Tag: collapso

Spirit of Burgas 2009

spirithead

Най-важното нещо за подобен род събития, които са свързани с дълъг престой на далечно и непознато от вкъщи място, е организацията. В този случай под ‘организация’ да се разбира закупени предварително билети и уредени места за спане. От горчив опит помним какво се случи миналата година и едва ли някой иска да преживее това втори път…
Красотата на „уреденото място” този път беше колкото простичка, толкова и ключова, а и в същото време толкова красива – близостта. Третия ден засякох времето, което ми беше нужно, за да стигна от двора на хотел Луксор до първите стълби, които водеха до Морската градина на Бургас и респективно входа на феста – точно една минута и четиридесет секунди (с малко по-бърза крачка де, иначе е малко повече). Но мисля, че тези дребни детайли никой не го интересуват… 🙂
Тази година ще променя малко метода, по който описвам групите, защото ми е малко трудно да отделям посетени групи, отразени групи, подминати групи и прочие, както миналата година. Просто този път беше… малко по-различно.
Отразените групи този път са всички групи, на които съм бил поне едно пет песни или повече (в това число и концерти от начало до край)
Групи, на които бе обърнато внимание пък са тези, на които съм бил под пет песни (и съответно не влизат в Seen Live графата)

Day 1 – 14.08.2009

Отразени групи:
Main Stage – Faith No More
Jack Daniels’ Rock Stage – Breakpoint, Elvis Jackson, As Soon As Possible, Odd Crew
Групи, на които бе обърнато внимание:
Main Stage – Dreadzone
Jack Daniels’ Rock Stage – Berney’s Propaganda, Babyface Clan
На Тъмно Stage – Overdawn

