Това пътуване доказа, че странни и неочаквани неща могат да се случат точно като си мислиш, че нещата няма как да се оправят вече… и то от хора, които не си и очаквал, че могат да го постигнат :Д
Първо искам да кажа, че въпросната почивна станция Мираж беше доста уютно и прилично място. Петте бунгала, с които разполага мястото, са добре устроени, чисти и сравнително новички, което ги прави и много удобни за прекарване на времето. Само място е сред гори, планини и така нататък 🙂 С други думи доста изолирано си е и няма гаден градски “живот” наоколо. Намира се на няколко стотин метра от Котел.
След още с пристигането изядохме по петдесет кебапчета и кюфтета и изпихме почти всичката бира, някои изказаха скептични мнения, че пиенето и яденето няма да стигне… Следваха не особено добре организирани презентации от ръководителите на отделите, на които се поизложихме леко… Но какво да се прави ;Д
В интерес на истината между обяда и презентациите, когато реших да се оттегля за малко в бунгалото и да си почина (и бирата леко да ме пусне :Д), леко се сдухах. Цялата обстановка там е идеална за почивка. Или с други думи, за пълно усамотение с… някого 🙂 Просто ме налегнаха едни мисли от втората четвъртина на тази година и залипсваха ми някои неща и хора (предполагам) и… така… Но това е друга тема…
Това, което всъщност беше и най-голямата тъпотия, беше лекото разделение, което се получи между отделните хора. Една част се изнесе на едно място, друга на друго и като цяло не успяхме да се съберем като хората всичко заедно. По едно време даже с колегата се бяхме отчаяли, че нещата отиват все по на зле и по-зле. Сякаш купонът нямаше да се състои въобще. Но все пак не е хубаво човек да избързва чак толкова с изводите си.
Част от хората си легнаха и другите започнаха леко да се понапиват :;Д И тогава… един колега от програмистите, който има вид на 15 годишен (май е на 20, ама не съм много сигурен :Д) и, който се оказа доста напред с алкохолния материал, започна да… говори. Досега не бях контактувал много с него и дори не подозирах що за глупости му се въртят из главата. Дори не съм и подозирал, че близо час той може да говори толкова много глупости и буквално сълзите да се стичат като водопади от очите. Не мога да ви опиша какво точно е говорил, защото нито ще е толкова забавно, нито ще ме разберете. Просто трябва да сте били там. Заради последните няколко часа от вечерта, всичко друго просто избледня. Времето беше прекрасно този ден и дори не беше студено.
На следващата сутрин се лееше порой, но това вече не беше важно. Ние и без това си тръгвахме :Д
Не мога да кажа, че се получи някаква супер невероятна вечер, но и от друга страна не съм и подозирал какъв талант бил малкия Сашко :Д Ако не беше той, сигурно щях да смятам това събиране за пълен провал.
Разбира се, подобни прояви не може да минат и без простоти. Имаше и подобни неща, които сигурно е било по-добре да се избегнат, но все пак… Минало вече 🙂
Като се замисля, това ми беше четвъртия уикенд без достатъчно сън и доста алкохол (макар да не успях да се напия, защото свърши разредителя и аз чисто водка нещо не мога да пия ;д). Май е време да си починем малко… Поне до 25ти де :Д