Така или иначе реших, че днес няма да ходя на концерт на Paradise Lost, защо да не си направим тематичен ден у дома. Не че не искам да гледам една от любимите си групи на живо, но просто не искам да налея 45 лева в гърлото на тези идиоти от НМА, които дори имат наглостта да откажат на подгряващата група един ден преди събитието. Явно наистина ще трябва да се ориентираме към разходки в чужбина ако искаме да видим някои от обичаните изпълнители. (Като добавим и студа в София като фактор, с който трябва да се боря 6-7 часа… везните наклониха бързо).
Но това не е тема на поста…
Количеството филми на харда доста се поувеличи, затова реших, че е време да ги намалим малко. Засилих се на напълно рандъм принцип към 1-2 заглавия, и двете корейски. След като се разрових малко по-внимателно, видях, че имало и още от тази страна. Та какво по-хубаво от тематично подбрани филми :Д

The Butcher (2007)

Това дали беше филм? Сюжет липсва, а действието се предава през погледа на една от жертвите през повечето време. На кратко – трима, очевидно болни индивида, измъчват и убиват четири други. Съвсем традиционен експлойтешън филм, който дори не се опитва. А непрекъснатото местене на погледа на героя може да ви докара световъртеж. Все пак предполагам би се харесал на почитателите на безсмисленото насилие и тоновете литри кръв. Хаотичен и напълно безсмислен, този филм не заслужава дори и оценка. Добре, че поне е само 70 минути дълъг :Д

Someone Behind You (Du saram-yida) (2007)

Тази адаптация по едноименен комикс и част от After Dark Horror Fest 3 (под името Voices) е един от най-обърканите филми, които съм гледал в последно време. Историята разказва за младо момиче, което всичко около нея се опитват да убият. Обаче в действието има и странична идея с приятелия й, който се оказва не това, за което се представя. Имаме и един друг тип, който май също не е много ясно какъв е. Разни неща се случват, ама не става ясно защо се случват. Сякаш пет души са се опитвали да пишат сценарии, но никой не се е консултирал с другия и всеки си е пишел каквото му хрумне. След това са се опитали да съберат идеите си в 85 минутен филм. Резултатът – пълна каша от неясноти и необяснени събития с няколко събплота, които са изцяло не на място и напълно излишни. Като оставим това на страна, всичко друго, което е нужно на един азиатски хорър е на лице и лентата определено е имало потенциал ако се бяха придържали към една и само една история.
Лична оценка: 3/10

Muoi (Meui) (2007)

Тази копродукция между Южна Корея и Виетнам разказва за млада авторка, която заминава за Виетнам, за да търси вдъхновение за следващата си книга, в която ще се разказва за проклятието на отмъстителен дух. Лентата може да е корейска, но просто си личи колко много авторите му са се вдъхновявали от японските си събратя, защото почти всяка сцена използва клишираните до смърт елементи на ужасите от страната на изгряващото слънце. Но разбира се това не го прави лош филма. А от друга страна виетнамските сцени разчупваха иначе сравнително еднообразно редящите се сцени. Както казах обаче, всичко това вече сме го гледали и едва ли някой може да се изненада от поредния призрак, който е имал тежко минало и сега се завръща под формата на жестоко проклятие.
Лична оценка: 4/10

Имам още три филма от Южна Корея, които смятах да гледам, но след горните три нещо ми писна 🙂 Затова тях може да ги огрее по-късно, но не е ясно още, защото смятам да посетя концерта на Ревю с Милена. Така или иначе после ще чета само коментарите за Paradise, поне да не е ме е чак толкова яд.