Едно малко щастие – да си там, да виждаш, да чувстваш, да чуваш. Няма значение, че е изгубена кауза; че каквото и да се случи резултатът в най-добрият случай ще е неутрален за тебе. Човек трябва да се радва и на малкото, което има, защото, както са казали хората, може и без него да си остане…
Но идва един момент, в който “щастието” се отдалечава (дали то, дали ти – въпрос на гледна точка и чувство за ориентация) – все по-далече и по-далече. Няма да е завинаги, няма да е безвъзвратно загубено, но дори и миг далече е като безкрайност… Идеята се размива, целите стават почти безцелни, а всичко, в което може да вярва човек, се превръща в една единствена цел, мечта, желание – било то и невъзможно.
Сънищата понякога могат да бъдат много странно нещо, а като се примесят с реалност… Това вече става грозна гледка.
Като цяло предстоят едни много дълги десетина дни :Д