Бях си приготвил пет филма предната вечер за гледане, но в крайна сметка успях само 3 от тях да гледам (четири, но единият не се брои). Защо така се казва постът ще стане ясно след малко 🙂

The Fly (1958)
Сигурно много хора помнят лентата на Дейвид Кроненберг от 1986 със същото заглавие, но колко от вас знаят за оригинала от 1958 на режисьора Кърт Нюман? Заснет по кратък разказ на Джордж Лангелан, филмът разказва за учен, който постига успех в областа на преместването на материя… За съжаление на мен ми се наложи да гледам лентата само в картинки, защото версия, която бях свалил, се оказа на италиански и нищо не схванах от диалога… Но и това, което видях, беше достатъчно… Подобни кадри съм сигурен, че дори са били доста плашещи навремето, нищо, че сега не изглеждат кой знае какво. Винсент Прайс обаче, който играе ролята на брата на учения, е, както винаги, на много високо ниво.
Не бих го оценил, защото не успях да го гледам както трябва.

Return of the Fly (1959)
Година по-късно, Фокс решават да направят продължение на лентата на Нюман (който умира само месец след премиерата на горния филм) и да използват максимално декорите от първата част. Петнадесет години по-късно синът на семейство Деламбре, след като погребва майка си, решава да възобнови опитите на бащата. Заснет в черно и бяло, този филм е много по-слаб от предния, но пък доста по-интересен от продължението на римейка (1989) с Ерик Столц в ролята на сина (там сюжетът няма нищо общо така или иначе :Д). А освен това тук има много хепи ендинг. Още едно нещо, което ме подразни. Но пък отново имаме Винсент Прайс, който общо взето, прави по-голяма част от филма.
Лична оценка: 5/10

Tales of Terror (1962)
И отново Винсент Прайс… Този път в комбинация с Роджър Корман и Едгар Алън По. Три кратки разказа на писателя са екранизирани тук – Морела, Черната котка и Случаят с господин Волдемар. Във всеки един Прайс играе роля. Първият е прекалено кратък и неинтересен, но Черната котка, който е и най-дълъг, е страхотна екранизация. Тук обаче кредит трябва да се отдаде на персонажа на Питър Лор, който засенчва Прайс почти по всички параграфи. Последната история е може би най-зловещо представена и с по-малко хумор от основния сегмент.
Като цяло лентата залага на изпълнението на основните герои, на стряскащата музика в правилния момент (нещо, на което всички ужаси от тези години са разчитали) и опитва да ужаси с историята и мимиките, а не със специални ефекти и гор.
Лична оценка: 7/10

Dr. Terror’s House of Horror (1965)
Още една антология, в която роли имат Кристофър Лий, Питър Кушинг и един много млад Доналд Съдърланд. Доктор Шрек се качва в купето на пет млади мъже и им предлага да им предскаже бъдещето. Пет истории с не особено щастлив край. Няма да се спирам на всяка една поотделно, защото няма и смисъл. Някои са наистина добри, а други стряскат доволно за времето си, докато трети са леко скучновати. И тук се разчита на крипи музиката, страхотната актьорска игра (едно време не са разчитали на бездарни тинейджъри, които просто трябва да се съблечат и умрат – по възможност докато правят секс :Д) и режисура.
Както гласи таг лайна на по-стар филм със същото заглавие (от 1943та мисля, че беше), но нагласен за този – Вампири, Върколаци, Вуди – всичко това в един филм.
Лична оценка: 7/10