Дълго време се чудех дали въобще да си правя усилията и да опитвам да съставям класация тази година. Причината е, че не успях въобще да изслушам и половината от това, което излезна през изминалата година. А това означава, че със сигурност ще има къде къде по-стойностни албуми от много в класацията ми.
Все пак стане нещо като традиция в блога ми, затова… в крайна сметка ще съставя нещо, което ще има много пропуски, но… то не може всичко да е перфектно. Първите три места са сигурни, от там надолу е малко на произволен принцип, но… Все тая 🙂
Няма да пиша нищо под тях. Име и картинка… Стига толкова… мързеливата тази година 🙂

10. Excessive Exposure by Noisuf-X

9. State of Mind by XHM

8. I Am Happy by Neverdice

7. Continuum Ride by Project Pitchfork

6. Monsters by Despairs’Ray

5. Rubicon by Tristania

4. Cubed by Diorama

3. La Parade Monstrueuse by In Strict Confidence

2. We Are Here Because We Are Here by Anathema

1. Everything Remains As It Never Was by Eluveitie

Толкова тази година. Както казах, малко претрупано, малко набързо… но не остана време тази година… :s

Ето и моят топ 10 за най-добрите албуми за 2009та година.

10. Chronicles of A Dying Era от Epochate
Личната изненада на годината. Една странна смесица от жанрове, които действат по един изключително особен начин. Признавам, че не харесвам вокала на Dope Stars Inc., който е вокалист и тук, но в тези изпълнения дори той не ме дразнеше. Но самите меледоий на деветте парчета в албума го правят толкова добър. Дори не съм сигурен в какъв жанр точно може да бъде поставен.

9. Battle for the Sun от Placebo
Placebo се завърнаха тази година с нов албум, с който сякаш се опитват да направят реверанс към по-старите си неща. Леко по-тежък, по-бърз, по-динамичен от своя предшественик, Battle For The Sun не би трябвало по никакъв начин да разочарова феновете на групата, а може дори да спечели и нови.

8. Into Night’s Requiem Infernal от Novembers Doom
Може би най-тежкият албум в класацията е този. Силна комбинация между death и doom метъл, с осем запомнящи се композиции, които ще ви потопят в един свят на отчаяние и болка. А смяната на чисти и death вокали правят песните динамични и изключително красиви.

7. The Lies I Sire от My Dying Bride
За албума на My Dying Bride вече сме писали достатъчно, затова можете да погледнете ревюто ни тук.
Изключително добро попадение на англичаните, което за пореден път доказва, че са сред най-добрите групи в Death/Doom жанра.

6. Blitz от KMFDM
Това е един от онези албуми, които на първо слушане не успяха по никакъв начин да ме впечатлят, но… С всяка следващо завъртане песните ставаха все по-добри и по-добри. И крайната оценка е на лице. KMFDM все още знаят как се прави хубава музика, която да те кара да си я тананикаш дълго след последните акорди.

5. Skyforger от Amorphis
Признавам си, че предишните два албума на Amorphis, с новия си вокал, не ме впечатлиха особено. Имаше силни песни, но като цяло не останах очарован. С последното си творение обаче финландците най-после успяха да ме спечелят… и то завинаги (след шанса ми най-после да ги видя и на живо). Skyforger е перфектен албум в почти всяко едно отношение и съвсем заслужено застава на петата позиция.

4. Altitude от Autumn
За албума на Autumn вече сме писали достатъчно, затова можете да погледнете ревюто ни тук.
Прекрасно завръщане на холандците със своята нова вокалистка, която толкова добре замества предишната, че повечето хора дори не могат да направя разликата.

3. Design Your Universe от Epica
Едно невероятно завръщане от холандците. Мощен, тежък и в същото време мелодичен и нежен албум. Хорови оркерстрации и агресивни ритми. Накратно – епичен албум, който много подхожда на група с името Epica.

2. Today We Are All Demons от Combichrist
За албума на Combichrist вече сме писали достатъчно, затова можете да погледнете ревюто ни тук.
Агресивните мелодии на норвежците, комбинирани с мелодичен EBM, заслужено им отрежда второто място в класацията ни.

