Звукът на нечии стъпки…
Писък от умираща птица…
Капките кръв, които се стичат бавно в перфектна локва…

Всеки път си мислиш, че няма значение; че това, което преди е било и би трябвало да не бъде, няма да го бъде… И всеки път се оказва, че грешиш. Знаеш, че и следващият път ще бъде същото, но незнайно защо, плод на глупавото човешко подсъзнание, си казваш, че това няма да се повтори повече… И пак всичко отива по дяволите :Д
Сигурно някой психолог (или психиатър) би могъл да го обясни по-лесен и в повечето случаи много грешен начин (а може и да напълно правилен, кой знае)…
Най-интересното е, че след всеки подобен път, нещата стават доста по-зле. Може би си казваш, че всъщност, като се изправиш пред “него” може да успееш да се справиш и нещата да се преминат от зле състоянието към по-малко зле състоянието (тук по-добре състояние не съществува; никога не може да бъде по-добре така или иначе, но може да бъде по-малко зле или още по-малко зле, а защо не и много малко зле). Но, както винаги става и историята го потвърждава, състоянието се променя от зле към много зле или още по-зле (тук е според зависи).
Но то пък нищо не се знае (ето, още едно странно поведение на човешкото съзнание)…

Тази седмица имаме за цел да пишем фенфик, но още не съм си харесал темата. Не че ме интересува особено наградата, която дават хората. Моите цели са съвсем различни и донякъде са изцяло мои си егоистични… Имам един месец да драсна малко под 3000 думи… Само остана да си харесам някое аниме 🙂