Всеки уважаващ себе си ролеви играч трябва да е играл на Gothic поредицата, разработена от Piranha Bytes. Всеки уважаващ себе си геймър поне трябва да е чувал за трите емблематични за RPG жанра игри на продуцентите от JoWood. Ако вие не сте от тях, то няма нужда да четете по нататък, едва ли ще прочетете нещо интересно така или иначе ;д

След не особено „нежната” раздяла на двете споменати горе фирми, всеки се чудеше какво ще се случи с Gothic поредицата. Третата част спокойно можеше да обере наградите за най-бъгава игра на всички времена, но и в същото време най-зарибяваща със своя огромен отворен свят и огромно количество куестове и разнообразие. JoWood обаче беше ясно, че няма да зарежат просто така подобна гъска, която снася златни яйца и бързо предадоха щафетата на Spellbound, които са най-известни със своя тактически екшън ала Commandos Desperado. Всички очакваха с голям интерес Arcania: A Gothic Tale, която трябваше да се появи тази есен на пазара, но по ред причини бе отложена чак за следващото лято.
Piranha Bytes обаче също не спят. Макар и загубили правата върху своето творение, те не се отказаха и анонсираха Risen – игра, която се очакваше да наподобява Gothic и да бъде явен съперник на Arcania. След като този уикенд най-после успях да я свърша, мога вече спокойно да споделя кратките си впечатление, хвалебствени слова и люта критика.

Малко е тъмничко, но все пак това си е Gothic с ново лице и име

Нека никой не се залъгва, Risen е Gothic с променено име и история. И като стана дума за историята, тя се върти около герой, който попада на странен остров след като кораба, на който се вози леко нелегално, бива потопен от огромно морско чудовище, предизвикано от гологлав мъж със страшно изражение, окуляр и голяма сива роба – главният Инквизитор. И ето ви вас, корабокрушенец на непознат остров, в търсене на опит за бягство и междувременно спасяване на света от алността на разни хора и също така няколко бога и титани, които искат искат само да унищожат всичко наоколо. Не е кой знае колко, нали? Но не е и кой знае колко оригинално де.
Леко подобрената спрямо Gothic 3 графика не е чак толкова впечатляваща, но аз не успях да си позволя да я пусна на макс така или иначе, защото прекалено много ми сечеше, а машината ми не е от най-слабите (но по картинките изглежда добре :Д). Всичко обаче – от моделите на героите, през движенията им и поведението на околната среда – си е като в добрата стара поредица. Дали това е плюс или минус си преценете сами. Така или иначе вече бях свикнал с монотонното бавно тичана на Nameless Hero и не обръщах внимание на тези неща. Разбира се, нямаше да е зле да бяха подобрили малко поне анимацията за скок, която е страшно дървена и никога не успява да бъде в тон с терена, който ви заобикаля и се опитвате да качите. Дразнещо е, но се свиква.

Предметите вече са представени с красиви и лъскави иконки

Интерфейсът прави впечатление обаче. Всеки обича лъскавите и хубави неща, а съм забелязал, че потребителят се радва когато всичко му е… красиво. Това е едно подобрение спрямо предните части, което отново е спорно дали е добро или лошо, защото всеки може да го интерпретира по различен начин, но на мене лично ми хареса. Всичко – от най-обикновените билки и предмети, до магиите и телепорите – е изобразено с красиво изрисувани иконки, които, ако не друго, поне радват окото.

Екранът с показателите

Показателите обаче и системата за трупане на опит не са пипнати. Отново всяко следващо ниво е 500 точки опит плюс точките, които са ви били нужни за предното ниво. Разполагате със стандартните Strength (за близък бой и damage на оръжията и арбалетите), Dexterity (за стрелбата с лък), Mana (за правена на магии), Health (има ли някой, който да не знае за какво служи това? :Д Единственият показател, който се повишава по малко с качване на ниво) и Wisdom (заместите на доброто старо Ancient Knowledge), който единствен не се развива по никакъв начин, а само се учи чрез bookstands и Stone plates (както в Gothic, където обаче можеше и да го учите от магьосниците) и единствен може да бъде развит до максимума от 200 точки без да трябва да правите нищо друго освен да следите за въпросните източници. При качване на ниво получавате стандартните 10 learning point, които можете да ползвате, за да развивате бойните (Sword, Axe, Staff), далекобойните (bow, crossbow), магическите (fireball, magic bullet, ice crystal, seal magic) и всички останали второстепенни умения, които са разделени в две основни категории от по четири умения – работни (prospect, smithing, gut animals, alchemy) и престъпни един вид (pick pocket, open locks, athletics и sneak). Магиите този път са силно ограничени спрямо предните части и са представени от около 15тина вида, които можете да ползвате под формата на свитъци, а в напреднал стадий на играта, ако изберете да станете магьосник, и посредством руни. Разнообразието на оръжията липсва осезаемо и винаги е било минус, а броните по принцип се получават само като напреднете по стълбичката на фракцията, която сте избрали.

