Преди да Ви представя самата книга, бих искал да обърна внимание на нещо друго. “Градска готика” е първата книга, която притежава интерактивна корица. За целта трябва да имате смарт телефон и да свалите едно малко приложение. С него сканирате корицата и… ще се насладите на едно прекрасно направено зловещо интро, което перфектно се вписва в атмосферата на самата книга. Освен това приложението е пълно с информация за автора, произведението и не само. Анимацията на самата корица, която постепенно се изпълва с кръв, а след това буквите се прикачат към всеки един пръст от ръката, ще Ви накара да настръхнете и да се подготвите подобаващо за ужасите, които се крият под хартиените страници.

Сега, след като обърнахме внимание на техническата страна, е време да се гмурнем в кървавото море на “Градска готика”. За какво става дума? Сюжетът започва максимално клиширано за всеки фен на ужасите, който е гледал достатъчно жанрови представители. Група тинейджъри се прибират след рап концерт, но един от тях реша да направи леко отклонение и да си купи трева от негов познат. Уви, пътят им ги прекарва през гетото на Филаделфия, където колата им се поврежда. Група чернокожи младежи се приближават с идея да им помогнат, но белите, израснали с гадостите от телевизията и вестниците и изпълнени с предразсъдъци и предубеждения, побягват към близката изоставена къща. Оттам се започва и техният кошмар, още във финала на първа глава. Постройката се оказва затворен капан, в който група деформирани изроди живеят от векове и се хранят с човешка плът. Започва едно преследване на живот и смърт, в което младежите трябва да намерят изход от изпълнените с капани стаи на къщата и тъмните и мрачни подземия отдолу. Единствен техен спътник е мракът, собственото им дишане и ароматите на пот, кръв и изпражнения, които се носят от домакините. А самите обитатели са най-разнообразни и зловещи – от огромен и масивен гигант с чукоподобно оръжие и гноясал пенис, през мъж, който носи женска кожа като дрехи, до разнообразни на вид джуджета и неродени и все още неоформени изродчета, които в повечето случаи имат само тяло и една ръка или просто зъби.
Всъщност за образите на канибализираните чудовища можем да си говорим много. Кийн с размах и без да хаби думи описва всяко едно от тях, като набляга най-вече на специфични части от анатомията им като органи за възпроизвеждане, очи, усти, ръце. Разнообразието им е богато, а няколко от тях дори успяват да си създадат някаква индивидуалност. Но не те са най-важното, а и най-доброто на тази книга. Това, с което мен лично успя да ме впечатли авторът, са две неща:
1. Атмосфера. “Градска готика” още от самото начало набляга на мрака и отчаянието. Героите са захвърлени в тъмно като в рог и изпълнено с неизвестни капани място, от което сякаш няма изход. На всяка крачка, всяка нова локация, всичко в книгата крещи за тежка и мъчителна смърт. Дори таванът и стените сякаш се присмиват на героите и най-нагло им повтарят, че нямат шанс и скоро ще бъдат изядени.
2. Количеството на насилие, кръв, вътрешности. Всички знаем, че ужасът като жанр е много разнообразен и може да набляга както на споменатите неща, така и на по-психологични елементи. Но като се има в предвид, че книгата спада към сплатър пънк поджанра, критерият е изключително важен.
Тук ще отворя една кратка скоба и ще вметна, че сплатър пънкът се отъждествява най-вече със сцени на много детайлно насилие, които спокойно могат да докарат хората със слаби нерви до… неприятно състояние на духа. Затварям скобата.
В контекста на казаното по-горе, държа да отбележа, че Кийн се е справил повече от чудесно с поставената задача. (Почти) Всяка една среща на младежите със създанията е описана по изключително подробен и силно отблъскващ начин, като на места може да накарат дори косъмчетата Ви в носа да настръхнат от отвращение и страх (особено ако се опитате да си представите как закривен нокът пробива кожата Ви, забива се дълбоко в месото и дълбае ли дълбае докато не откъсне парченце плът). В добавка към откъснатите очи, скъсани очни нерви, отхапани крайници и възпалени и гноясали пениси, изчадията са описани като вонящи на помийна яма отпадъци, чиято миризма ги предшества няколко крачки напред. По-нагледно от това няма накъде.
Разбира се, човек не може да не се зачуди какво можем да кажем и за самите нормални персонажи. Ако една книга няма герой, които да Ви хареса, който да намразите или просто да намерите нещо в него, то тя се счита за непълна и недобре написана. Всъщност “Градска готика” има такъв и това, смея да твърдя, е къщата. Ако очаквате дълбоки и триизмерни образи от тинейджърите, значи ще останете разочаровани. Но все пак не мисля, че някой въобще очаква подобно нещо. Те са едно пушечно место или както се изразява едно от създанията, просто “боклуци, които не заслужат дори да бъдат изядени”.
И тъй като се отплеснах, ще се ориентирам към заключението. Книгата има прекрасна атмосфера, като под прекрасна имам предвид мрачна, зловеща и изпълнена с отчаяние, страх и смърт. Тинейджъри и зли твари умират по един много описателен и детайлен начин и всеки фен на подобни неща трябва да остане доволен. Въобще това е една страхотна книга и от много време не бях чел толкова добър ужас в книжен вариант. Силно, ама много силно, препоръчвам за феновете на жанра. Разбира се, за всеки с по-слаби нерви не е препоръчително да се пробва, защото едва ли ще му понесе.
Пълна и максимална оценка, както за съдържанието, така и за оформлението и идеята за интерактивност на “Изток-Запад”, които определено поемат смел риск с издаване на жанр с малко представители досега в България. Искрено се надявам да има фенове, но и да не, да си спечели много нови.