Production I.G се оказа студио, което все повече и повече привлича моето внимание към себе си. И ако човек им погледне „миналото”, ще види, че имат сред заглавията си не едно или две, на които си струва да се обърние внимание. И за да не говоря просто празни приказки, нека дам за пример няколко, които мека казано са се превърнали в емблематични – Blood+, Ghost in the Shell, Neon Genesis Evangelion; тяхно е също така и наскоро излезналото Eden of the East, което се оказа доста свежо и оригинално. А ето, че този уикенд попаднах на още едно заглавие, което не ми позволи да си почина докато не го изгледах цялото.
Става дума за многожанровото Otogizoshi от 2008ма година.
(ще следват спойлери, затова, който не иска да си разваля удоволствието, може би е по-добре да не чете надолу, но… просто е неизбежно да не спомена тези неща)
Самото аниме е разделено на два арка – Heian Arc (13 епизода) и Tokyo Arc (11 епизода), като има и два бонус епизода в края, които не са свързани с основната история и могат да се гледат самостоятелно. Не напразно по-горе използвах многожанрово аниме, защото Heian Arc (както подсказва и името му) се развива през Heian периода в Япония. Стилово може да бъде определен като историческа екшън драма с леки фентъзи елементи. И въпреки странния си финал, може да бъде разглеждано като самостоятелно тринадесет епизодно аниме.
От друга страна обаче Tokyo Arc се развива в наши дни и жанрово клони към трилър с фентъзи и драма елементи. И ако не сте гледали първата част, никога няма да схванете това, което става във втората, защото те неимоверно са свързни по един почти перфектен начин, като разкриват достатъчно на зрителя, но оставяйки му и много за мислене. От една страна това е и един от най-големите плюсове, но и много голям минус в случая. Просто има въпроси, които остават без отговор и човек може само да се чуди и гадае как по дяволите това се е случило при положение, че в първата част няма никакво загатване за това. Няколкото въпроса без отговор, които определено ми се струват от изключителна важност за историята, подсказва по-скоро, че авторите също не са успели да измислят някакво смислено обяснение и са решили да разчитат на мистерията.
Историята в първата част ви бива поднасяна солидно и в големи дози във всяка една серия до драматичния завършек, докато във втората силно впечатление правят няколкото филър епизода, които аниматорите са били принудени да направят. Но като оставим това настрана, всичко в това аниме е повече от задоволително – типичният стил на Production I.G тук е на лице като в Heian Arc можете да забележите и множество опити за разчупване на стандартната анимация; началната тема на първата част също радва, което не може да бъде казано за затварящата, но това си е въпрос на вкус. Героите са достатъчно интересни, за да ви държат в напрежение и не дразнят в по-голямата част от времето, като дори могат да бъдат забавни.
Но определено един от най-големите плюсове си остава историята, която определено приключи супер изненадващо в края на тринадесета серия и действието се пренесе в наше време, като дълго време зрителя може само и единствено да се чуди какво става, поемайки малки парченца информация под формата на трохи. И въпреки дупките в сюжета, които се появяват от това прескачане във времето и липсата на обяснения, човек просто трябва да разгърне въображението си и сам да се опита да си дорисува историята.
Лична оценка: 8/10