Разплаках се, докато правех опити да поддържам бързото темпо, с което майка ми ме дърпаше в неизвестна посока. В противен случай рискувах да се влача по земята като ненужен парцал, който скоро ще бъде изхвърлен.
-Млъкни, малък сополанко! – изкрещя ми тя и сякаш присви още повече очите си. Но аз не можех. Не бях в състояние. Все още се опитвах да разбера с какво бях предизвикал подобен гняв у родителите си. Всичко беше толкова прекрасно само до преди няколко минути. Нима беше възможно нещата се да завъртят с подобна скорост?
-Млъкни ти казах!
Замахна със свободната си ръка и силно ме удари през лицето. Болка прониза цялото ми тяло. Малка струйка кръв потече от носа ми, но това не вълнуваше сякаш никого. При вида на поражението, което беше нанесла, майка ми само леко изриви устните си в някакво подобие на усмивка, която ме смрази. Това не бяха родителите ми. Те никога не биха се държали по подобен начин с мене. Какво ставаше? Къде бяха приятелите ми, с които само до преди няколко минути играехме на двора? Не чувах никакви други детски гласове освен своя собствен.
Преди да се усетя, майка ми беше стигнала до вратата на килера и гледаше със странен поглед, изпълнен със смесица от страхопочитание и любопитство.
-Ти, малко и безполезно същество… – започна тя, но се спря, сякаш не хареса думите, които се канеше да изрече. – Заради тебе сега ще трябва да се лишим от всичко – от храна, от покрив над главите си, от живота си едва ли не. Ти и твоя глупав рожден ден. Ти и твоите глупави приятели.
Гледах с широко отворени очи и невярващ поглед. Бях размазал кръвта по цялото си лице и вероятно отстрани дори изглеждах глупаво. Устата ми беше леко отворена. Исках да кажа нещо, но не знаех какво. Думите й ме свариха напълно неподготвен. Какво бях сторил?
-Загубихме всичко заради тебе! – не спираше тя. – Всичко, за което някога сме мечтали с баща ти, е безвъзвратно загубено. И за всичко си виновен ти! Ти и само ти! И сега е време да получиш заслуженото си. Надявам се никога повече да не те видим. Никога повече да не чуем за тебе.
Врата на килера се отвори бавно и в главата ми отекна отново онази весела детска песничка, която чувах преди.
-Чаках те! – прошепна тих глас от мрака вътре.

Предишни части:
1: Awakening
2: Please, Welcome The Clown
3: Invitation Accepted
4: Through The Looking Glass
5: Into the Abyss
6: Twisted Reality Part 1