Първият ден, смея да твърдя, заради Faith No More, беше и най-голямата лудница. Което си е и напълно нормално, предполагам. До девет часа голяма част от хората още не бяха успели да влезнат, а феста вече отдавна беше започнал. Ето затова и в един момент спряха да слагат дори гривни на тридневните билети, а само с думите „Пазете си билета” хората влизаха. За щастие ние успяхме да се набутаме доста тактично още около осем часа (не помня точния час, но около осем някъде беше) и… настана време за концерти!
Както се и вижда от изброените групи, първият ден принадлежеше изцяло на Jack Daniels’ рок сцената. Просто там беше най-интересно. Още с влизането се насочихме натам като по пътя само погледнахме за какво става дума на останалите сцени, които бяха в градината – Blues & Jazz Stage, Black See Salsa Fest сцената и дъб сцената на ZionLions (каквото и да беше това… така и не го посетихме нито един път, защото беше на супер забутано място, а и все нямаше кой знае колко хора пред него).
P1060456Breakpoint не ме впечатлиха кой знае колко, а и самият аз не си падам по този род музика (което обаче не трябва да означава абсолютно нищо и да не се ползва като критерий… защо ще стане ясно след малко :Д). Пък и от друга страна беше още много рано и много светло. Оглеждаме се за познати, които не липсваха въобще и бяха поне три път повече от миналата година (като отново срещнах хора, които сигурно иначе никога не бих срещнал, а и имаше дори такива, които не срещнах) и се нагласяхме към обстановката. Групата си заби отделените им тридесетина минути и отстъпи място на македонците от Berney’s Propaganda, които лично на мене ми допаднаха, но явно на останалите не особено, а и първия ден гледах да не се отделям много много от глутницата, че не знаех дали ще се намерим въобще отново (пък сам не е особено забавно да обикаля човек… или просто аз още не бях придобил смелост :Д). Та се насочихме към Главната сцена, на която звучаха Dreadzone, но в този момент аз си мислех, че слушам Panican Whyasker. На тези обаче сигурно се задържахме максимум 2 парчета. Не се харесаха на никой.
Highlight на деня и въобще на целия фест беше следващото изпълнение на рок сцената – словенците от Elvis Jackson. Просто нямаше такова изпълнение (особено като го гледам и слушам за първи път). Рядко може човек да види такава отдаденост на вокала към публиката и високата степен на интеракция с нея (това изречение прозвуча прекалено странно, но…). Пичът тичаше, скачаше, правеше кълбета, челни стойки, слизаше в публиката (като за целта подлудяваше един от техниците, които търчеше да отпуска и събира кабел за микрофона му :Д). Отделно „играта” с публиката и надуваемият дюшек, на който качваха хора и ги носеха към плажа, си беше също интересно зрелище. В последствие разбрах, че и при изпълнението си тук в Пловдив, в Петното, са направили същите неща, но какво от това… Сигурен съм, че и при следващо изпълнение ще са си все така надъхващи като първото… А самата им музика също беше изключително забавна и добра, като ритъмът се сменяше от весели и леки ска парчета до тежки и откровено метълски изпълнения (като кавъра на Slayer да речем ;Д)… с други думи, супер разнообразие, което не те оставя нито за момент да ти омръзне…
Определено след изпълнението на словенците бях супер надъхан и нямах никакво желание да се местя. Следващи в списъка бяха As Soon As Possible, които не бяха лоши, а и бях достатъчно зареден с енергия след предната група, та успях да им се насладя максимално, че дори и да ги харесам :Д
Тази година сцената беше решила да направи пауза, за да може всички групи, които свирят там, да отразят главния хедлайнер. За този първи ден това бяха Faith No More. Признавам си, че не съм някакъв фен на групата и отидох от чисто любопитство. Все пак е група, с минало и доста натрупана репутация, та би било срамота да не я видя поне. След техния концерт мислех, че съм останал само 4-5 песни, но след това видях сетлиста и се оказа, че съм им посветил половината време, което са свирили. А толкова голямо количество хора не бях виждал сигурно от концерта на Depeche Mode преди три години. Именно поради тази причина ми беше много трудно да се придвижа напред и се задоволих с адски задна позиция, от която звукът чак заглъхваше и се усилваше непрекъснато. Като цяло беше гадно. В последствие обаче се преместих до бара, от където се подобри не само звукът, ами и видимостта. Там се порадвах още 2-3 песни, след което бях зверски полят с бира от един полугол, полунеандерталски изглеждащ идиот и реших, че е време за кратка почивка преди Odd Crew. Просто Faith No More не ме впечатляват особено, и на този концерт на успяха да го направят. От хора, които са им фенове, разбрах, че е било един страхотен концерт и наистина се радвам за тях, защото някои от тях бяха специално за тази група дошли. А най-важното нещо на един концерт е да се изкефиш максимално на преживяването.
Държа да отбележа, че моите комуникативни и социални умения не са от най-добрите, даже са напълно скапани и поради тази причина не се славя с особен успех при сприятеляване с хората и поддържане на някакви приятелства. Странното е, че в тази почивка успях да се запозная с двойка американци и дори си говорихме доста добре близо едно половин час. Хората живеели три месеца в България, знаеха доста фрази и дори цели изречения на родния ни език и бяха се записали доброволци за феста. Единствено заради салса сцената… Беше… интересно преживяване като цяло за мене :Д Опитах за пореден път да се свържа с Боян, с който пътувах от Пловдив, но отново без успех. С него така и не успяхме да се засечем чак до третия ден (и то не на феста :Д).
Време беше за Odd Crew, които за първи път слушах няколко часа преди феста (предната година, когато не ме впечатлиха особено, не се брои, защото не помня нищо от музиката им ;Д), в хотелската стая, и много ми приличаха на Godsmack като звучене. Оказа се обаче, че това е само на запис. На живо пичовете бяха много… по-тежки и наистина добри. Забавното ми беше да гледам и Иво, който от три големи уискита така се напи, че не спря да подскача и крещи през целия концерт :Д По време на този концерт се засякох и с Вера и Милен, които най-после бяха дошли, макар и за кратко този ден… Общо взето сега се намерихме с много познати, които до този момент са се криели из тълпата. Самите Odd Crew изнесоха размазващ концерт, който беше повече от достатъчен да ни изпие и последните останали сили след предните две изпълнения (щом след тях дори леко прегракнах :Д)…
Последните Babyface Clan ми бяха смешни и не се задържахме повече от две песни. Решихме да сменим малко обстановката с На Тъмно Stage-а, на която в този момент свириха Overdawn… Ауу, бих казал. Това вече ми идваше в много и беше ужасно. Не съм сигурен за точния стил, но като цяло вечерта там беше посветена на Hardcore стила, та сигурно това трябва да са били. И на тях сигурно изтърпяхме 2 песни и решихме, че за този ден това е напълно достатъчно :Д
Спокойно мога да кажа, че този ден си беше един от най-яките, макар и третият да не отстъпва кой знае колко, ама там състоянието беше малкооооооо по-различно.

Day 2 – 15.08.2009

Отразени групи:
Main Stage – Fun Lovin’ Criminals
Jack Daniels’ Rock Stage – Ink, Sepuko 6, МЛЪК!, Svetlio & The Legends
На Тъмно Stage – Q Check
Blues & Jazz Stage – Phuture Shock
Групи, на които бе обърнато внимание:
Main Stage – Siluet, De Phazz

