Преди време писах за сборник с разкази на Геймън, които ме разочароваха доста и за което след това имаше учудени хора. Факт е, че повечето разкази тогава ми дойдоха скучни, безинтересни и прочие… “Книга за гробището” в интерес на истината разгръща една от въпросните истории и я превръща в цяла повест. По-точно представлява смесица от кратки разкази с общи герои и развиващи се напред във времето (със съответен завършек в края, разбира се).
На кратко разказана, историята се върти около Никой (или за кратко Ник), който бива спасен като бебе от… група призраци в местното гробище. Семейството му е избито от мистериозен убиец, а момчето расте и се развива сред най-необикновени приятели, родители и учители. Както може и да се очаква обаче в последният разказ истината излиза наяве и Ник и компания трябва да се справят с нещо, което дори и не са подозирали (поне Ник де), че може да бъде толкова голямо и… злокобно.
Макар и на пръв поглед повечето от разказите да си имат нещо като собствени начало и край и да могат да бъдат разглеждани самостоятелно (повечето, пак повтарям), всеки един допринася с лека щриха към цялостната картина, която обаче ни се разкрива чак в самия финал. Геймън е създал една изкусителна смесица от детска наивност, фантазия, призраци, вампири и други митични същества, шипка ужас за цвят и, да не забравим най-важното, много фантазия.
Обаче аз май трябваше да започна с най-важното – това е детска книжка. Именно поради тази причина човек не трябва да подхожда към нея с очакване за нещо зловещо или епично (освен ако не е дете, предполагам). Макар и на моменти да става сравнително мрачна, “Книга за гробището” се опитва да се придържа към един по-различен стил, който да допадне и на по-малките читатели. Голяма част от разказите оставят едно такова впечатление и усещане, че много добре биха се вписали вечерно време, преди лягане, като приказка за лека нощ (или поне аз имам такова усещане ;Д).
А сега да обърнем внимание на същественото или казано по друг начин – да минем по същество (нищо, че аз вече го казах, но по-неясно). Това е една чудесна книга; разказана с желание и любов история; фентъзи свят, който е много земен и близък до нашия, но все пак си остава фантазия; интересни и чудати персонажи – било то добри, било то зли; книга, която може да се хареса както на малки, така и на големи (или може би трябва да кажа: пораснали деца). Стилът на Геймън както винаги е прекрасен и пасва перфектно на начина на разказване и няма как да не се потопи човек в атмосферата. А малкото й страници я правят още по-лесна да бъде избрана измежду купчина с тухли :Д