От много време не бях гледал свестен хорър, който не само да предлага интересна история, но и да е поднесена по красив и добре заснет начин. Като цяло винаги, когато става дума за филм, който е по или вдъхновен от творчеството на Лъвкрафт, подхождам с много голям скептицизъм. В последно време лентите по негови произведения са толкова плачевни, че няма накъде повече. Все пак смело пуснах лентата на испанския режисьор José Luis Alemán.
Историята започва със старото имение на семейство Волдемар и нуждата то да бъде оценено за продажба. Един мъж вече е отишъл, но е изчезнал. Работодателите му предполагат, че е намерил нещо ценно там и го е откраднал. Изпращат млада жена да свърши работата в много кратък срок, но още с влизането си, тя бива нападната от странен обитател.
Наемат частен детектив, който има за цел да намери въпросната жена, която също се води изчезнала. На влака за имението той е запознат с историята на къщата. Действието се прехвърля в миналото и ни представя семейство Волдемар, които са нещо като фокусници и лъжат хората, като им предоставят снимки на тях и мъртвите им близки. В същото време имат и сиропиталище, в което се грижат за много изоставени деца. Скоро обаче биват разкрити и Волдемар е вкаран в затвора. Запознава се с Алистър Кроули, който вижда по снимките и истински привидения и му предлага помощта си срещу нещо в замяна. В последствие нещата се объркват и групичката на Кроули, между които и Брам Стокър, освобождава нещо много зло от недрата на Ада… и семейство Волдемар плащат високата цена.
Тук идва и най-неприятната част, а именно надписът “Очаквайте продължение” :Д
Филмчето започва леко бавно, но историята на тази стара къща и случилото се с нея, е достатъчно увлекателна, за да Ви държи интереса през цялото време. Множество въпроси ще възникнат в процеса на гледане, които предполагам са предвидени за отговор във втората част, в която групичката от герои ще трябва да се сблъска със злото, което се прокрадва в къщата в очакване повече от век.
Испанците определено са се постарали, а може и аз да се бях преситил на пълни буламачи последните няколко седмици и дори лекия полъх на нещо добро, да ми се е сторило като шедьовър. Все пак нека не се залъгваме – това не е перфектен филм в никакъв случай. Има няколко доста банални недвусмислици и глупави моменти, но то кой ли филм вече ги няма. Сценарият ни запознава първо с героите, а след това подоробно ни описва историята на имението с най-малките детайли. Държа да отбележа също така, че последните двадесетина минути на филма бяха страхотни. Ефектите, колкото и малко да бяха в самия край предимно, си изглеждаха сравнително добре и не дразнеха по никакъв начин. Актьорите също се справяха с поставените им роли, с едно или две изключения, но то повечето от “настоящето” тук нямаха кой знае какво да покажат така или иначе. За тях ще видим във втората част, която нямам търпение да излезне.
Единственото нещо, за което в момента не мога да си спомня, това е музиката. Или не е била кой знае колко ключова или е била адски безлична, но то от друга страна много рядко обръщам внимание чак толкова на музикалния фон.
Определено това беше един хубав филм, който се открои на фона на останалите, предимно холивудски, гадости. Дано по-често попадам на такива хубави ленти :Д
Оценка: 7/10