Tag: descisions

Secured

Този път никакви сватби и събития (освен ако не умра, както вече споменах, но къде ти този късмет :Д) няма да ме спрат да посетя тези концерти 🙂 Защо ли? Заради ето тези неща:

Както казах, няма вече връщане назад. Периода около именния ден ще бъде запомнящ се :Д


Multiverse

There shall be blood!

Някои хора се женят… Някои хора умират. Беше един дълъг и доста странен уикенд, който се радвам, че все пак най-после приключи. Имаше както хубави, така и лоши неща.
1. Животът е нещо адски крехко и тялото толкова чупливо. Нима си мислите, че ще живеете вечно? А дали ще доживеете утрешния ден? Хубаво е човек да си дава надежда и да се самозалъгва по някакъв начин, иначе няма да има причина за много неща.
Някак си новината от преди няма и пет минути дойде доста… изненадващо. Особено когато се отнася за млади хора, които имат толкова много пред себе си. Но никой не е застрахован от движението по улиците и от катастрофите. Изведнъж се изсипаха едни стари и много дълбоко погребани спомени. Изпадаха като торба кости, които са били скрити на тавана. Не е особено приятно усещане. Колкото и грубо да прозвучи (макар, че не влагам никакви лоши чувства, просто чист егоизъм си е), този път не е чак толкова близък и скъп човек. Но все пак смъртта, когато настъпи в толкова ранен период от живота – било то желано (страхлива работа!) или нежелано (шибан лош късмет!), си е нещо ужасно.  Не съм вярващ, не следвам някаква религия или разбиране на който и да е, затова и не вярвам в Рай, Ад, задгробен живот и прочие, но пък нямам нищо против да си мисля, че все пак става нещо и след смъртта.
И все пак никой не е застрахован. Понякога думата “инцидент” звучи толкова… мръсно и подло. А за Антония не знам как би звучала отстрани… Почивай в мир!
2. И в пълен контраст с точка 1, следва точка 2. Сватба! Един от първите братовчеди на майка ми е решил да се ожени и то точно на 14ти септември. Може ли сега такова безобразие. Защо, да му се невиди, от толкова дати, трябваше да избира точно тази? И защо в неделя? Кой прави сватба в неделя? Какво стана с добрата стара събота? Но то като си знам късмета, въобще не съм изненадан… Обаче за 25ти октомври нищо няма да ме спре (освен ако не умра)… Отсега го заявявам. Утре си купувам билет и край!
Възмутително! Не искам да ходя на тъпа сватба пък!
3. Изненадващо, но факт! Брата реши да приеме предложението ми да делим по равни разходите за ъпгрейд на домашната машина. Още повече, че той е този, който я ползва основно и на него му трябва по-мощна конфигурация. И за по сто лева на човек се сдобихме с едно ново атлонче 64 х2 на 5000+ (около 2.6 гигахерца работна честота), дъно за него (разбира се) и още едно гигче рам, с което той стана 2 гигабайта (за съжаление се простихме с дуал опцията, но това е докато не си купя още една такава платка :Д). И първото нещо, което моя милост направи след като всичко беше монтирано и уиндоуса прилежно инсталиран начисто, беше да си инсталирам добрия стар gothic 3, който въпреки огромното количество бъгове, си остава една от най-любимите ми модерни ролеви игри (под модерни имам предвид последните 2-3 години :Д). Друго си беше да погледаш как играта върви на макс детайли с всички екстри 🙂 Следващ ъпгрейд сигурно след 2 години поне хаха.
Освен тези неща, аз си поръчах и един прекрасен външен хард със скромния капацитет от 1тб, който мисля да напълня с музиката (около 100гб за момента) и аниметата (около 300гб), пък и някои от по-добрите и качествени хоръри 🙂 Обаче ще трябва да почакаме до края на месеца за този хард, че явно трудно се доставя :Д
4. Петъка, след малко над 4 литра бира, установих, че адски много неща, които преди само ме караха да потръвам от раздранение, сега са започнали ужасно силно да ме дразнят и честно казано, чак започвам да завиждам. Мисля, че доста се поизложих (пред себе си де, не че Шугов и Силвия толкова ми е объръщаха внимание, те бяха заети с други работи :Д) с глупостите, които говорих тогава… И все пак нещата не вървят в добра посока и трябва да направим нещо по въпроса. Когато се събуди нещо и няма как да бъде приспано обратно, никога нещата не свършват добре :д
5. И за капак снощи, някъде около 2 часа вечерта, след като успях да вкарам мухата на Тинко за Бургас, прибирайки се след бирата, установих, че и двата ми телефона липсват :Д Скапан панталон, скапани широки джобове… Разбира се, първото нещо, което направих като влезнах в нас, беше да звънна на таксиметровата компания, която ме прибра. Слава богу, таксито се върна и си взех телефоните обратно. Но в първия момент, като бръкнах в джоба и установих, че новия ми телефон за 500 лева липсва… като се замисля май само си казах едно … по дяволите… Явно съм станал прекалено студен и безчувствен или просто твърде спокоен :Д


