е от гледната точка на Оливър – един от четиримата главни герои в книгата на Робърт Силвърбърг от заглавието на поста. За тези, които не са чели книгата, ще уточня набързо, че всяка глава се разказва от първо лице и представя перспективата на един от четиримата младежи. Води се научна фантастика или поне Бард са я издали като такава в част от поредицата си за фантастика. Да де ама аз не видях никаква научна фантастика тука (освен ако не броим идеята за безсмъртието, но това ми се струва по-скоро като тема на теологията и всички, които обичат да говорят за вечен живот)… Самата книга представлява пътуването на четиримата (първата половина) към “манастира” на братството на черепа, подлагането на изпитанието и… развръзката, която лично мене не ме впечатли, защото беше очаквана и сякаш исках нещо повече да се случи. Но предполагам, че зад всичките тези сексуални теми, които бяха засегнати, идеята е да се проследят вътрешните борби на младежите, техните тъмни тайни (всеки си има поне по една) и вярата им в това, което правят. Разбира се, всичко се гради около деветата мистерия, която гласи:

„Деветата мистерия е тази: че цената на един живот трябва винаги да е живот. Знай, о, Знатнородени, че вечностите трябва да се уравновесят със смърти, и поради това те молим предопределеният баланс да се съхрани с охота. Двама от вас ние се наемаме в своето лоно да вземем. Двама трябва да отидат в мрака. Тъй както живеейки, ежедневно умираме, тъй и умирайки, ще живеем вечно. Има ли един сред вас, който ще откаже вечността заради своите братя от четиристранната фигура, за да могат те да проумеят смисъла на себеотричането? И има ли един сред вас, когото другарите му са готови да принесат в жертва, та да могат да проумеят смисъла на изключването? Нека жертвите сами се изберат. Нека те определят качеството на своя живот чрез качеството на своята кончина…“

Не мога да кажа, че книгата ми допадна особено. Нещо в всичките тези истории за гейски неволи, младежки проблеми пред сексуалното изпитание, мисли за разврат и самолюбие, прекалено много повторения на едно и също поведение под различна форма. Различните персонажи сякаш бяха един единствен с различно минало, което до някъде е нормално, защото са тласкани от една-единствена цел. И все пак… Очаквах нещо свърхествествено или поне фантастично… Може би и затова останах леко разочарован. И не ме разбирайте погрешно, засегнатите проблеми по никакъв начин не ме смущават или пречат, да не говорим да отвращават. Дори напротив… Но просто сигурно от 270те страници, едно 150-170 бяха запълнени с подобни неща. Едни и също неща, но разкази по различни начини през различни гледни точки…
И все пак, имаше и интересни размишления по темата за безсмъртието, които малко или много ме държаха в интерес до края… нищо, че не се случи абсолютно каквото и да е. А и самият факт, че сега говоря за нея, е достатъчно показателен :Д