Не, заглавието няма нищо общо с едноименния страхотен албум на една швейцарска група 🙂 Просто ми харесва, а и ми се струва подходящо за контекста на този пост.
То се е видяло, че подробно ревю за двата дена на Sonisphere няма да има. То се е видяло, че дори кратко резюме на двата дена на Sonisphere няма да има. То се е видяло, че ревюто на новия албум на Anthema ще си остане само до встъпителния параграф. То се е видяло, че статиите за Хамъровите Дракула и Франкенщайн няма да видят бял свят. То се е видяло, че работата по gothic.bg се движи по-бавно и от костенурка в насрещното движение със закачен мощен вентилатор пред лицето си.
Причината за горе изброените неща, а и много други, е една, простичка и световно-универсална – МЪРЗЕЛ! Тук говорим за мързел в космически пропорции; мързел, за който дори общински служител би ми завидял.
Предполагам обаче, че едно е за сметка на друго. Красотата е, че вече не ми се седи в нас вечерно време. Преди пишех, разработвах и мислех по всичките проекти, но пък не ми се излизаше от нас. Всеки път като някой се обадеше, водех една безспирна вътрешна война със себе си дали да се мръдна или не. Последните две седмици не мога да се оплача от липса на вечерни занимания. Дори като се замисля, от по-миналия понеделник до сега не съм имал вечер, в която да съм се прибирал директно в къщи след работа и да съм се забивал на пцто. Но пък от много време не бях срещал хора, с които да имам толкова много общи теми за раговор – като се започне от любими филмови чудовища, мине се през книгите и се стигне до игри и Final Fantasy (защото това е заглавие, което застава до игрите самостоятелно :Д). Определено беше нещо, което ми липсваше в Пловдив последните 2-3 години. Ежедневието се беше превърнало в нещо еднотипно, скучно и кръговратно, превръщайки те в зомби с промит мозък без желание и воля. Та в тоя ред на мисля няма как да не се радвам, че се запознах с Иван и неговите приятели :Д Макар, че то голяма доза късмет изигра основната роля, но това не е толкова важно. А може и да не е било късмет? (Тук следва мистериозен и въпросителен поглед и още по-мистериозно и въпросително повдигане на веждите)
Но както и да е, тия дни гледаме по-оптимистично на следващите и знае ли човек, може и да става по-интересно 🙂 Но определено нещата вървят към промяна, някаква, не е ясно каква и дали ще е добра, но се усеща нещо… нещо различно.