Expansion/Defacing

Разрових се тези дни из плугин страницата на блога и установих, че блогът може да се превърне в цял уебсайт с един тон допълнителни екстри и функционалности, стига човек да разбира 🙂
Понасвалях си няколко добавки, които ще се видят/усетят в следващите няколко дни под формата на widgets от двете страни. Просто смятам да разширя самия блог в нещо повече…
Освен това ме загложди “гениалната” идея да го “интегрирам” към сайт. Но не буквално, а просто видът да е максимално близък до този на джумлата. А за да стане това, ще се наложи да напиша собствена тема. И точно това си е идеално предизвикателство за мене 🙂
Та затова в следващите няколко седмици блогът ще претърпи нова промяна на външния вид и ще пробвам да го издокарам максимално като дизайн до този на сайта. Дали ще стане е друг въпрос, защото ще се наложи да напиша тема от самата нула :Д А не съм напълно убеден дали съм в състояние да направя такова нещо 🙂


Away With You

Понякога, когато човек се опита да погледне назад или да направи опит да се обърне, може само и единствено да се нарани. Образно казано, разбира се. Не че буквално може да му се схване врата или пък да го счупи направо в опита си да надникне зад лявото си рамо отдясната страна. Не в това е идеята обаче.
Времената също се менят бързо, а хората могат да бъдат във възраст, в която всичко е прекалено динамично и един ден всичко е бяло, а в другия сиво, след което да премине през черно и да се върне към цвят слонова кост да речем 🙂
Снежинките може и да се трупат, но те се топят прекалено бързо и независимо колко могат да бъдат красиви, те рано или късно (по-скоро прекалено рано) умират. Разбираш какво ти е трябвало и за какво си мислил едва когато мисълта вече е толкова далече, че ти е трудно да достигнеш до някакво разумно и рационално обяснение. “Аз защо въобще си мисля това?” Наистина, защо!
Отговорите на въпросите, които могат да бъдат поставени, биха звучали добре, само ако самите въпроси бъдат произнесени гласно. Но това никога няма да се случи. Шансът светлина да премине там, където най-малко е вероятно това да се случи, си е малко вероятно. Все пак щом нещо трябва да бъде така, то в крайна сметка си е така. Ка, както казва Роланд в една книга на Стивън Кинг.
И нека бъде светлина! А след това, щом всички и се нарадват, нека някой я изгаси, защото не всички харесваме светлото 🙂 Може би така е по-добре за всички. Всъщност всички представляват цяла общност от един човек или едно цяло по-скоро. А това цяло може да бъдат много. Те просто са с един общ разум, с едно общо тяло, те са едно цяло. А може и това да не са. Никой никога няма да разбере.
Цялото по принцип бива неразбрано от индивида. Всеки иска да бъде уникален сам по себе си, но никога няма да бъде, защото цялото това е той и той е цялото. Не можеш да бъдеш отделен от цялото. Можеш да се движиш по ръба, но никога няма да паднеш в пропастта. Всичко друго е просто опит за отчуждяване. Малко безсмислен…
И нека бъде мрак!