Вторият ден започна по-спокойно. Нямаше тези блъсканици и лудници, които съпътстваха входовете от предния ден. Тъй като Пламен и Магито си почиваха в хотелската стая, а Орльо реши да ползва безплатния нет, за да гледа някакъв мач онлайн, аз реших да се засиля сам навътре, пък после все щяхме да се намерим. За щастие все още нямаше много хора (да не казвам никакви) и не ми беше трудно да локализирам Кроули и Диди без дори да се опитвам :Д Рок сцената още не беше започнала затова тримата се насочихме към Главната сцена, на която беше започнала изпълнението си „женската” група Siluet. Никакво внимание не привлякоха от наша страна, за съжаление, и след две или три песни се запътихме към сцената на Jack Daniels, на която бяха започнали гърците от Ink. Поради липса на по-интересно събитие в този момент, се наложи да остана на тези и… ми… смешни си бяха. Вокалът с подаващото се от под късата риза коремче; псевдо-хеви метъл видът на другите членове на групата; музиката им, която напомняше на хеви метъл от осемдесетте, но и в същото време не точно… Всичко ми дразнеше :Д Ужасни бяха като цяло.
За съжаление обаче изпълнението на следващата група – Sepuko 6 – не подобри нещата като цяло. Въобще този втори ден беше може би най-слаб от трите (за сравнение с предната година, където вторият ден беше най-силен). Пичовете не че бяха лоши, но нещо сякаш липсваше. На всички около мене им беше едно умряло, изморено сякаш. И на мене също не ми идваше настроение от това…
Малко преди края на изпълнението на Sepuko 6 се насочихме към Главната сцена за лайва на De Phazz… Е, на тези едва издържах и две песни. Просто не ми допаднаха и толкова. Реших, че сам или не, тръгвам да обикалям. Все ще си намеря нещо по-добро. Опитах малко преди това да се чуя с Милен да се намерим поне днес, че предния ден се видяхме за около пет минути, но нищо не можахме да чуем.
Целта ми беше една бърза обиколка на градината, колкото да видя какво има и към рок сцената за Those Furious Flames. И тук късметът ми се усмихна, срещнах Милен съвсем случайно, който също не изгаряше от желание да слуша De Phazz, затова с него се засилихме към Blues & Jazz Stage-а за изпълнението на Phuture Shock, за които до този момент бях слушал доста неща, но никога не бях чувал. И, както стана с много групи на този фест, ми допаднаха супер много. Нямам си идея какъв стил точно се водят, но бяха много приятни като цяло и сигурно бяха първата група за тази вечер, която поне малко успя да ми вдигне настроението (слава богу, не бяха и последната :Д)… Напълно забравих за швейцарците от Those Furious Flames и не мръднах от сцената до края на изпълнението им, което приключи точно навреме за следващото на рок сцената… българите от група МЛЪК!.
Е, тези вече напълно ме заредиха с положителни емоции и се размазах на тях. С тежък звук и супер малоумни текстове („Тази песен се посвещава на нашата костенурка Гошко, който много обича да пуши водорасли!”), те също се раздадоха до краен предел и развеселяваха публиката с най-разнообразни простотии. Изсвириха си не особено културно отделените им 40 минути и дори си позволиха десет минути бисове, което още повече екзалтира публиката…
Но ако трябва да посоча нещо, което успя да ме изненада този ден, това са Fun Lovin’ Criminals. И на тези не съм кой знае какъв фен, но отново от любопитство се задържах 6-7 песни (може и повече да са… както и на Фейт се оказа, че съм бъркал, ама то кой ти ги брой). На живо тези пичове вадеха поне няколко пъти по тежък звук отколкото на записите си. Ако албумите им звучат на диск по-поп и рап ориентирано, то на живо си бяха жив рок и то с доволно количество жица и тежест… Именно и това сигурно е причината да се задържа повече отколкото бих по принцип :Д
След кратка почивка, беше време за Svetlio & The Legends. Тази група не мисля, че има нужда от представяне. Който знае Хиподил, който е слушал Хиподил (Има ли въобще някой, който не е чувал това име?), знае какво да очаква, защото това е същият този Светльо и неговите „легенди”. Предполагам, че разликата е само в по-зрелият звук като цяло, но не и в количеството простотии, които се леят на минута. Все толкова весели песни, все толкова просташки текстове, все толкова жица.
И точно по време на парчето Let Me Da Te Love U моите хора решиха, че е време да си ходим, но явно първият ден ги беше изморил много, а така и не успяха да си починат подобаващо през деня. Разбрах, че за финал групата е направила кавър на Ace of Spades на Motorhead, което ми е любопитно как ли е звучало. Черно Фередже също са направили много яко шоу след това, но… каквото такова. Ден 2 приключи…

Day 3 – 16.08.2009

Отразени групи:
Main Stage – Artery, Clawfinger
Jack Daniels’ Rock Stage – Collapso, Last Hope, Mellow Toy
Blues & Jazz Stage – Лот Лориен
Групи, на които бе обърнато внимание:
Main Stage – The Crystal Method