1. Faith Divide Us, Death Unite Us от Paradise Lost
За албума на Paradise Lost вече сме писали достатъчно, затова можете да погледнете ревюто ни тук.
Едва ли има какво още да добавя. Най-силният албум за мене за тази година. Едно страхотно завръщане от пионерите от Paradise Lost.

Изминалата 2009та година беше една изключително богата от музикална гледна точка година – както от качествена, така и от количествана. Много любими групи извадиха нови албуми, някои не успяха; появиха се и много нови групи, които по един или друг начин съумяха да изненадат със силния си и интересен звук. Разбира се, нямаше как да мога да преслушам всичко и да съм в състояние да му дам адекватна и качествена оценка, затова и много албуми останаха недооценени или нечути въобще. Сигурен, че и сред тях ще има истински шедьоври, които биха изместили някои албуми от настоящата класация, но… Не може всичко да е перфектно.

Нека този път започнем по един по-различен начин. Знаете, че местата са само десет и не може всички добри албуми, независимо колко са добри, да влезнат там. Именно поради тази причина ми се иска да обърна внимание на още няколко издания, които само малко отстъпват на самия топ 10, но, както казах, местата са ограничени.
Все пак не е хубаво да се пренебрегват и тези албуми, които със сигурност имат какво да покажат на своите фенове и да се отличат.

The 13th Floor от Sirenia
Този албум съм сигурен, че на повечето хора няма да допадне, но причината, поради която го включвам тук, е, че сменяйки за пореден път вокалистката си, Sireniа не се предадоха и дори успяха да направят един своеобразен реверанс към всичките си фенове, като композираха песните си така, че да звучат хем от първите два албума, хем от предния.
Въпреки неуспеха от към гласове, групата не се отказва и продължава да вади качествена и мелодична музика.

Happiness Machines от Bernays Propaganda
Едно рамо на братята македонци. Свежо, весело и непринудемо звучи този албум. Може и малко смешно на моменти поради езика, но пък в никакъв случай лошо. Струва си да им бъде обърнато внимание. Странна смесица между New Wave, Punk и още нещо, определено могат да ви накарат да си тананикате мелодиите им дълго време.

Night is the New Day от Katatonia
Не съм много сигурен колко ми е харесал този албум, честно казано. От една страна някои парчета ме изумиха със своята дълбочина и мрачност, но от друга някои ме разочароваха със своята повърностност. Новият диск на Katatonia не е лош. В никакъв случай. Просто явно не успя толкова да ме плени колкото предните. Може би след време… Може би…

We The Fallen от Psyclon Nine
Електронната част е много слабо представена тази година, но не защото й липсват албуми, а май просто аз вече не се впечатлявам толкова от еднообразните мелодии (не, че при метъла не е същото, но там сякаш откроявам повече неща :Д). Никога не съм харесвал кой знае колко тази група заради „грозните” си вокали, но този албум определено ми допадна, и то много. Не е за всеки, но определено си струва.

The Flame Within от Stream Of Passion
Това сигурно ще срещне най-много негативизъм от четящите. Че е клише, клише е. Просто в даден момент, в дадена ситуация, знам ли… Лично на мене много ми допаднаха мелодичните композиции в комбинация с нежния глас на вокалистката. Ясно е, че това никога няма да стане класика, но просто е приятно и… нежно.

The West Pole от The Gathering
Странно (или не?), но факт. Новият албум на The Gathering с новата им вокалистка (бивша на Octavia Sperati) е добър. Мацката перфектно запълва мястото на Anneke и смело поема щафетата – нещо, което много хора мислеха за невъзможно (то сигурно и много продължават да си го мислят :Д). Но фактите са си факти. The West Pole е един прекрасен албум и по нищо (може би освен по-нежност, защото е малко по-забързан от предшествениците си) не остъпва от старите албуми като качество.

Ultima Ratio от X Fusion
И за да не остане електронната страна напълно пренебрегната… Просто го чуйте, албумът определено си струва – може би най-танцувалният и подходящ за клуб албум.

In The Room от Agua De Annique & Anneke Van Giersbergen
Този албум си признвам, че го слушам от самото начало на тази година – тази седмица. И именно затова го слагам тук, а не в самия топ 10, който вече беше компилиран така да се каже. Ако го бях чул по-рано, сигурно сега щеше да е там някъде горе. Един изключително нежен и приятен албум, който ще ви зареди с позитивна енергия за дълго време.