Шести разказ: Ненаситният Маниту
Сабатски звяр признава:
ДОСТАТЪЧНО С ТЕЗИ ГЛУПОСТИ. СЕГА Е МОЙ РЕД. Не забравяйте: Били сме ловци преди да се превърнем в чудовища. Носферату са били превърнати, защото Носферату е обичал да убива. Това винаги е било нашата сила: да се храним с масите човешки, изсмуквайки от тях достатъчно кръв, докато растежа в градовете им стихне. Пешките на Камарила правят това, като ги точат малко по малко, но аз нямам търпение за подобно изтощително съществуване. Други ще ви кажат колко са прекрасни градовете, но мен ме изпълват с отвръщение.
Преди четиристотин години бях превърнат в подобно място: помийна яма, наречена Роуен. По това време Европа беше пълна с подобни помийни ями, където милиони смъртни се разхождаха в очакване на някой вампир да ги избие един по един. Когато се отправих към Новия Свят, си казах, че никога няма да се върна в Старата страна отново. Мисълта да изследам недокоснат континент ми допадна. Не разбирах, че това, което ще открия там, ще бъде по-лошо.
Хората бягаха към Новия свят на тълпи, а вампирите бяха готови да рискуват и да пътуват с тях. Познавах няколко глутници Сабатски номади, които рискуваха да пътуват в борови сандъци и повечето така и не успяха. Рискът беше голям, но скоро, след като колонистите стъпиха в Нова Англия, сабатите бяха там, готови да се хранят със слабите. По това време разчитах на помощта на група братя от клана; мисълта да се крия в ковчег няколко месеца не ме притесняваше особено щом имаше други, които да ме защитят. За това са групите. Някои пристигнахме в торпор, останалите бяхме достатъчно находчиви и излизахме да се храним нощно време.
Първите няколко години в Новия свят са едни от най-хубавите в същестуването ми. Хората бяха толкова далече от цивилизацията, че нямаше нужда да се преструваме, че има Маскарад дори. В една величествена кървава оргия, моята група можеше да разкъса цяло селище, да завлече оцелелите в пещерите, да ги окачи на стените и да точи от кръвта им в продължение на нощи. После, щом запасите се изчерпаха, се насочвахме към следващия град.
Късметът ни беше твърде хубав обаче, за да продължи вечно. Мислехме, че имаме континента само за нас, но какви глупаци бяхме. Там, сред горите имаше и други неща, много по-стари, отколкото ние предполагахме. Мяркахме ги от време на време, зловещи зверове, които атакуват през нощта, завличайки един или двама души, които са се отклонили прекалено далече от групата си. Разбира се, колонистите мислеха, че са подготвени, виняха местните, зареждаха мускетите си и се молеха на своя Бог за помощ. За съжаление, техният Бог май не се интересуваше особено.
Лидерът на групата ни мислеше, че убивайки едно от тези създания ще бъде идеално за добър ритуал, а по някаква причина ние се съгласихме с нея. Може би нашата „Треска от затвореност” е била по-лоша отколкото си спомням. Една нощ решихме да излезнам в гората и да заловим местните чудовища, за да им дадем урок. Това, което научихме, беше: Чудовищата много приличаха на нас. От краткия поглед, който успяхме да им хвърлим, осъзнахме, че в Новия свят има Носферату, и е имало от стотици, може би хиляди, години. Успяхме да докажем това като заловихме едно и го измъчвахме за информация.
Очевидно, звероподобните Носферату, които живееха там, никога не са излезнали от фазата на „ловци”, за която слушате в старите легенди. Това, което измъчвахме, не спираше да дърдори на своя див език за това как щял да погълне душите ни, да изяде тези на хората, да задоволи глада си – не спираше да беснее. Не разбирахме езика му, но изглежда той владееше перфектно Анимализма, затова ние все пак споделяхме поне един език. По-късно научихме, че местните го наричат „Маниту” – дух, който се храни с духовна същност. Неговите методи на хранене бяха по-ефективни от нашите. Всички първобитни знаеха, че там има чудовище, което ги дебне и ги убива един по един, но те все пак му оставяха жертвоприношения, за да не полудее и да ги избие всичките.
Манутуто имаше множество странни заблуди. Една от тях се изразяваше в това да избере животно за свой тотем и да изяде душите на децата му, за да придобие сила. То намираше въпросното животно – мечка в този случай – превземаше думата му и го използваше, за да убива. След това връщаше духа си в пещерата и тръгваше на лов за мечката. Може и да е бил побъркан, но според нашата майка това звучало като забавление. Скоро разбрахме, че ако успеехме да научим това, което то правеше, никога нямаше да трябва да напускаме проклетите пещери. Нашата група говореше с благововение за командването на вълците около лагерите на заселниците, за хващане на духовете им и насочвайки се на запад, убивайки по пътя си.
Искахме неговата сила, затова я взехме. Събрахме се около тялото му и му показвахме какво е диаблерията в Старата страна. След това намерихме пещерата и племето му и се заехме да ловуваме хора от едната страна на континета до другата. Както без съмнение сте чули, много от групите на Сабата са адаптирали практиката на местните Американци в своите ритуали. Ние не бяхме различни. Моята глутница се научи да ловува като Mанитуто и събираме души по този начин от тогава.