P1060570Ето този ден ми е най-мъглив ;Д За разлика от предните два, този успях много доволно да се напия, но просто още от три часа следобяд с Боян се подкарахме на бира и до началото на феста бях на пет вече, а след Artery ми се наложи да изпия две бири и половина за около двайсет минути благодарение на Таня, която пиеше по-бързо и от Орльо сигурно. С други думи, този ден се размазах супер много, но в голяма степен тук помогна и алкохолът.
Отново влезнах сам и бързо се насочих към Blues & Jazz Stage-a, защото исках да видя група Лот Лориен, за които бях слушал само хубави неща. И с пълно право. На Пламен и Иво май нещо не им допаднаха, защото след няколко парчета се насочиха към Главната сцена, където Kuln бяха приключили и Artery се подготвяха.
А за Лот Лориен не знам какво да кажа. Може до някъде да се постави етикет „фолк” на музиката им, но това би било грешно, защото имаха доста различни и разнообразни инструменти, мотиви и звучене, което ги изкарва извън стандартното типизиране на жанра. Текстовете бяха предимно народни и самата вокалистка имаше глас като за народна певица (или поне на мене на такъв ми се стори, но това го казва човек, който не разбира нищо така или иначе :Д). Музиката им беше наистина красива и с удоволствие бих ги гледал отново някъде на концерт, ако решат да се изявяват. Те бяха второто много приятно допълнение след Future Shock към колекцията ми с групи, които да издирвам като се прибера 🙂 Тук отново се засякох с Милен, който обаче изгубих след това и повече не се и намерихме.
За концерта на Artery какво да кажа. Супер яко изпълнение беше. Тях ги гледам за втори път и първият по-ярките спомени бяха от супер пияния вокал отколкото от музикалното им изпълнение. Този път обаче явно не бяха си позволили волности (или поне не им личеше) и супер много се раздадоха заедно с публиката, която се радваше на тях както и те на нея. Тежък звук, какъвто подобава за първия хедлайнер след тях Clawfinger.
Именно в почивката между тези две изпълнение се запознах с един шотландец, който ме заговори заради тениската (бях с Deeper Down мотив на My Dying Bride) и, с който доволно си говорих (както казах, няма българи, но поне чужденците ми се лепят :Д). Тогава срещнах и Таня, с която отидох за бира и тя ме черпи три бири, които изпихме на плажа за отрицателно време :Д Мисля, че и това беше причината преди Clawfinger да съм във върховно настроение и да имам зверски болки във врата си два дена след това :Д
А Clawfinger просто размазаха. Никога не бих си ги пуснал в нас, защото не слушам такава музика, но на живо си бяха интересно зрелище. За съжаление запомних само една единствена тяхна песен – Do What I Say, която ми се запечата в съзнанието заради детските гласчета, и която беше супер яка. Но пък, както вече споменах, тук бях вече доволно пиян и достигнал онова весело състояние, в което изпадам като се напия :Д Ако дойдат на самостоятелен концерт, вероятно не бих отишъл, но като част от феста се вписаха идеално.
P1060602А апогеят на въпросното състояние беше достигнат по време на изпълнението на Collapso, от които познавам четири човека и общо взето съм там да ги съпортвам. Музиката им хич, ама наистина хич, не ме кефи, но какво от това. На тях вече хвърлих всички останали сили, които ми бяха останали и след тях можех само да въздишам уморено :Д Metalcore стилът, в който Крума и компания творят, ми е много антипатичен, но някак си мисълта, че са познати (а донякъде и алкохолът, но пък на Collapso съм бил и в трезво състояние и пак съм се раздавал :Д) ме караше да се абстрахирам от всякакво музикално ограничение и истински да се наслаждавам на музиката. Нещо, което не мога да кажа за по-следващите пичове от Mellow Toy, които ми се сториха подобни, но хич не ми харесаха (може би защото не са познати). Отразихме и Last Hope (които свириха след Collapso), но на тях бях леко изморен и олекнал от към пари и музиката им ми влизаше през едното ухо и излизаше през другото. С други думи, нищо не си спомням от изпълнението им (не, не е виновен алкохолът :Д). Точно по време на Last Hope обаче реших, че е време за шопинг (да похарчим малко пари все пак), който в моят случай се ограничаваше до купуване на тениска от феста, но… Пламен реши да посетим и палатката на На Тъмно и гледай какво става ;Д Моя милост, както вече е доволно пиян, като набара значките… Сигурно никой друг не е похарчил 40 лева за значки :Д Сигурно затова и пичът, който ме обслужваше, ми даде и талон за намаление от магазините  и беше супер радостен… Не че ми трябват тези значки, ама да има… Минахме набързо (то това май се случи преди шопинга :Д) и през главната сцена, за да отразим The Crystal Method, ама въобще не ме впечатлиха та се оттеглих…
За италианците от Mellow Toy вече споменах… Мисля, че е достатъчно, че не ми харесаха… Няма какво повече да добавя :Д Brothers in Blood, които бяха последни на рок сцената, си нямам идея дали видяхме. Тук вече от части е виновен алкохолът, а отчасти и супер веселото ми и приповдигнато настроение :Д Но някъде около това време се прибрахме в хотела, с което сложихме край на таз годишния Spirit of Burgas.

