Реших, че да пиша цяло ревю като за останалите филми просто няма смисъл. Толкова много се е изговорило и изписало за този филм. Толкова много мнения, които варират в целия спектър на емоции и чувства, че вече всяко следващо ревю ще звучи потаряемо и скучно. Още повече, че този пост ще се появи най-рано на четвърти януари в блога ми; нищо, че ще е писан десетина дена по-рано. Трябва да взема да си пусна интернет най-после в къщи :Д
Но по темата. Още преди появяването си, Аватар беше тема за разговори в много блогове, сайтове, форуми, и прочие. Камерън сам си направи една рекламна кампания, изговаряйки много неща за това, което предстои, за това, което ще бъде и това, което на всички трябва да е ясно – феноменален филмов шедьовър, който ще претендира за нещо уникално и величествено. Както вече казах, мненията са нещо много субективно, а в собствения си блог никога не съм се опитвал да бъде обективен по какъвто и да е начин, поради каквато и да е причина. Дори когато съм се опитвал, това не се е получавало. И сега няма да е така. По-долу е моето лично мнение за филма, повлияно от собствените ми очаквания, емоции и чувства по време и след прожекцията в зала 1 на Cinema City в пловдивския мол.
Винаги съм смятал, че най-важното нещо за един филм, това е историята. Ако нямате наистина добра и/или оригинална история, то е добре да подплътите филма с нещо друго – специални ефекти, които да спират дъха за фантастика, много груби и брутални сцени за ужасите (те това си го правят повечето и без това :Д), и така нататък. И, ако ви липсва въпросната история, е добре да не се увличате по красотите/гадостите прекалено много, защото и това писва. С други думи е добре лентата да е малко по-кратка.
За първи път ще започна първо с оценката си, защото това не е типично ревю, а просто нахвърлям мислите си за „шедьовъра” на Камерън. Аз лично оценявам Аватар на 7.5/10. Сега ще стане ясно защо.
От една страна, ако някой успее да намери някаква страхотно смислена, оригинална, че дори и интересна история в сюжета на Аватар значи нещо му има. Историята би трябвало да е станала ясна на всеки, който е гледал трейлърите, а ако е очаквал изненади, ще остане разочарован. Клишета, лош диалог и безумни персонажи, които с нищо не могат да привлекат вниманието ви. Праволинейна сюжетна линия, предвидими действия, напълно ясен финал. Казано още по-просто, още от първата минута вие знаете какво ще стане и как ще се развие. За щастие липсват прекалено много пресилени драми, но пък за сметка на това имаме героизъм и тестостерон в изобилие. Няма какво да се лъжем, едва ли идеята за желаещи да се докопат до безценен минерал алчни копелета, които не мислят за нищо друго освен пари и слава/власт срещу група местно население, което много прилича на индианци и за нищо не света на дава своето място под слънцето, може да се счете за кой знае колко оригинално или пък да предлага много плот туистове, но… Колкото толкова! Няма какво повече да обсъждаме сюжета, мисля, че на всички стана ясно, че е мега смотан.
Нека обърнем внимание на това, с което всъщност филмът афишираше, а именно великата революция. Ако го погледна от чисто и просто любителска гледна точка, като човек, който отива на 3D кино с единствената идея, че ще гледа яки 3D ефекти, сигурно няма да мога да спра да плюя по лентата на Камерън. Но това би било ограничено. Не че имам кой знае колко опит и история с 3D киното, но все пак съм виждал какви спиращи дъха и стряскащи ефекти могат да ти изскочат пред лицето, че после дълго да говориш за тях. Аватар обаче не предлага подобни неща, или поне аз не съм забелязал кой знае какво, с изключение на няколко оръжия, които минават по-близко пред лицето ми. От технологична гледна точка също не мога да говоря, защото не разбирам. Четох, че за първи път Камерън използвал технология, при която актьорите били облепени буквално с камери навсякъде и по този начин можели да виждат какво прави техния аватар в реално време или нещо подобно. Както казах, не разбирам, но може и това да е революцията, за която става дума.
Това, което обаче аз лично не харесах, а ми се струва, че е основната идея, е показването на флората и фауната на Пандора. Има сигурно над половин час спиращи дъха пейзажи и детайлно направени същества. По принцип аз не съм човек, който се впечатлява кой знае колко от красивите пейзажи на живо, а какво остава като ги гледам на кино и не съм реално там. Не отричам, че всичко беше красиво, макар и адски шарено и цветно, ама все пак… Също така не отричам, че съществата, макар и не особено оригинални от към дизайн и концепция, си бяха доста детайлни и реалистични, както и самата растителност около героите. И слушайки мненията на повечето хора, това най-много им е харесало. Но не и на мене :Д Че е красиво, красиво е, ама това не прави един филм… Битката в края поне беше добра, като изключим диалозите и няколко момента.
И тъй като вече ме мързи да пиша повече, в заключение ще кажа, че като цяло не е зле филмчето, ама можеше и по-добре. Но явно Камерън е искал да покаже целия труд на стотиците аниматори, които са работили по този детайлен и анимиран свят. Поради тази причина е забравил за историята и самите персонажи в нея.