Признавам, че като излезнах от кино салона преди два дена, се бях амбицирал да драсна няколко реда за филма. Без да се опитвам да пиша много, просто няколко думи. После обаче ми мина желанието, но след отчайващо тъпите четири филма, които излгледах, реших, че няма да се мъча с повече и ще напиша кратко мнението си.
Искам да започна първо с факта, че трейлър бях гледал само един-единствен път и не бях чел никакви мнения или коментари относно лентата на братя Хюз. В интерес на истината исках да посетя “Сделката на доктор Парнасус”, но колегата нещо не изгаряше от желание (или по-точно приятелката му :Д). Затова от сега нататък, преди да се посети филм, е добре да се изчетат малко мнения. Не, за да се гради някакво предварително мнение, а просто да се създаде представа за самия сюжет.
И като стана дума за сюжет, в “Книгата на Илай” се разказва за един самотен мъж (Уошингтън), който има завидни успехи в боя и над 30 години обикаля в търсене на място, на което трябва да занесе последната останала… Библия. Разбира се, намира се и злодей (Олдман), който много желае да притежава книгата (защото тя е оръжие, сила, власт, бла бла, и с нея ще… владее света, или каквото е останало от него поне) и създава проблеми на нашто момче в опитите му да я опази. Действието е изключително мудно, адски приспивно и досадно (особено началото). В трейлърът можете да видите общо взето всички престрелки и битки, които се случват през сто и двайсетте минути, през които пазим Библията. За сметка на това обаче не са спестявали хвърчащи глави, крака, ръце и много кръв, което ме очуди до известна степен.
Предполагам мене лично ме издразни фактът, че всичко се въртеше около Библията и нещата, които се говореха за нея, които казваха, че тя може да направи, звучаха, а и изглеждаха леко абсурдни на фона на случващото се със света като цяло. Но предполагам това не е толкова важно, защото това е… Библията и тя, разбирате ли, трябва да се опази на всяка цена (все пак е последната останала, както се изразиха във филма), защото е единственото спасение за вече и без това деградиралото и почти измряло човечество. Амин!
Няма какво да си кривя душата, този филм не ми хареса. Не ми хареса основната му идея, не ми хареса мудността и продължителността. Но най-вече не ми хареса абсурдността на финалното разкритие, което аз няма да казвам тук, за да не развалям все пак удоволствието на тези, които се излъжат да го гледат 🙂
Но… винаги има но. Имаше и неща, които ми харесаха. На първо място това беше цялостната атмосфера, която пейзажите създаваха и въобще целият декор. Всичко толкова много напомняше на Fallout, особено с този сиво-зелен филтър в първата половина от филма (към края нещо се позагуби). А на второ място ми се иска да спомена и музиката. Не е нещо, което бих слушал нонстоп с удоволствие в къщи, но сякаш си пасваше перфектно с цялата постапокалиптична библейска притча. И макар филмът да е представян както фантастичен екшън, на мен ми се стори повече като драма. И вероятно някой вярващ дори би харесал лентата, но не и аз… Очаквах много повече от безсмислено пазене на една Библия (и като казвам безсмислено, гледайте филма, за да разберете защо). Гари Олдман и Дензъл Уошингтън се справят сравнително добре, но и те самите сякаш не си вярваха чак толкова :Д
В крайна сметка 3.5/10 е моята оценка, като 0.5 е за музиката и 1.0 за декорите и цялата Fallout атмосфера. Сами си вадете изводи. И ако все пак решите да го посетите, е добре да го направите с минимални очаквания, по-голям е шансът да Ви хареса.