Everything comes to an end sooner or later. You will come to an end one day, you can count on it. And this chapter is about to end… NOW!
Или с други думи – време е за нещо различно. Както се казваше в Monty Python – And now for something completely different – или нещо такова беше. Все тая всъщност. Нима има някакво значение вече?
Понякога, може би не толкова често, а може би прекалено често, човек търси нещо, с което да промени друго нещо. Да забрави едно, за да си спомни друго; да си спомни едно, за да забрави друго. В търсене прекарваме половината от краткото си съществуване, а в повечето случаи дори не сме наясно, че търсим каквото и да е.
И в крайна сметка за какво въобще става дума? Аз знам ;Д За вас ми е все едно 🙂
Нещата ще се повтарят, а когато процесът се завърти твърде много пъти отново и отново… ми става прекалено скучно и искаш да започнеш отначало, но с нещо различно… ако не всичко, то поне един аспект да бъде друг… един е достатъчен, за да внесе разнообразие във вече до болка познатото еднообразие.
Моментът на истината е просто едно илюзорно понятие, което няма еквивалент в реалния свят и е една жалка измислица от тези, които искат да превърнат един нищожен миг в нещо велико и незабравимо. Е, не става така, деца!
Все тая… снощният сън не мога да не призная, че беше доста странен с този зелено-подобен вирус, който заразяваше хората около мене. И разбира се странната село-подобна комуна с тесните (по-тесни от едно нормално човешко тяло) улички без изход и дрогираните и отнесени хора, които сякаш старееха в обратен ход. Всичко е една илюзия изглежда. Както казах… странен сън си беше 🙂