Май е време и аз да драсна няколко реда за снощното събитие. Не съм много сигурен какво ще излезне накрая, защото в момента адски ми се спи и съм супер екзалтиран (още :Д), но по-добре сега, докато всички емоции са все още пресни.
За подгряващите групи ще бъда кратък. И без това повечето хора бяха дошли за основната група и това си личеше 🙂 Под дъжда (познаваме се, малко сме пристрастни тука :Д) и Войвода се представиха перфектно, и вторите имам чувството, че стават все по-добри с всеки следващ лайв, на който им отида. Виж, изпълнението на Стефан (shemale Zero) не ми допадна въобще. Новите му неща не са особено привлекателни като звук, а и сценичното му поведение, на което явно най-много разчита, не предизвиква абсолютно никакво възхищение у мене. Но все тая…
От тук вече следват по-различни редове…….
Ааааааааа… това беше един невероятен концерт. Чак не мога да намеря думи, с които да предам усещането, целия хайп, който беше там на метър пред сцената. Но не можем да не отдадем дължимото на публиката, която просто направи настроението това, което беше. Винаги ми е правело впечатление българската публика колко топло и енергично посреща свои любимци. Тук всичко беше дори на н-та степен – то не бяха викове, то не бяха ръкопляскания. Нима някой ще се очуди, че след последното парче (преди бисовете) вокалът каза “You guys are the best”.
Стори ми се, че по време на първото парче публиката сякаш още не можеше да осъзнае факта, че Diary of Dreams най-после са излезнали на сцената, но щом започна The Plague всички избухнаха и спиране нямаше. Не забелязах около мене да имаше други хора, които да си пеят песните с цяло гърло (освен моя милост), но не вярвам да е нямало :Д При мене преломния момент мисля, че дойде с началото на друго много любимо парче, а именно Butterfly: Dance!. Останах потресен каква е разликата със студийните записи и изпълненията на живо. Групата звучи с пъти по-добре на сцена и доста по-тежко. В момента дори не помня точно кои песни се изпълниха, но освен споменатите две, сега си спомням за Chemicals, AMOK, Hypocritical, The Curse, Play God, Giftraum, Soul Stripper и тн.
Просто това беше един от най-силните коцерти, на които съм бил и дори мисля, че минава като усещане смятания от мене за фаворит концерт на депеш от 2006та. Също така, това сигурно е първият концерт, на който след час и половина, не ми се искаше да свършва и исках още :Д А групата не е като да не се връща два пъти. След като приключиха, дори им светнаха лампите, но как да откажеш на подобна тълпа? :Д Два биса и три песни общо… Просто невероятен концерт, който дълго ще се помни.
А освен това групата се оказа много земна и с идването си на афтърпартито не се оттеглиха някъде сами (то не че имаше къде де :Д), а се “сляха” с феновете в заведението и всеки можеше да си говори с тях и да се снима (както и аз направих хехе :Д – имам си снимки с вокала и китариста, които скоро ще кача във фейсбук). Дори си говорих с китариста няколко минути и той каза колко очарован е останал от българската публика и как с удоволствие би се върнал отново тук 🙂
Ех…
Разбира се, за малко прибирането да помрачи доброто ми настроение и да опита да замъгли прекрасните спомени. Не знаех, че вече гарата се заключва нощем, а отделно с изместването на времето, беше много педерастка история. Наложи ми се доста да повися като сопол пред гарата докато я отворят, а след това още в също толкова студената сграда докато отворят касите… и още докато отворят вратите на влака и започнат да пускат хората вътре. С други думи умрях от студ.
И това много ме накара да се замисля за Таря честно казано. На нея няма да има афтър парти до 4 часа и като се има в предвид кога започва концертът, сигурно ще приключи до към 11 (последният влак е в 11 и малко, ама май беше международен :Д). Ако не успея да остана в Станислав за през нощта, може и да се откажа от този концерт, защото нямам идея какво ще правя толкова часове без място за пренущуване и занимание.
Но това ще го мислим утре :Д Беше уникално преживяване и който не е бил, може само да съжалява :Р Искам пакккккк!
Чудя се сега как да го започна този пост или по-точно с кое да започна. Дали с по-лошите неща? Дали с по-хубавите? Всъщност плюсчето в заглавието е, че ще си говоря за други неща, но това не е толкова важно. Все пак се случиха и добри работи. Видяхме се с разни хора, запознахме се с други, някои хора се пребориха със страховете си ( 😉 ), други не успяха и се сблъскаха със стари. Въобще това беше един адски дълъг weekend, но за сметка на това доста… как да кажа… ползотворен може би. Не съм много сигурен, но нека всичко по реда си.