Дори един Sea Vulture може да ви види сметката ако не внимавате

Спомня ли си някой досадната бойна система от Gothic, която беше не само тромава, но и значително дразнеща? А сега си представете „нововъвдението” наречен блок, което се ползва от противниците ви почти непрекъснато и дори най-обикновената битка може да се проточи няколко минути, а най-слабият противник може да ви види сметката ако не внимавате. Доброто старо отстъпване назад на врага, което лично мене ме е подлудявало, тук е още по-осезаемо, а и освен това имаме и dash опция, която гадовете ползват с такава лекота, че чак да ви се доплаче. Засичал съм по цяла минута как един вълк се върти около мене без да напада и да отстъпва непрекъснато назад когато аз замахна. И тук говоря за вълк, който по принцип убивам с един удар… ако успея да го ударя, разбира се. Бих приел обяснението, че като враговете ви са повече от един, те се опитват да ви обградят и затова се въртят в кръг, но си е адски досадно дори като е един. С други думи изкуственият интелект е кръгла нула, а бойната система най-слабата част от играта. Явно не са си взели поука момчетата от Piranha Bytes. Именно затова бях много доволен от мощта на fireball-а, който избрах да развивам и който ми вършеше прекрасна работа, особено на своето максимално десето ниво.

Магията, добре развита, може да върши по-добра работа от всяко едно бойно умение

Това, което ми хареса като нововъдение, беше браконеирстването, така нареченото gut animals. Тук ви трябват само 5 learning points, за да го научите. Няма нужда да учите отделно как да отделяте кожата на вълците и тази на гущерите. Не е нужда да хабите ценни точки за знанието как се вадят зъби или късат крила. В Risen това се „научава” ако притежавате съответния инструмент. Различните ловци имат разнообразни пособия в инвентара си, които ще ви послужат за отделяне на съответните части от съответните същества.
И тук имаме няколко враждуващи фракции, между които трябва да избирате, и в зависимост от този избор ще се променят и куестовете, които ще получавате. Най-неприятното е, че по-голяма част от куестовете са в част едно от играта и донякъде в част две. След това всичко става адски праволинейно и ясно. И включва предимно обикаляне на тъмниците, които преди са били заключени за вас. Въпреки, че в играта има над 200 различни куеста, сякаш повечето са безлични и еднообразни. А някои от тях дори не разбрах как съм изпълнил и кой ми е дал. Сякаш разработчиците са наблегнали на началото на играта и след това са гледали да я привършат по-бързо (може би, за да я пуснат навреме с Arcania, която и без това беше отложена обаче :Д). Игралният свят не е чак толкова голям, дори е по-малък от този в Gothic II и много бързо се минава и запомня, а щом намерите телепортиращите камъни, няма нужда да ходите кой знае колко.

И проститутки си имаме :Д

Най-слабото нещо обаче беше финалът. Стори ми се адски пресилен и прибързан и… След като победих финалния бос, останах с едно горчиво усещане в устата. Не можех да повярвам, че това беше… след 24-25 игрални часа. Определено очаквах нещо повече от Risen. Може би и това беше причината за моето разочарование. С Gothic III Piranha Bytes вдигнаха прекалено много собствената си летва, а Risen се оказа просто като подобие на експанжън – кратък, бърз и не особено удоволетворяващ… Поне такова усещане оставя у мене. Без опити за големи нововъвдения, които да разнообразят геймплея; без измисляне на нещо по-оригинално от поредната битка срещу могъщи богове; без усещането за нещо уникално. Risen мина и подмина, няма го желанието за преиграване; няма тръпката да видиш какво е ако избереш другата страна в конфликта.
Все пак не мога да кажа, че играта е доста bug free. Този път поне в това отношение са се постарали. Няма кой знае колко много и досадни бъгове, които допълнително да ви развалят удоволствието, което често се случваше в G3. Също не мога да си кривя душата и да не кажа, че играта е интересна, но… Не е нещо великолепно. На мене лично ми прилича на прибързано творение, което единствено е имало за цел да бъде конкурент на известната поредица. Но сега ще трябва само да си диша прахта.
Ако трябва да оценя играта, бих и поставил оценка от 6/10. Не успя да оправдае очакванията ми и леко съм разочарован. Дано следващата игра на Piranha Bytes се окаже по-добра…