Или казано с други думи “Господарката на езерото”, което се явява и петата последна книга от пенталогията на Анджей Сапковски за Цири и Гералт. Както казах в доста краткото си мнение за предната книга, аз съм фен на Вещерът и цялата поредица като цяло. Вярно е, че след първите книги (визирам сборника с разкази и първия роман) нещата започват да се движат по много опасна плоскост, като в различните книги посоката на накланяне е различна – ту към по-доброто, ту към по-лошото. Идеите, които авторът използва успешно в една книга, изиграват лоша шега в друга.
Точно за такъв случай си говорим и с последната книга. Един от най-големите недостатъци тук е разпокъсаното действие, което се предава през десетки гледни точки, през десетки различни герои, през няколко различни години. Много е лесно читателят да се загуби из различните времеви “пояси” на книгата и после много трудно да се върне с правилната нагласа в правилния момент. Като се има в предвид, че книгата е около 700 страници, ако човек не я прочете бързо, при опит да продължи (след дълга пауза), може да се обърка къде, какво и как е станало в началото. Но макар и да е са доста като обем, страниците се точат бързо и лесно. До някъде това се дължи и на лесния и бърз за четене стил на автора. Въпреки, че той говори за воини, революции и множество бойни тактики, няма да срещнете затруднение и бързо и лесно ще асимилирате написаното.
Друг много голям минус тук (макар мисля да го имаше и в друга книга) е малкото “екранно” време на Гералт, а и не само на него. Вярно, че основното действащо лице на поредицата вече е Цири, не е лъжа, че и тя е вещерка, но все пак… името е “Вещерът”, в мъжки род :Д Може и просто аз да си въобразявам, но появата на героя в заглавието я имаше 1/4 от книгата, я не. А множеството персонажи, които само се пречкат из страниците, за да бъдат убити рано или късно, още повече дразни за сметка на липсите на тези, които са нужни.
Обаче аз усещам как вече над 300 думи изписах и ревюто ми придобива много негативен отенък, а не трябва. Може да намирам много недостатъци на тази част от сагата, но въпреки всичко аз я харесах. Какво пък като няма вещер, какво пък като в над 100 страници е описана битка, което не ме вълнува чак толкова или поне не чак в такъв мащаб. Истина е също така, че Сапковски прекалява с задкулисните интриги и опити за машинации от страна на воюващите страни, но… това не е “Игра на тронове” все пак. Няма чак такава нужда да задълбава.
Каквото и да говоря обаче, “Вещерът” си е “Вещерът”. Книгите са прекрасно четиво, изключително увлекателни и човек няма да съжалява ако реши да си изгуби времето с тях. Силно препоръчвам… въпреки всичките си недостатъци 🙂