Да, да, знам… Книжката представлява новелизация на сценария на Джонатън и Кристофър Нолън и е точно това, което всеки би си помислил. Ако вече сте гледали филма, значи книгата няма да Ви предостави нищо от гледна точка на история и сюжет. Даже е точно обратното. Имайки в предвид, че четивото е написано в джобен формат и е изключително малко, човек би се запитал как авторът е успял да събере този не особено кратък шедьовър (точно така, аз съм фен на Нолъновия Батман пък :Р) в толкова малко думи. Тук идва и най-големият недостатък – адски е сбито всичко. Героите по никакъв начин не оставят усещането, което можете да получите докато ги гледате на голям (или малък) екран. Това най-силно си личи у Джокера, който тук е толкова повърхностен и смешен, че чак е нищожен. Неизбежно е човек да прави асоциации с филмовия аналог, лошото е, когато си гледал филма преди повече от година и спомените за дребните детайли не са кой знае колко осезаеми (направо са се изпарили).
Та така, книгата общо взето се проваля да пресъздаде каквато и да е атмосфера, както и да остави някакво впечатление за персонажите. Те са просто там, някои умират, други печелят, но всичко става бързо, хаотично и… без особен ред. Сцените се сменят една след друга като на филмова лента, но това тук не е филм и самото впечатление е коренно различно. Липсват кой знае какви описания, само действия, като това напълно дистанцира читателя и не му позволява да си представи точно случващото се (освен ако не е гледал, както вече казах, филма… тогава в ума му може и да изникват картини от там).
Мисля, че казах достатъчно негативни неща. Положителни ли? Ами не знам дали има чак толкова. Всъщност, ако човек се абстрахира от съществуващия филм, предполагам, че не е толкова лоша, но… Все пак.. Все пак! 🙂
Става като за бързо и неангажиращо четиво, но друго си е филмът на Нолън 🙂