Започвам първо с това, че книгата ми беше подарък. Едва ли бих си я купил иначе. Прочетеното от мен на тези над 500 страници само затвърди тази моя теория. Но всичко по реда си… отново.
Няколко неща стават едновременно – на Сайлъс Хийп му се ражда седмото дете, което по принцип е предопределено да бъде велик магьосник, но дойката го провъзгласява за мъртво и го отнася, наемен убиец вижда сметката на Кралицата, а самият Сайлъс намира малко момиченце в гората, което прибира и отглежда като свое и, което се оказва принцесата, спасена в последния момент. Новото “ръководство” коренно променя правилата и животът става тежък. Скоро обаче самоличността на принцесата най-после е разкрита и на семейството му се налага да бяга, за да спаси живота си.
Казано накратко, това по-горе е бегъл преразказ на основната идея на първата книга от поредицата за Септимъс Хийп – седми син на Сайлъс Хийп и един бъдещ велик магьосник. Не знам дали при излизане на въпросната книга, това е било обявено като поредица или не, но… сега, като знаем, че е, е малко глупаво главният герой да умира в началото и после да се появява безименно момче, което е част от дружината. На всички ни е ясно кой е това и какво ще стане с него в края. Предполагам, че като първа част, авторката вече е била замислила следващите поне една-две, защото тук реално нямаме кой знае какво развитие що се отнася до горкия Септимъс. Дори напротив, той буди повече съжаление и отвръщение, едва ли не неприязън, но в никакъв случай симпатии. Тук фокусът е по-скоро върху принцесата, която е много по-добре оформен персонаж, с характер, желания и интереси.
Самото действие също не може да се каже, че се развива кой знае колко в огромното си количество обем. Героите са ни представени, след това бягат известно време и накрая се окопават в къщата на своята леля. Останалите случки се въртят все около въпросното място. В момента дори не мога да се сетя какво толкова се случваше през половината от книгата. Разбира се, имаме си много лош злодей, който на всичкото отгоре се завръща от друго измерение и е страшно могъщ. Разполагаме и с призрак, който навремето е успял да го запрати във въпросното измерение и сега иска да помогне отново. Въобще имаме всичко, което една книга за малки магьосници може да иска, че и отгоре. Друг е въпросът до колко отделните елементи сработват. Действието и някои от “обратите” са ясни още преди края на първите сто страници, героите не са особено развити и/или интересни, авторката просто не успява да поддържа нужното темпо, за да задържи интерес (поне моя).
Ясно ми е, че това е детска книжка и е предназначена за по-малките читатели, но имам чувството, че е прекалено малки… Имаше си някои плюсове, но просто не е нещо, което ще продължа да следя и чета. По никакъв начин не изпитах нужда да науча какво се случва със Септимъс по нататък в живота му като чирак на Свръхобикновената магьосница.
Все пак, ако имате желание, можете да я пробвате. Предполагам, че Анджи Сейдж е искала да създаде свят, подобен на този на колежката й Дж. К. Роулинг, с герои, които да се запомнят не по-слабо, но… Има какво да се желае още.