Поредният албум, за който се радвам, че не писах нищо преди около месец и половина-два като го чух за първи път 🙂 На първо слушане ми се стори просто още от същото без нищо запомнящо се. Но… Тези дни успях да го преслушам от до няколко пъти и мнението ми определено много се подобри. Не, че групата не предлага още от същото, но просто със слушането парчетата се трупат в съзнанието ви докато не започнете да си ги тананикате (нищо, че са на толкова омразния ми немски език :Д).

Траклист:
1. Beim ersten Mal tut’s immer weh (“The first time always hurts”)
2. Labyrinth
3. 6 Fuß tiefer (“Six feet deeper”)
4. Wer schön sein will muss leiden (“Those who want to be beautiful must suffer”)
5. Die Leiter (“The ladders”)
6. Lass mich raus (“Let me out”)
7. Revolution
8. Auf Kurs (“On course”)
9. Bis zum Schluss (“Till the end”)
10. In deinen Hüften (“In your hips”)
11. Wach Auf! (“Wake up!”)
12. Geborn zu sterben (“Born to die”)
13. Brich aus (“Break out”)
14. Ich will dich nie mehr sehen (“I never want to see you again”)
15. Du lügst (“You lie”)

Последните две са бонуси в лимитираната версия, но номер 14 е доста добър, та и те са задължителни 🙂
Още с Wahrheit oder Pflicht групата показа, че се е насочила в една по-различна посока от предишните си творение, но една посока, която на мене лично адски много ми хареса. Но след това се появи GlaubeLiebeTod и аз останах доста разочарован (или може би просто не съм обърнал достатъчно внимание на албума). Но ето, че с Лабиринт те отново са на ниво и доказват, че макар и да следват модерните течения в Германия, все още могат да правят страхотна музика. (Както и брутални клипове :Д) Вокалът въобще не си поплюва и сменя тембъра на гласа си като носна кърпичка буквално и почти във всяка песен и различен. Има бързи парчета като тези от първите сингли, но има и по-нежни (нежни в един странен Oomph! смисъл) такива като Auf Kurs или Geborn Zu Sterben.
Поне за мене едно от най-силните в албума е Wer schön sein will muss leiden, следвано от втория и третия сингъл (Beim ersten Mal tut’s immer weh и Labyrinth респективно). Без да изневерява на стила си, групата е направила един наистина много добър албум, който не се опитва да изненада или промени нещо, но може много да ядоса комшиите ви ако го слушате силно :Д
Определено препоръчвам 🙂 Лична оценка: 7/10 (с всяко следващо слушане става все по-добър и по-добър баси :Д)