Aaaaaaa… aka… Aaaaaaaa

Не е истина просто. Така не се бях чувствал от адски много време. Просто откачам в офиса в момента, а има близо час още до края на работния ден 🙂 Едно такова странно ми е, весело, приповдигнато 🙂 Не мога точно да го изразя, но не ме свърта на едно място… Искам… искам… и аз не знам какво точно искам :Д
Не знам какво да очаквам от разходката до Златните пясъци този уикенд, но смятам сам да си създам доброто настроение, ако не друго. Шугов се отказа в последния момент, но какво от това… За мене е малко различно подобно събитие, защото не слушам подобна музика, но обещах да съпортвам и ще съпортвам :)))
Посетете сайта на Deflax, който е част от съботната програма (момент за реклама… ще ми плащаш за това хаха :Д)
В момента съм в невероятно настроение и се надявам да не се намери някой идиот (като брат ми примерно) да ми го развали в следващите няколко часа 🙂 Влакът за Варна потегля след 5 часа и половина и това ще е второто ми посещение там за последните 10 дена 🙂
А и освен това част от доброто ми настроение се дължи и на схемите, които се опитвам да мисля относно феста в Бургас (Пламене, ти си виновен за това :Д)… и почти нагласих нещата :Д
Въобще, с други думи, се очертават много динамични седмици пред мене… Ще се наложи да пренебрегнем някои хора, но те и без това много пъти са го правили… Ще им мине :Д
А утре по това време ще сме до палатка, на голяма поляна и ще слушаме електронна музика :Д Кой би помислил? :Д


Vacation

Отпускаааааааааааааааааааааааааааааааааа!
Така де… трябваше да го кажа на висок глас :Д
Една седмица без гугъл, без вискомп, без… немци и французи (за който не е разбрал, от един месец вече работим и на територията на Франция)…
За днес, като за първи ден от едно седмичната почивка (мда, само една седмица е, защото не знам дали няма да ми трябват дни за университета, та реших да съм по-пестелив тази година :Д), съм изправен пред сериозна дилема. Какво да правим?
а/ Рожден ден на Боян в Пловдив – много алкохол (и то безплатен, хехе), много пияни маймуни (от един момент нататък)… Кръчми, барове, зверско напиване и въобще супер яко прекарване 🙂
б/ Концерт на Министри в София – имам си билет от известно време за него, но това не е фактор… – блъсканица с куп непознати, малко сдухано настроение, по-малко пиене, разходи, ще видим Министри на живо (и за последно), цяло нощ будуване и наливане с алкохол в клуб, разходка с влак обратно :Д
Човек да се чуди какво да избере! Истината е, че все още го обмислям и всичко зависи от едно събитие… Ако то се случи и се случи както аз искам, ще изберем вариант 2, но ако не се случи или не се развие както на мене ми харесва, ще изберем вариант 1. Както се казва, ще оставим съдбата да реши :Д Просто ми е любопитно… Освен това споменах ли, че в нас няма да има никой утре вечер, а вероятно и в неделя :Д
Избори, избори… Ще почакаме до утре, до към 14-15… ако дотогава не се случи нищо, значи остава вариант 1… и аз ще си имам нескъсан билет за концерта (кой като мене :Д)


Scale

Ако приемем, че всичко се натрупва, че има една граница там някъде горе, нещо като таван. И когато човек достигне до тази граница, ако се изтряска в този таван с огромна скорост, то е логично да достигнем до заключение, че нещата би трябвало да тръгнат в обратна посока.
Нещо като израза, че като достигнеш дъното, единственият път е само нагоре. Само, че тук става дума за обратната посока. Ако всички гадости се струпват на купчинка, то в един момент би трябвало да стигнат до положение, в което няма какво повече да се добави. И тогава просто започваш да се… съвземаш.
Честно казано ми се иска да си мисля, че вчера беше точно такъв момент. Че най-после съм достигнал това състояние, за което говоря и сега нещата могат да започнат да се оправят. Но, разбира се, може и да си остана с мисленето.
Директен отговор: Причини много – някои известни (ясно кои нали :Д), други не толкова, но и без това без връзка с другите 🙂 Не всичко е толкова лесно напрактика колкото на думи, нали?