Ще си го кажа директно – разочарован съм от шестата книга за Анита Блейк. Дали защото толкова дълго време я чаках да я издадат от Инфодар. Съмнявам се. Вярно е, че сред първите пет имаше както силни, така и слаби моменти, но като цяло нито една от предните книги не ми беше толкова скучна и безинтересна.
Историята тук се завърта около двете гаджета на главната героиня – вампир и върколак – и двамата много силни, и двамата много могъщи, и двамата обичащи я… блабла. Малко в много ми дойде това “искам го, не го искам”, “обичам го, искам да го чукам, ама няма да го чукам”. Освен това дерзанията на вълка и проблемите му също бяха мега безинтересни и всичко, което се случваше (а то беше в основата на целия сюжет) по никакъв начин не възбуди интерес в моята особа.
Също така тук за първи път успях да видя защо всички разправят как в един момент нататък поредицата се превръща в евтини порно романи. Макар и тук нещата да се случват в последните 100 страници, са доста описателни и подробни и 3-4 такива сцени в една книга биха отегчили читателия до смърт, особено когато (това е само гадаена на този етап) са между едни и същи персонажи (щях да напиша хора, но Жан-Клод е всичко друго, но не и човек).
Друго особено важно нещо, което искам да изтъкна (предполагам, че трябва да е нормално, но все пак за мен беше дразнещо), е развитието на Анита. Тук част от тези bad-ass идеи, които се прокрадваха в първите книги, постепенно се разпадат и тя поема в една ала “Здрач” посока (Ето още едно място, от което Стефани Майер е крала идеи явно :Д) – иска нещо, получава го, не може да го понесе, реве, плаче, прави друго, което пък не иска да направи… и това в много страници, много подробно, много… досадно. Както казах, личните проблеми, с които героите започват да се заобикалят, леко излизат от границите на необходимото. Хубаво е да ги има, хубаво е да бъдат показвани, но всичко си има граници.
Единствено развитието на Едуард тук ми хареса. Персонажът до този момент се появяваше за много малко и никога достатъчно. Тук показва вече дори повече от колкото би ни се искало, но не дразни чак толкова.
Все пак не е книга, която бих препоръчал. Все още надеждата ми е, че ще е само в тази част, но… Ще видим. Това беше и последната книга, която Инфодар пуснаха (след дълго закъснение) от поредицата. Още две книжки, но под знака на Колибри, очакват своя ред. След тази не особено приятна среща ще се наложи да почакат малко повече.