Readin Challenge-a приключи, но това не означава, че ние сме спрели да четем книги :Д Мисля, че съм го казвал и преди, но нека го повторя (или поентна – или както е там термина за н-та степен) – Пратчет ми е един от любимите автори, затова и е много трудно човек да пише ревю на любим автор, защото пристрастността не може да бъде потулена (изключваме процента лично мнение, което си е жива пристрастност, но все пак това е книга и човек трябва да има лично мнение за нея). Най-обаче е трудно когато се налага на такъв човек да пише за любим автор и лоша негова книга. Е тогава си личи най-силно…
За щастие обаче (мое, най-вече) случаят тук не е такъв. Признавам си, че напоследък Пратчет не е същият (визирам книгите от първата половина, че даже от първите 3/4 от Света на Диска). Хуморът му все повече отстъпва място на опити за сатира и тънки намеци по теми, които малко хора и без това биха разбрали. И въпреки всичко, понякога, успява да уцели правилната пропорция и да напише чудесна книга. Такъв е и случаят с “Опаричване”, в което познатият ни герой от “Пощоряване” сега трябва да се превърне и банката в същата печеливша институция, подобно на Пощите. Няма да се впускам в подробности относно сюжета, който крие не един или два обрата, и представя не един или два интересни персонажа на вниманието на читателя. Развръзката на всички е ясна, но ще оставя на по-любопитните, които се престрашат да пробват книгата, да стигнат сами до нея.
Определено тук авторът е постигнал един перфектен баланс с горе споменатите неща. Главният герой Мойст (съжалявам, ама това име Мокр хич не ми допада) по един хитър и много остроумен начин (в повечето случаи) измисля книжните банкноти и се опитва да ги наложи. Господин Чанч, като главен счетоводител на банката, с много тъмно минало, също е не по-малко колоритен. Но най-силен и запомнящ се персонаж си остава този на Ветинари. Няма такова силно “книжно” присъствие като това на Патриция на града. Всяка негова дума, всеки негов жест, са произведения на изкуството.
Вече стана ясно, че тази книга ми е харесала, нали? Самият факт, че изчетох 450те и страници за има няма 2-3 дни (при положение, че не чета чак толкова много и често), е достатъчно показателен. Единствената ми по-сериозна забележка е към превода, най-вече на имената. Би било хубаво издателството да успея да си намерят добър и свестен преводач и да спрат с тия експерименти, на които сме свидетели в последните 2-3 книги. Не ме интересуват проблемите им, нито искам да знам, но… в момента е ужасно положението.
Та така… май не успях нищо лошо да кажа за книжката. Сигурно има хора, които са на друго мнение, но… За мен “Опаричване” е една чудесна книга във всяко едно отношение. Казах!