Не аз де. Докато аз стана такова нещо, много време ще мине още :Д
Но мисълта ми е, че късметът ми винаги ме следва… Защо когато личната ми карта е в мен никога нищо не се случва. Снощи тя остана в раницата заедно с ключовете ми и парите (а раницата се подпираше на една стена в офиса :Д) и точнооооо тази вечер трябваше да ни посетят полицаи в парка зад дома на младоженците. Добре, че единият му се пиеше повече бира отколкото на половината присъстващи, та явно просто отбиваха номера и отчитаха някаква дейсност. Че само акт ми липсваше за липса на документи :Д
А селските прояви на някои от присъстващите (нямам си идея какви бяха тези типове, ама не ме и интересува особено) просто не ми се коментират. Аз си се скатах и си траех докато не отминаха (а те седяха при нас едно десет минути сигурно). Все пак беше по-добре да си мълча при положение, че нямам тъпа лична карта :Д
Иначе е така беше добре… няколко бири, малко твърд алкохол под формата на шотове, няма напиване, няма простотии. Изключваме четирите часа и половина сън, но то след културна вечер се преживяват 🙂
Определено така е по-добре…