Тук се засилих да пиша разни дребни гадости и глупости, които забелязах по време на феста, но в крайна сметка реших, че няма нужда. Предполагам, че подобни неща са неизбежни за толкова мащабен фестивал, какъвто е и Spirit of Burgas. А още повече, че това е България все пак. Имаме още много хляб да изядем и опит да натрупаме докато достигнем държави като Германия, които има десетки на брой фестивали из цялата страна. Но съм сигурен, че някой ден и при нас нещата ще станат толкова добри, че грешките ще могат да бъдат прикривани умело (без грешки не може, но идеята е толкова бързо и хитро да ги скриеш, че минимално количество хора да разберат за тях :Д).
Аз лично се размазах. Нямаше нито една група, която да харесвам или слушам, но отидох, защото вече знаех (от миналата година), че там ще е забавно, ще натрупам много положителни емоции и добро настроение, а в крайна сметка си намерих няколко много приятни групи, които вероятно ще станат неразделна част от плейлиста ми. Още от сега, най-отговорно смея да заявя, че другата година съм твърдо там, ако ще и сам (то и без това ще срещна супер много познати). Стига нещо да не се случи, разбира се. Зависи ли си изцяло и само от мене, там съм 🙂
А за такива като Шугов, които не им е ясно как може да дам 100 лева за подобно нещо… Така както някои хора се зареждат с положителни емоции и трупат адреналин (кара ги да се чувстват живи, ако щете) от екстремни спортове или катерене по планини и гористи местности, така аз обожавам да ходя по концерти. Това е моят начин да се забавлявам и въобще не ме интересува дали някой го разбира или не :Д И аз се чудя как на хората им се обикаля по цял ден из разни камънаци, катерене по необитавани местности и така нататък, че после и супер ентусиазирано говорят за това, но… Знам, че това е техният начин да си почиват.
Но аз май леко се разфилосовствах, но това сигурно е от уискито снощи след на Перо рождения ден (май още ме държи :Д)… Леле, а аз си мислех, че този пътепис ще се окаже по-кратък от миналогодишния :Д Май се поолях лекоооо…. Хвани тия 3500+ думи :Д
Да живее Spirit of Burgas… Амин!


Spirit of Burgas

Here we go! Нека подразним някои хора още малко :Р Не знам дали ще мога да опиша всичко, което се случи през трите фестивални дни, но колкото толкова… Не съм и напълно сигурен дали ще си спомня всичко сега, докато се опитвам да пиша.
Държа да отбележа, че това е нещо като “пътепис” за преживяванията ми през последните дни и изразява моето си мнение. За всякакви хора, които достигнат до този пост чрез гугъл, и на които не им харесва нещо написано тук… Проблемът си е техен 🙂 Прочетох много глупости относно този фестивал и мисля, че повечето са породени от чиста и проста доза завист. Както се казва, гроздето е кисело… А и глупави хора колкото искаш. Най-вече тези, които не са били, но говорят убедено. Ще кажа само едно… беше НЕВЕРОЯТНО изживяване.
Накратко за използваните термини за концертите.
Full концерти са тези, на които съм бил от началото до края и не съм пропуснал нищо.
Посетени концерти са такива, на които съм бил поне половин час, но съм се преместил на някоя друга сцена.
Минати и подминати концерти пък са тези, които съм видял, слушал съм 1-2 песни и съм се махнал, защото не ми е допаднало.

Day 1 – 15ти август
Full концерти: The Sisters of Mercy, Animassacre, Alien Industry
Посетени концерти: Gravity Co., Fyeld, Pendulum
Минати и подминати концерти: Odd Crew, fault

