Край! Обявявам го официално, блогът ми ще се превърне в кулинарен такъв! Край! Казах го! На фона на тази криза, на безпаричието, хората искат да ядат, или поне да четат за ядене. Гледам, манджите са много популярни, а аз като един виден индивид, който не може да готви (много), ще има какво да предложи, сигурен съм, което да е различно от всичко останало.
Шегувам се, разбира се. Това ще бъде един от малкото ми (то май ми е първият) пост, в който ще става дума за ядене. Тъй като работа още няма, а понеделник и последните шансове, за това, което беше 99.99% сигурно, се изпариха, от началото на февруари минавам на убер ограничена безпарична диета, която включва инстантни спагети (за 30 или 50 или 80 стотинки, зависи от кои има в момента в магазина, като първите са за предпочитане, разбира се) с пилешка или телешка… есенция и бъркани яйца (за средно 20-25 стотинки – зависи от размера им – парчето). Средно погледнато едно такова ядене излиза около левче (плюс-минус, но зависи от продуктите все пак), без да броим ток и вода и мога да изкарам известно време с надеждата да се появи все пак така търсената работа :Д
И по този повод реших да си спретна едно последно “нормално” ядене, защото не е ясно кога ще бъде следващото (е, ако много ми се дояде месо или нещо свястно, винаги мога да се направя, че искам да се видя с бащата, който знам, че ще ме заведе да ядем :Д). Моето готвене се изразява в пълна импровизация. Аз не е като да знам каквито и да е рецепти, а традиционните манджи си нямам представа как се правят :Д
Целта на това последно ядене бяха прекрасни “истински” спагети, преди да се впусна в авантюрата с полуготовите. Традиционното ми разбиране за сос за спагети се състои в месо (пушено филе и кренвирши в случая) и дометен сок или пюре (каквото намерим ;Д). Останалото са просто подправки. Простичко и лесно за изпълнение, но пък аз си го харесвам. Купих си аз буркан доматено пюре и разните му други нужни неща, но реших да поекспериментирам и… сега имам един буркан с доматено пюре, което мога да използвам от следващата седмица за яйцата и другите спагети :Д
Идеята на този пост е да си запазя това, което сътворих, защото след няколко дни ще съм го забравил, а се получи много яко 🙂 За съжаление батериите на апарата се бяха изтощили и не успях да го снимам, но Ви уверявам, че се получи много вкусно (поне за мен и съквартирантката де).
Необходими продукти (да спазим стила на писане на такива постове все пак):
Пакет спагети (очевидно). В моя случай бяха “Стела” от плоските, които аз лично предпочитам, но то е все тая. Все пак всичко е в соса.
За соса:
Три кренвирша
Пушено свинско филе, около 200 грама май беше
(предполагам, че самото месо е все тая какво ще е, защото по-важната част е по-долу)
50-60мл готварска сметана
100-150мл прясно мляко
(горните две са много на око и не мога да кажа колко бяха с точност :Д)
400г краве сирене
1 опаковка сирене “Филаделфия” с подправки (но предполагам, че всяко крема сирене и подобно за мазане ще свърши работа)
Чеснов сос около 40-50 грама
Горчица колкото си искате
Индийско къри
Чесън на прах
Черен пипер
Кимион
Начин на приготвяне:
В нагорещен тиган (по-дълбок за предпочитане, че си е количество) с мазнина (забравих масло, затова ги правих с олио, но следващият път ще пробвам с масло) се поставят нарязаните на ситно кренвирши и филе. Не е нужно да ги пържите кой знае колко, дори въобще, но ако имате желание, можете да ги побъркате малко. Побавя се сметната и млякото и сместа се бърка известно време докато заври. След това се добавя натрошеното или нарязано на ситно сирене, както и опаковката “Филаделфия”. Добавя се чесновият сос, горчицата и подправките, като от тях слагате колкото си прецените, като не прекалявайте с чесъна на прах, че е много силен като аромат :Д Сместа продължава да се бърка още 5-7 минути и се затваря да поври 3-4 минути, докато започне да набъбва и да се сгъстява много. Става една кремообразна и гъста. На мен ми се видя рядка и сложих малко брашно да я сгъстя, но се оказа груба грешка, защото като поизстине малко, се сгъстява много така или иначе :Д
След това изсипвате съдържанието при вече сварените спагети и омесвате хубаво. Това е. Не е нещо особено и си беше чист експеримент, но реших да оставя пюрето за най-накрая и като видях какво се получи, прецених, че няма нужда ги смесвам. Резултатът се оказа много хубав млечен сос, който е леко солен, но и много вкусен :Д
Вужасена съм, вогорчена и вогладняла…
И ти ли , Бруте?
😀
М’чи как 🙂 Аз като съм гладен, отварям кулинарните блогове и ям ли ям… После два дена да не искам да погледна ядене :Д Поне сега ще си е мое :Р