Като правех топ 10 за изминалата година, бях сигурен, че ще се появи албум, който ще слушам през 2011, който ще е излязал през 2010 и ще ме е яд, че не съм успял да се запозная с него навреме. Обаче не очаквах чак толкова рано да се сблъскам с такъв пример. За съжаление, дебютният албум на финландците от 2 Times Terror е точно такъв – един прекрасен индъстриъл метъл “шедьовър”.

Траклиста:

01. D.E.A.D.
02. Lust
03. Kuoleman keHDossa
04. Forever mine
05. Equals One Sudden Death
06. Maailman tuomari
07. Metalorgy
08. Ikävässä paikassa
09. Vaatteet
10. Vielä joskus
11. Forever mine (Porn-Bishop-Remix)

Добре, може би попрекалих малко. “Equals One Sudden Death” в никакъв случай не е шедьовър. Той дори не внася нещо ново и умопомрачително към каноните на стила. Но това не го прави по-лош в никакъв случай. Комбинирайки в себе си шипка Rammstein, щипка Deathstars, че дори малко Oomph! и Ministry, както малко собствена индивидуалност с много електроника на фона на бързи и агресивни рифове. Страничен проект на вокалиста, който е част от група с финландското име Turmion Kätilöt, 2 Times Terror биват определяни като B-Side на споменатата вече група. Лично на мен и двете групи ми звучат сравнително еднакво, но поне в 2TT има едно нещо, което ги отличава – електрониката. Песните, в по-голямата си част, са доста по-мелодични, като в същото време запазват твърдото си звучене.
Още с откриващото парче – “D.E.A.D.” – лично за мене най-силното в целия албум, става ясно какво да очаквате. Вече споменатата електроника, примесена с брутални китарни рифове и комбинация от мъжки и женски вокали, преливащи като едно. Авторите на песните не са опитвали да експериментират, нито са се опитвали да си правят експерименти. От началото до края темпото е едно и също, а тонът повече от ясен. Именно в този ред на мисли, не всяка песен може да бъде еднакво добра, но в по-голямата си част “Equals One Sudden Death” успява да се справи с поставената си задача. Може би едно от най-странните изпълнения се явява в лицето на “Forever Mine” заради странно използваните женски вокали. Имаме и една кавър версия – “Vaatteet” – за цвят, чийто оригинал принадлежи на местен уейв и пънк изпълнител от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век с названието Maukka Perusjätkä, ако някой се интересува.
Други по-отличаващи се парчета са Metalorgy, което е може би и най-тежкото в цялата тава; Ikävässä paikassa, което си има и официален клип, но аз лично не Ви препоръчвам да го гледате, защото фронтменът и фронтдамата са меко казано… отблъскващи в него.
Дали ще Ви харесва или не, оставам на Вас да прецените. Не е нещо особено като цяло, но е достатъчно интересен, за да задържи поне моето внимание за известно време, а това е достатъчно 🙂
Лична оценка: 6/10