За тези, които не са разбрали от предния пост, моя милост си спечели две покани от mtv за трите дена на фестивала. Бързо бяха проведени няколко телефонни разговора и посещението за петък беше уредено (thank you; спаси ме, че иначе не знам с кой щях да ходя :Д). Много набързо се изнесох от работа без да давам много много обяснения и дори не си пуснах отпуска :Д Дано няма много сериозни последствия от тази моя волност, но е хубаво да си шеф на отдел. Можеш да правиш каквото си искаш хаха…
В Бургас пристигнах в пет часа. Имах предостатъчно време до началото на феста. Опитах се да си взема поканите (че да съм сигурен, че ще присъствам поне :Д), но още нямаше кой да ги раздава и да проверява списъка. Видях се с разни хора от София. Срещнахме се с други хора – познати. Времето си течеше, но малко след шест успях да си взема поканите, сложиха ни гривните за три дена и влезнахме.
На Рок сцената точно започваха Odd Crew, които не ни впечатлиха с нищо и след кратка разходка по плажа и запознаване с обстановката, се преместихме на пейките пред латино сцената с бира в ръка и кроене на планове :Д Ако кажа, че плановете се промениха поне десет пъти през тази първа вечер, няма да сгреша :Д Но след размишляване, се стигна до извод да се остане и трите дена (все пак имаме безплатни пропуски и за трите, срамота е да не останем там). И след като това беше решено, се насочихме към musicspace сцената на мтел за първия от чаканите концерти, а именно Animassacre. Опредлено един от най-силните и яки концерти първия ден от фестивала. Направо се смазах. Трите нови парчета бяха изпълнени, както и някои стари (предимно тези, които са из сайта на мтел) като Eye For Two, Mecha Tremors и други. Варненската агитка също беше на линия и самата музика явно привлече вниманието и на случайни хора, защото по едно време се посъбра доволно количество народ. Жалко, че имаха само 45 минути на разположение. Определено можеше още 🙂
След тях обаче се получи една гадна дупка без нищо интересно до Sisters of Mercy, която беше запълнена с малко Gravity Co. Честно казано на тази група харесвам само Empty World и нищо друго. И това, което чух по време на концерта, също не ми допадна особено. А и този вокал ми беше леко смешен. Какво да се прави 🙂
Концертът на Sisters of Mercy започна по график, но феновете вече нямаха търпение. И с първите акорди се появиха някои лоши неща в лицето на ужасно бучащия звук и прекаления бас. Не знам дали от мястото, на което се намирах, но първите редици на main stage-а се радваха на ужасен звук. Трябва да се изтеглиш доста по-назад, за да можеш да чуваш както трябва. И сега ще последват няколко неща, които сигурно няма да се харесат на най-върлите им фенове. Просто на мене изпълнението на Андрю Елдрич ми се видя малко студено. Имаше няколко опита за комуникация с публиката, но те сякаш бяха заучени и усъвършенствани от множеството концерти. Просто сякаш пичът се пазеше за някакъв много по-голям концерт веднага след този и не искаше да хаби силите си. А иначе изпълниха доста от познатите хитове, както и няколко непознати за мене песни (вероятно нови). И, разбира се, бис с Temple of Love. И макар да не останах чак толкова очарован от изпълнението на групата, все пак ги видях на живо, което едва ли ще се случи скоро пак (ако въобще се случи ;д) и съм доволен, че чух някои от любимите ми техни песни.
След края на последната песен на сестрите се преместих на рок сцената, където хванах последното парче на fault, които не ми направиха някакво впечатление преди половин година, така и сега.
Alien Industry доста се позабавиха с излизането на сцената, но поне благоволиха да дарят феновете си с присъствие. Тях мисля, че ги коментирах в поста за ministry, на които подгряваха. Който е слушал Ministry, значи може да придобие представа за звука и на тази група. Близо час бяха на сцената и отново ми показаха, че предната ми (преди менсън) представа, която си бях изградил за тях, е била грешна. Групата си е яка и макар да не бих ги слушал нонстоп, пак са доста добри.
Общо взето това беше последното нещо, което ме интересуваше въпросната първа вечер. Решихме да се разходим до денс сцената, но бързо се върнахме за началото на изпълнението на fyeld. Дори не помня дали седяхме до края, но имам спомени, че се позадържахме доста. За групата няма какво да коментирам. Слушал съм ги и преди, но не са моя стил музика и не ми направиха някакво впечатление.
И стигнахме до големия проблем – нямаше къде да се спи тази първа вечер. Именно това породи смяна на плановете още поне 1-2 пъти и много “ако” изплуваха на повърхността. Умората от ранното ставане и дългото пътуване си казаха думата и дори редбул-ът не помогна (даже напротив, още повече ми се доспа от него). Седнахме на плажа за последните 30-40 минути от изпълнението на Pendulum, които честно казано не бяха също хич лоши. Но за съжаление и това не помагаше. Направо щях да умра на плажа. След кратко обсъждане се стигна до извод, че ще се ходи до Варна да се спи. 6;30 успяхме да хванем автобус и с това приключи първия ден от феста. Честно казано, добре, че не бях само за един ден, защото и другите дни предложиха адски много (да не казвам дори повече) емоции от този.

Day 2 – 16ти август
Full концерти: Asian Dub Foundation, PistaMashina, Gangsta Gangsta Production, Breakpoint, O.H., Уикеда, Черно фередже
Посетени концерти: Kozza Mostra, Ъпсурт
Минати и подминати концерти: Adibas, Frontero, D-2, Pharoahe Monch