Колониална Америка
Александър Руксард, Нсферату академик, се намесва отново:
КОЛКО ВЪЛНУВАЩО! Ако нямате нищо против, бих искал да се възползвам от възможността да вмъкна малко уточнение, ако щете… допълнение към тази толкова вълнуваща история. Защото не бих искал да пренебрегнем историята на самите градове в Новия свят, нали? Докато хората са колонизирали Америка, разбирате ли, те са създали малки градове и селца по поречието на източното крайбрежие, в частност на север, в Нова Англия и подобни места. Докато камарилската история се фокусира изключително много върху места като Ню Йорк и Бостън, големите градове, ръководени от по-старите вампири, някои от нас са се сетили да включат и историята на по-малките градове, защото те са повече свързани с Носферату. Другите кланове сякаш се насочват към престижни хора и места, но ние сме се задоволявали да живеем в дупките. Поне аз… не бих си и помислил да говоря за останалите от вас.
Все пак, най-проспериращите градове са привличали множество амбициозни новаци, които са искали да си създадат име като принцове или примогени (или още по-срещано, като кардинали и лидери). Малките градове са били под нивото на тяхното внимание. Кой го е било грижа дали град с под стотина души е щял да живее или да умре? Такива места са били изключително сплотени и обикновено религиозни, което е правило почти невъзможно за Киндред и Каинити да установят свое господство… освен ако, разбира се, не са били много добри в прикриване на дейността си от смъртните.
Антисоциалните Носферату намирали тези старомодни малки градчета за изключително удобни за техния темперамент. Канализационни плъхове, които са препътували океана, за да се спасят от политиката на Стария свят, не са били особено въодушевени да толерират процъвтяващата класа на вампирите от Новия свят. Нова Англия и Източното крайбрежие имали хиляди малки селища, където отшелническото Носферату можело да дебне и да се храни необезпокоявано. Когато чуя да се споменава за Носферату отшелниците – както много от младите говорите – се сещам за този исторически пример.
За съжаление, както често се случва, много от тези усамотени Носферату не могат да издържат на изкушението да се месят в живота на местните хора, понякога избирайки някое много влиятелно семейство за свое стадо. Както Вентру оставяли своят неизлечим отпечатък върху най-богатите фамилии в най-големите градове, така Носферату използвали усамотени човеци в малките градчета. Тъй като Носфератувските гуулове ставали все по-непривлекателни и се изродявали колкото повече се подлагали на кръвта на господаря си, най-нечовешките Носферату създали недодялани общности, чийто мизерия и упадък отразявали тяхната измъчна душа. Именно затова Носферату са част от скритата история на Америка, за градовете, които са пропаднали, където мърляви жени са разждали пищящи деца, където външни хора са потръпвали при споменаване на кръвсмешителни семейства, които предавали същите ужасяващи поквари от поколение на поколение.
Произходът на Камарила
Бивш камарилски примоген отбелязва:
Да, да, това е прекрасно, че си преписваме по-голяма част от историята на света и всичко останало, но мисля, че малко преувеличавате. По дяволите, та ние не сме изиграли такава голяма роля в историята на вампирите, камо ли в тази на хората. В обществото на Киндретите, Носферату изпълняват само две неща: наблюдавайки и оплаквайки се. Тъй като сме далече от Камарилскоро общество, наше наследство е да критикуваме това, което другите кланове правят.
Ще Ви дам пример: кулминацията във възстанието на Анархистите. Годината е 1943, “Споразумението на Бодлите”, в близост до Силчестър, Англия – Носферату бяха там, но не са изпълнили никаква важна роля. Джоузеф Вон Баурен представлявал клан Носферату, но от това, което съм чувал, не е направил нищо друго освен да слуша речите на другите. Бихте помислили, че е Тореадор, заради всичкото, което е постигнал.
От друга страна, неговият архонт, Федерико, е направил много повече от Вон Баурен, защото той седнал и наблюдавал какво се е случвало много внимателно. Докато господарят му позирал и се надувал, Федерико нямал доверие на нищо. По този начин той бил един от първите, които забелязали, че на Анархистите не им допадала особено идеята за това общество, което останалите сформирали. Ако не бил скептицизмът на Федерико относно Камарилскоро общество, анархистите са щели да имат елемента на изненадата при тяхната атака. Именно защото наблюдавал и мрънкал относно колко зле се развивало всичко, основателите оцелели в тази конвенция.
Ще бъда кратък, защото колегите имат навик да се увличат: От самото начало на Камарила, нашата роля била да бъдем цинични, скептични и да се съмняваме. Защото сме по-далече от вампирското общество от който и да е клан – вече с изключение на Гангрелите, предполагам – ние имаме много по-обективен поглед върху нещата и това, което не е наред. Това е моята роля като примоген: да говоря, когато никой не разбира колко са зле нещата.
Разбира се, аз не си въобразявам, мислейки, че няма Кайн, както този приятел, който май напусна стаята, но… Някой забеляза ли къде отиде? Някой от нас, които бяха тук, сега ги няма. Мисля да хвърля бърз поглед в тунела отвън…
Допълнението на историка
Пригответе се за завръщането на Александър Руксард, Носферату академик:
СВЕТИ БОЖЕ!Надявам се, че всичко е наред. Стигнахме ли до 18ти век? Не мога да повярвам, че пропуснахте да споменете за едно от най-забележителните… просто един от най-забележителните аспекти от нашата история. Имам предвид 1789та година, по-точно Париж. Сега, имайте в предвид, чул съм слухове, че парижките Носферату са участвали в Парижката революция, подклаждайки неразбирателствата между аристократите.
Според слуховете, имало група от Канални плъхове, които мразели пропадналите вампири от парижката Камарила с такава страст, че създали подземна конспирация. От тогава, по един подобен на Виктор Юго начин, много престъпници, които са бягали от полицията, са били подпомагани от невидими сили в каналите на Париж; симпатизанти, които са им оставяли следи, за да им помогнат в бягството; храна и вода, дори оръжия, за да подхранват омразата си към парижките Тореадори и Вентрута. Просто очарователно, не мислите ли! Но… вие пак ме гледате по този начин. Простете ми за прекъсването…