“The days were brighter
Gardens more blooming
The nights had more hope
In their silence The wild was calling
Wishes were whispering”

Последните няколко дена бяха изключително дълги, интересни и изпълнени с доста разнообразие; разнообразие за мене, на фона на по-голяма част от останалото ми ежедневие напоследък. А и също така на фона на случващото се в работата в момента… и огромното напрежение, което този малоумен немец вкарва със своите нереални “оптимизации”. Но това не е толкова важно. Освен може би се получи добре, че получих повишение на заплатата, а също така и на осигуровките :Д Поне с нещо да се убие част от ужасното впечатление от последната работна седмица…
Но да се върнем на началото на поста. Споменах, че последните няколко дена бяха дълги и изпълнени с доста разнообразие. Днес като споменах на 2-3 човека маршрута, който съм изминал, и им се изцъклиха очите, защото явно те не биха направили такова нещо и им се струва странно и дори нереално. Аз пък да си призная никога не съм имал против, вярно, чак толкова голямо разстояние досега не бях изминавал в рамките на 3 дена само, но пък и не мога да кажа, както тях, че никога не бих го направил :Д
За какво става дума ли? Схемата е много проста : Пловдив-София-Шумен-Раград-Шумен-Разград-Варна-Пловдив (и да, това повторение там по средата не е правописна грешка :Д). И отделно на това през деня също имаше засилено обикаляне из градовете (основно на Варна, но и в Шумен имаше доволно разхождане). Моя милост, която никога май не беше стъпвала в Шумен и Разград, си се разхождаше като турист по улиците на тези два града, та поне във Варна малко се почувствах в по-познати води :ДДД (не, че това имаше особено значение де)…
Разбира се основната част и идея на това… пътешествие беше посещението на ето този концерт в Шумен. Първото нещо, което искам да спомена, е че бях сравнително скептично настроен относно самата музика, защото от доста време не слушам и много малко харесвам хеви, пауър и прогресив метъл… Противно на очакванията ми обаче пичовете се оказаха доста добри и изпълненията на песните доста ми допаднаха. Особено ми хареса версията на Du Hast хаха 🙂 Разбира се успях малко да се поизложа към края като се понапих лекооо, ама винаги така става като започна да пия бакарди… не мога да се спра просто (макар, че точно тази вечер успях да ударя спирачка на четвъртото, ама трябваше едно преди това просто :Д). Но поне успях да се владея достатъчно, че да не свърша някоя голяма простотия, за която да съжалявам после прекалено много :Д
Сутринта дори получих едно доста странно събуждане по поръчка, за което ми беше подхвърлено да не псувам прекалено много в блога си :Д Но аз просто не съм такъв човек и няма да нареждам… много :Д А и какво толкова, имаме сега за какво да се сещам смеейки се (е някои по-скоро с едно такова чувство на страдание :Д)… Важното е да бъде забавно. Но пък и едно нещо научих… да спя винаги от вътрешната страна на леглото (към стената по възможност :Д) (дори сега като се сетих за тази случка и ме напуши адски смях)…
Последва разходка до Варна в късния следобед, защото така и така съм толкова близо, защо пък да не се видя и с Пламен. Кофтито беше, че е някакво никое време в неделя и понеделник, но мисля, че така или иначе се получи сравнително добре. Имам предвид за вечерта в неделя, която като цяло беше сравнително спокойна и без кой знае колко много пиене (все пак понеделник е работен/учебен ден), но аз съм доволен от определени моменти, случки, действия… пък и музиката не беше лоша през по-голямата си част.
А понеделника, ех понеделника… Сигурно заради тези 6+ часа разходка из центъра на Варна сега ме болят така краката в задната си част точно под свивките на колената ;Д (макар, че може да е и от факта, че на връщане във влака ме духаше леко студено през открехнатата врата на купето, но все тая… то не може без жертви)… Та 6 часа обикаляне из града и няколко бири сложиха край на това дълго пътуване из североизточната част на България.

“Away, away, away in time
Every dream’s a journey away
Away, away to a home away from care
Everywhere’s just a journey away”

И сега малко по…хм… лирични отклонения май… Тоест свършихме с основната разказвателна част, хехе 🙂
Всъщност това, което искам да кажа с този абзац, че много ми хареса като цяло този уикенд и ни най-малко не ми е доскучавало. Искам да отбележа, че причината поради която се навих на всичко е подобна (сега ще последва малко странно сравнение, но веднага ще има и логично обяснение :Д) на тази, която ме тласка да посещавам не дотам приятни… чалга заведения да речем :ДДД Мисля, че някъде след самоубийството на един приятел преди 8 години, започнах да ходя на дадено място заради самото място, а заради хората, с които ще бъда. А щом тяхната компания ми е приятна и ми доставя удоволствие да си контактувам с тях, къде съм губи своето значение. Все пак за мене приятелите са от най-голямо значение 🙂 Ето поради тази причина дори казах, че ми е все тая дали ще обикаляме из Шумен, дали ще ходим в Разград и така нататък. Още повече, че за мене и двете места бяха абсолютно непознати ;Д
Но както и да е… Мисля, че казах повече от достатъчно… И с едно кратко заключение мога да кажа, че с удоволствие бих го направил отново :Д И се надявам чувството да е било поне в известна степен взаимно 🙂
Мисля, че е време за баня и сън… че останах буден повече от колкото си мислех, че ще мога (Все пак след индъстриал феста умрях още в 7:30, а сега минава 8:30 и няма да си легна поне още час :Д)

ПП: Имаше още няколко неща, които си спомням, че исках да напиша, но в момента не мога да се сетя какви точно бяха. Както и някои от нещата, които описах, не си ги представям точно по този начин описани, но ако не бъде свършено нещо на момента, после просто се губи първичната идея…
ППП: Силве, успях да изровя, това което ти обещах (сигурно сега няма да се сетиш :Д) и на 6ти като идвам към София ще ти го дам 🙂