Надявам се, че не изпуснах нещо. Както се вижда този ден беше най-силен от към посещения спрямо предния (а и следващия даже :Д). Успяхме да си уредим място за спане, затова и планът вече твърдо остана да се посетят и трите дена.
Пламен много искаше да посетим “култовите” бургаски рапъри със звучното име Gangsta Gangsta Production. Честно казано на сцената сигурно имаше повече народ отколкото пред нея. Не знам какви са били едно време (започнали са доста малки, доколкото разбрах), но това, което чух, с нищо не се различава от повечето рап групи като тях. Това, че пеят различни хора на почти всяка песен е отделен въпрос :Д Сигурно бяха над 10 пича на сцената и три мадами, а крюто им наброяваше поне още толкова хора :Д Адски ми бяха смешни и няма как аз да приема една такава… хм… група сериозно. Но това си е мое мнение. Имаме обаче две клипчета и няколко снимки, които по-късно ще кача във facebook-a 😀
Виж, групата, която последва обаче, беше доста… странна. Първо зад пулта застана една… нинджа :Д След малко я последва друга нинжда, и още една, и още една. Май общо пет излезнаха. И това всъщност представляваше група PistaMashina, които имаха доста интересен сценичен имидж и поведение (на вокала най-вече де). Музиката им е някаква странна комбинация между jungle и drum’n’base или поне на мене на такова ми прилича, но аз не слушам такава музика и не смея да се изказвам особено компетентно по въпроса. Като цяло не бяха толкова лоши, а и именно странния и интересен имидж и поведение ги правеха толкова добри.
След нинжда крюто се отправихме към рок сцената, за да видим какво твори групата с име Adibas, но бързи се отказахме от идеята :Д Слаба работа бяха. Къде къде след това? Решихме да пробваме мтелската сцена и да чуем Frontero, които обаче също не ни допаднаха особено и се насочихме към главната сцена отново, за да погледаме малко Ъпсурт. Никога не съм харесвал особено рапърите, а и те самите с нищо не са променили каквото и да е. Виждал си ги веднъж… виждал си ги всичките пъти :Д Но пък нямаше друго по-интересно и се застояхме там близо половин час, докато стане време за Черно Фередже.
Когато за първи път ходих на техен концерт (като подгряваха Kultur Shock) бях доста скептичен. Просто смятах, че едва ли просташките им песни могат да бъдат особено интересни на живо. Друго си е да си ги пеете по купони. Но тогава те доказаха, че греша. И сега не беше по-различно. Супер весела група са си на живо и правят шоу. След тях няма как да не си тръгнеш весел :Д
Решихме да посетим Pharoahe Monch след това, но бързо се изнесохме към мтелската сцена – просто не е музика, която може да ми хареса. Ама пък двете негърки бяха доста едри :Д
Минахме и покрай Д2, които тъкмо изпълниха първото си парче с новия вокал, та се застояхме само за него. Нямаше нужда от повече :Д
Kozza Mostra правеха някаква регe музика струва ми се, но и те не ме грабнаха особено. Просто нямаше какво друго да се гледа, та поседяхме малко на пясъка в очакване на най-големия хедлайнер за вечерта – Asian Dub Foundation.
Е това вече беше луда работа. Пичовете скачаха, викаха, надъхваха публиката. По едно време просто исках да свършват вече, защото едва ли седях на краката :Д И точно Пламен каза, че ако решат да изпълнят Fortress Europe, ще се дават жертви от страна на публиката, и последен бис точно това парче. Няма смисъл просто да описвам какво беше и какво се случи с хората (то не че и преди това не се случваше, ама на тази песен…)… Който е ходил по концерти и е наблюдавал какво прави екзалтиралата тълпа, ще ме разбере :Д Невероятен концерт! Макар и да не слушам особено тази група (че и такава музика :Д), не мога да си крива душата и да не кажа, че това беше един от най-яките концерти на целия фест въобще. А и отделно изпълнението на Asian Dub Foundation съвпадна с лунното затъмнение, което сякаш надъхваше публиката още повече, а и групата не забрави да го спомене между песните :Д
След тях, напълно смачкани, се отправихме към мтел сцената за концерта на Уикеда. Той се позабави малко, но в крайна сметка и тази група направи доста силен концерт. Доста попрекалиха обаче и отнеха от времето на другите групи, което беше малко гадно от тяхна страна. Но пък и те се опитваха да комуникират с публиката, да се шегуват и изпълняваха някои от песните си в два варианта. Як концерт се получи като за завършек на вечерта.
Последваха hardcore групите O.H. и Breakpoint, на които се поклащах леко и небрежно, защото вече бях доста изморен. Мнения за тях няма да изказвам, защото съм адски далече от подобен тип музика. Изнесохме се точно 1 песен преди края на вторите. Много исках да чуя Smallman, но просто нямах сили за повече. А като знаех, че вече имаме и къде да спим и утре ще спя повече… Просто не издържах на изкушението :Д
С това приключи ден две.

