Ето и обещаното класиране на албумите, изброени тук
Първо да започнем с тези, които не достигнаха до челната десятка. Като цяло са разделени на пет категории, като разбира се последната е самият топ 10.

=Unknown=
С други думи това са албумите, които не съм имал възможност да преслушам достатъчно добре и не бих искал да поставям никъде другаде. Просто не искам да ги ощетявам по някакъв начин и след време (като наистина получат заслуженото време) да ме е яд, че съм ги поставил в грешна категория 🙂

Dave Gahan – Hourglass
Amorphis – Silent Waters
Ava Inferi – The Silhouette
Marilyn Manson – Eat Me, Drink Me
:wumpscut: – Body Census
Elend – A World in Their Screams

Няма какво повече да добавя за тях 🙂

=Bad=
Следват онези албуми, които или са си просто лоши, или са ме разочаровали по един или друг начин. Отново подчертавам, че това си е моето лично мнение и хич не очаквам то да съвпада, с който и да е от тези, които случайно попаднат на този пост 🙂 Обаче има и още нещо – хич не ми и пука :Р

Nightwish – Dark Passion Play
Очакван от много хора, албумът на Nightwish се появи тази година и беше заобиколен от огромен хайп и разнообразни мнения. Повечето разбира се бяха по адрес на новата вокалистка, което се и очакваше. Че не е нищо особено момичето като глас, ще се съглася, обаче не е това причината, поради която поставям този албум тук. Това, че групата донякъде загуби своето уникално звучене в лицето на Таря, не ги прави чак толкова лоши. Все пак не вокалистката беше тази, която се грижеше за музиката и текстовете на песните. Именно в това отношение Nightwish са си абсолютно същите и дори имат няколко доста добри попадения като Bye Bye Beautiful или Whoever Brings the Night, но… Това, което лично на мене не ми допадна, е зациклянето на едно място. Ако някой се опита да съпостави Once и този албум… ами не мисля, че ще открие чак толкова голяма разлика. Сякаш повече ми допадаше когато във всеки следващ албум, в музиката на Nightwish се долавяше доста приятна промяна в цялостното звучене и прочие… Просто сякаш са направили песните, за да представят новата вокалистка или да изкарат пари 🙂

Macbeth – Superangelic Hate Bringers
Някъде прочетох, чe групата просто извадила още от същото или пък, че този албум бил адски добър… и така нататък 🙂 Ами аз пък смятам, че е ужасен в много отношения. Някак си ми липсват прекрасните композиции в стил Crepuscolaria или The Dark Kiss of My Angel. Но след втория си албум, групата пое по един коренно различен път и звученето им доста се промени. И макар в Malae Artes да имаше доста добри парчета, то в този вече не ми харесаха. Точка 🙂

Lake of Tears – Moons and Mushrooms
За този албум де да знам какво да кажа.Просто не ми допадна и това е. Някак си прекалено отнесено звучи и нещо ме дразнеше почти във всяка една песен.

Imperia – Queen of Light
За този пък аз мога да кажа “още от същото” 🙂 И толкова…Нищо особено, нищо съществено… Явно ще трябва да чакам другия проект (Angel) на мацката, който не е чак толкова метъл ориентиран и определено повече ми допада от Imperia.

Autumn Tears – The Hallowing
Ето това вече мога да нарека голямо разочарование за мене. Още с предния си албум групата показа, че се е насочила и ще продължи все повече и повече към класическите елементи и едва ли не планира да загърби почти всички gothic/darkwave елементи, които бяха неизменна част от творчеството, но чак пък толкова. Определено очаквах много повече от този албум и това звучене ми идва “далечно”…

=Common=
Тук не мисля да се задържам на всеки албум по отделно. Тук са поставени албуми, които са добри като цяло, но не предлагат нищо ново или не са кой знае какво. Въпреки всичко в определени моменти ми доставят удоволствие да ги слушам и ще продължа да си ги слушам.
Някои групи вече преминаха прекалено много към mainstream-a и това си личи в песните им, но пък това въобще не ги прави лоши.

Xandria – Salome
Within Temptation – The Heart of Everything
Nemesea – In Control
The Cruxshadows – Dreamcypher
After Forever – After Forever
(само няколко думи за този албум; попадна в тази категория просто защото за мен е половинчат :Д, в смисъл, че първата половина му е супер, но втората е ужасна. Ако и втората половина беше като първата… кой знае, можеше и да е в топ 10 дори :))
Type O Negative – Dead Again
Sirenia – Nine destinies and a downfall
Tarja Turunen – My Winter Storm

=Good=
Следните пет албума бяха на косъм от челната десятка, но по една или друга причина не успяха да се класират там 🙂

Octavia Sperati – Grace Submerged
Paradise Lost – In Requiem
Eyes of Eden – Faith
Virgin Black – Requiem
Pain – Psalms of Extinction

В следващия пост и самият топ 10, че да трябва да свърша малко друга работа 🙂