(Това започна като част от Movie Night пост, но като видях колко дълго стана, реших да го отделя в самостоятелно ревю, явно доста бях набрал на тоз “шедьовър)

Пред заглавието на този филм се подвизава името на великия (да не съм чул и дума по повод това твърдение!!!) Лъвкрафт, което беше и причината да го сваля. Действието е базирано на кратък разказ със същото име и… слабо следва идеята там. Точно затова и няма да се опитвам да разказвам за какво става дума. Който има желание, да си го намери и да го прочете. Дълъг е малко над четири страници.
В интерес на истината това е нещо като аматьорски или ако щете студентски филм. Направен е с бюджет от сто хиляди долара и е заснет в рамките на около две седмици. Мисля, че това говори достатъчно за качествата на лентата. Сега, сигурен съм, че някой ще се опит да ме обори, че има и добре направени филми за по-малко пари и време и, че това не трябва да са показатели за качеството на крайния продукт. Съгласен съм! Но в този случай мисленето на “простия” и “задръстен” индивид печели над реалната логика (за пример, брат ми смята, че игра под 2 гб не си заслужава вниманието, защото ще е много зле… никога не съм опитвал да разбера дори логиката му, защото ще се избием иначе).
Лентата, доколкото се опитва да следва някаква сюжетна нишка, всъщност е съвкупност от кадри (смесица от черно-бели и цветни, като първите преобладават, а вторите са просто за подсилване на ефект, които май само авторите си разбират), които са съшити посредством повтарящи се (затова си има обяснение, както прочетох по-късно и е поради некомпетентност на хора от снимачния екип, но това не е важно) и напълно лишени от смисъл и идея сцени на кръв и насилие. Вярно е, има идея, но тя потъва сред хаоса на повествованието и безразборното преизползване на едни и същи сегменти, които се различават само по определени цветови украски.
Но може би едно от най-ужасните неща са актьорите. Всеки един от тях – визирам докторите – преиграва до такава нечовешка висота, че още на втората сцена ми се искаше да изчезнат и да не се повяват повече. Особено впечатление правят двамата главни лекари на психиатрията – този, които я ръководи и този, които иска да я ръководи. Първият преиграва с грозен и претруфен акцент и жалки физиономии подобни на “Айнщайновите карикатури”. Другият пък толкова се правеше на гневен и злобен през цялото време, че пораждаше само и единствено смях; смях от съжаление, че всъщност не може да направи нищо и винаги остава прецакан. Протагониста на разказа (или антагонист, зависи от гледната точка) дори не искам да споменавам. Младежът още от самото начало буди само антипатия, което ме съмнява да е било предварителната идея като цяло. Още от първата му поява става ясно какъв е и какво би искал да постигне, което не му оставя никакво място за развитие и до края действията са му напълно предвидими и ясни.
Камерата от друга страна дори не знам как да определя. Като изключим сцените, за които споменах по-горе, опитите за заснемане на нещо нормално са много грешно разбрани от операторите. През голяма част от времето всичко се върти около вас или пък е прекалено близо, че да видите и капчиците пот по носа на актьорите. Може би това е породено от ниския бюджет или от липсата на качествени декори, знам ли, но всичко отново е хаотично и безобразно главозамайващо. Кошмар в най-чистия смисъл на думата.
Мисля, че вече споменах за смяната на цветни и черно-бели кадри, като вторите преобладават. Още една много силна критика към избора на режисьорите, господата Лий и Маурер. Трябвало е да се придържат към черно-бялото и да не се опитват да “стряскат” като вкарват по-малко цвят тук и там. Причината е, че кадрите с повече от два цвята, са просто ужасни. Ако дадено нещо изглежда добре в черно-бяло и прави поне сносно впечатление, в следващата секунда се повява цветно и убива всичко в зрителя. Вероятно отново ниския бюджет е причина, но гримът и гор елементите са много слабо направени и в черно-бялата гама не си личи това. Да, точно така, липсата на цвят прикрива много от дефектите и придава по-хубав вид на цялата лента.
За музиката, за съжаление, не мога да кажа нищо, защото не си спомням нищо, което само говори зле за нея :Д Нека си слушаме други песни, инспирирани от оригиналната творба.
Та това е… доста май изписах, но… Страшно много обичам Лъвкрафт (ех, как ще ми липсва екранизацията по “At The Mountains of Madness“) и точно заради това съм изключително критичен към всичко, което е свързано с творчестовото му (повечето екранизации и без това се оказват или пълни боклуци, или просто посредствени адаптации без много общо с оригиалния хартиен носител). А това тук е пример за пълна простотия. Четох, че това първоначално е трябвало да бъде в стил немски експресионизъм (нямам идея в момента за примери), да бъде фантастика и още други такива, но в последствие се е променило. Но може би някои от авторите все пак са решили да пробват да смесят нещата. Грешка!
Лична оценка: 2/10 (заради няколко все пак сносни секудни)
(Това май ще е и най-дългото ми ревю в блога :Д 850 думи хехе ;Д)