Day 3 – 17ти август
Full концерти: Cradle of Filth, Kosheen, Нова Генерация, Collapso, Automatic Flowers, Skre4
Посетени концерти: Балканджи
Минати и подминати концерти: Пропаганда, Gita, Awake, Bonobo

Този ден май премина предимно пред главната сцена, а след нея мтел сцената.
Запътих се сам към фестивалното градче заради доста любимите Нова Генерация, но пък отпред срещнах Ангел и неговата приятелка, та поне не бях сам де :Д. Само едно ми е чудно. Защо тази група не си смени името и не прави каквато си иска музика? Но просто явно разчита именно на това име, за да продава. Старите неща, изпълнени почти изцяло от мъжки вокал не звучаха толкова зле, но не беше същото просто. А новите… те просто вече нямат нищо общо с групата, с идеята, която тя се опитваше да прокара и въобще с каквото и да е. Звучаха повече като някакъв чил аут, но с по-тежко звучене. И девойката, която пя, имаше такъв глас. Но все пак това са си Нова Генерация :Д (даже тениска си купих малко по-късно :Д)
След тях се насочих към рок сцената, където имах среща с Пламен. Звучаха Пропаганда, които май бяха дет метъл, ама не съм много сигурен. Не ми допаднаха особено и се отправихме към мтел сцената да видим какво има там. Пееше Gita, на която седяхма около 30 секунди и отидохме до главната сцена да чуем Bonobo. Тях пък изтърпяхме 2 песни. Сигурно са много яки, ама мене ми звучаха скучно и приспивно. Затова се отправихме да гледаме Балканджи, които никога не са ме впечатлявали особено, но поне има приятни и доста добри мелодии.
Следващата цел отново беше главната сцена и в частност Kosheen, които закъсняха ужасно много и чак започнахме да се изнервяме от този факт. Все пак най-после се появиха. Мацката ми се стори бая напълняла в интерес на истината, но поне се раздаваше максимално на сцената. Звукът, както винаги, беше ужасен, а и самата тя имаше някакви проблеми с устройствата в ушите си, защото непрекъснато говореше нещо на озвучителя. В крайна сметка хората се радваха, групата изпълни някои от най-големите си хитове като Hide U и Catch.
Както казах, групите на главната сцена претърпяха доста голямо закъснение и самите Cradle of Filth излезнаха някъде към един сигурно (а не в предвиденото 11 и половина :Д). Поне за мене групата направи много яко шоу и предполагам, че феновете, които още от Нова Генерация, бяха заели челните места пред сцената, са останали доволни. Видяха любимците си все пак. Дани Филт си пищеше доста доволно и си представям какво е било преди да скъса гласна струна. За моя радост изпълниха и доста любимата Nymphetamine, макар и с едва чуващи се женски беквокали в лицето на Сара Джезабел Дева (Angtoria). Отново звуците бяха доста зле тук, но то пък и не са нужни чак толкова хехе 🙂
Много се забавлявах и на повечето хора, които бяха дошли от чисто любопитство, за да видях блек метъл величията. Още след първата песен доста народ малко по малко се изнизваше към другите сцени. До средата на концерта дори аз останах сам и всички, които познавах наоколо, се насочиха към другите сцени :Д
След кредъл се отправих към мтел сцената, където общо взето прекарах останалото време от вечерта. Дойдох точно за последната песен на група Awake, a изпълнението на Skre4 прекарах на пясъка в пълна почивка и подготовка на врата (че след кредъл адски ме болеше :Д) за последните две пловдивски метълкор групи. Самите Skre4 правеха някаква комбинация между рап и хардкор, което винаги ми е била странна комбинация. Още от първите ми опити да слушам подобна музика в лицето на Body Count, която беше проект на един от любимците ми навремето Ice T.
За Automatic Flowers и Collapso, от който познавам половината група, не знам какво да кажа. По принцип не слушам подобна музика и не се кефя особено, но вторите имат интересни интерпретации на някои песни :Д Че и ново парче представиха, да не повярва човек :Д А и опасенията им, че няма да останат хора за тяхното изпълнение, не се оправдаха. Получи се идеално закриване на мтел сцената и с това сложихме край на престоя си на Spirit of Burgas.
Последваха два часа и половина сън и потеглих към Пловдив.

Най-силен/добър концерт – Asian Dub Foundation / Animassacre (просто не мога да преценя, и двата бяха адски добри, и на двата се размазах максимално :Д)
Най-странен концерт – PistaMashina
Най-забавен концерт – Черно Фередже (ама много ясно :Д)
Най-смешен концерт (ама в доста лош и отрицателен смисъл) – Gangsta Gangsta Production
Най-разочароващ концерт – Нова Генерация (няма смисъл да си кривя душата, просто не е същото вече)

И в крайна сметка като заключение мога да кажа, че беше един невероятен фестивал и дано да става все по-добър и по-добър. Има дребни проблеми за изглаждане, но като цяло е един много добър опит като за първи път.
От сега мисля смело да заявя, че догодина пак сме там (пък ако пак спечелим покани, още по-добре :Д)
И, тъй като вече го пиша близо два часа този пост, мисля да приключа до тука… Надявам се, че не съм изпуснал нещо…


best ark server hosting