Вчера, поради липса на по-добро занимание, започнах да си препрочитам постовете от началото на блога и закарах някъде до началото на февруари. И, да ви кажа честно, този блог придоби още по-голямо значение за мене. Защо ще попитате сега 🙂 Много е просто. Толкова много от нещата, които съм писал; толкова от много от нещата, които съм казал или съм си мислел по това време; толкова много от нещата, които съм преживял тогава, вече са погребани много дълбоко в ума ми. Признавам, че за много неща бях забравил и именно блогът ми помогна да си ги припомня, което е и най-важната му роля (поне за мене), точно и с такава идея го започнах…
И, да си призная, се сдухах още повече отколкото бях. Защо ли? Много от нещата са се оказали верни. Толкова неща, за които съм се надявал да не се случат или съм казал, че има голяма вероятност да станат… ами, те станаха… малко или много, бавно или бързо… всичко си идва на мястото. Преди време бях казал на един човек (който едва ли вече помни това), че като става дума за гадни и лоши неща, се досещам и в над 90 процента от случаите успявам да позная или предвидя с плашеща точност това, което ще се случи или се е случило. Но като става дума за нещо хубаво, уви, никога не съм дори близо до истината :Д Тъпо, но факт. Още по-тъпо ми става, защото се оказах прав за нещата, които предстояха да се случат в Пловдив през тази година. И всичко се сбъдна и не, това не е просто внушение, което е станало реалност, защото аз съм му помогнал да стане такова. Всъщност нещата ескалираха още преди година и беше въпрос на време предполагам.
Разбира се през годината се случиха и хубави неща, които обаче не траеха дълго за съжаление 🙁
Сега определено нямам абсолютно никакво настроение за абсолютно нищо. Имам билет за събота и смятам да отида, но с моето сегашно настроение, нещата хич няма да са розови. А за концерта във вторник дори не ми се мисли. Двамата немски шефове решили да ни посетят точно на 28ми и 29ти, което дори вече ме кара да се замисля за този концерт. Много тъпо.
От друга страна презентацията днес мина повече от перфектно и чак не мога да повярвам, че се справих толкова добре :Д – кратко, ясно, информативно, без излишни глупости. Още една-две и ще стане перфектно. То да говориш пред над 30 човека не било толкова сложно :Д
И все пак, след дъното, което достигнах петъка, нямам идея на къде може да потръгнат нещата от тук нататък…