Мина точно една година 🙂 Просто напомняне…
Hate/Month
Днес количеството постове стана доволно, но то така като трупах няколко дена в едно тхт и сега ги пускам 🙂 Другите утре обаче, че да не прекалявам със спама.
Главата ми направо ще се пръсне от болка днес по много неразбираеми причини. Но поне мебелите вече са в процес на работа и до средата на по-другата седмица, ако всичко върви добре, ще са готови и ще заемат мястото си в новото жилище 🙂
Сигурно и миналата година около това време има пост за това, но ме мързи да търся сега. За тези, които не знаят, мрая март месец… Тази година още от средата на февруари ме налегна едно гадно настроение във връзка с предстоящия месец. Не помня година, в която да не са се случвали само гадости през март, и то все от гадни по-гадни. Очаквам и тази година да не изневеряваме на традицията :Д
Само миналата година, където по това време се случи нещо прекрасно, но… то беше по-скоро лъжливо, един вид прах в очите и не само, че не помогна, но дори напротив – направи нещата още по-лоши. И точно в самия край на месеца един смотан и нагъл рожден ден :Д Да видим как ще бъде тази година 🙂 Очакваме с нетърпение… надявам се поне концертите на 28ми и 29ти да бъдат добри (особено този на 29ти, на който имам много голямото желание да се размажа :Д)…
Song of the Month – March
Доста се чудех какво да сложа този месец. Доволно количество нови албуми изслушах, но чак пък толкова добри песни не успях да чуя.
В крайна сметка, след още няколко преслушвания на новия албум на Autumn, реших песента да бъде от там 🙂 Кратко мнение за самия албум ще напиша по-късно днес или утре (зависи от работата), а ето и самата песен 🙂
Crystal Blaze (クリスタルブレイズ) (2008)
Crystal Blaze (или известно още като The Glass Maiden) е екшън аниме с леки сай-фай елементи. Млади момичета избухват в пламъци, превръщат се в ярко зелено стъкло и се разпадат на миниатюрни частици. Главните герои (част от детективска агенция) биват въвлечени случайно в сложната каша, зад която стой откачен индивид, който се стреми да създаде перфектното биологично оръжие.
Историята не е кой знае колко оригинална, но пък за сметка на това е поднесена достатъчно увлекателно и е изпълнена със странни и интересни персонажи. Главният герой – отегчен от живота частен детектив с тъмно минало (клиширан персонаж, знам, но все пак не прави впечатление за подобен и действията му не са изпълнени с клишета – повечето :Д) – се опитва да предпази едно от “опитните свинчета” – жена, която наричат Сара, като попада под обстрела на местната полиция, специалните части и отрядите на лошите едновременно.
От горното описание се надявам, че става ясно, че това е едно бързо и изпълнено с екшън аниме, чиито 12 серии му позволяват да не забавя темпото нито за секунда. И макар да има 1-2 персонажа, които само дразнят и пречат, отново краткостта не им позволява да ви влезнат под кожата и да ви накарат да спрете да гледате само заради тях. Препоръчвам го на хора, които са харесали анимета като Noir да речем, но като оставим настрана всякаква дълбочина или драматизъм в сюжета 🙂
Лична оценка: 7/10
Druaga no To: The Aegis of Uruk (ドルアーガの塔) (2008)
Ето още едно аниме, което започва като пародия на фентъзи и може много сериозно да подлъже зрителя със своя първи епизод. Правено по стара аркадна игра (от 1984), това дванадесет епизодно аниме, е в голямата си част класически фентъзи сериал. Историята се върти около момче, което желае да изкачи огромната кула (то е по-скоро като планина), да достигне върха й и да вземе съкровището, което се крие там. За целта събира група и се отправя на пътешествие. Но, разбира се, не само той се стреми към тази цел.
Както споменах, анимето започва като абсолютна пародия и освен първия епизод, има още един-два, които залагат на силни комедийни елементи. Като оставим това настрана обаче, всичко е много сериозно. Има герои със скрити мотиви, мрачно минало, което съпътства кулата и историята около нея. Не е много ясно защо Гонзо са решили да подходят по подобен начин, но поне началото на мене ми беше забавно. Но и цялото анимето не е лошо. Героите са едновременно забавни и мистериозни. Не търпят особено развитие, но в краткото време, в което се развива действието, то просто не им е дадено и поле за подобно.
Финалът е отворен и по-късно тази година се очаква продължение, което се надявам да бъде също толкова добро.
Лична оценка: 7/10
Vampire Knight (ヴァンパイア騎士) (2008)
Анимето, което е разделено на две части от по 13 епизода (кръстени съответно Vampire Knight и Vampire Knight Guilty), започва много леко в стил Light Novel и School Life, като има и множество комедийни елементи, характерни за споменатите два стила. Всеки от двамата главни герои си има някакво тежко минало, за което не иска да си спомня и цел в живота, която му помага да върши това, което върши. А самата идея се върти около академия, в която учениците са разделени на две части – дневен и нощен клас. Както вече се досещате, вторите са вампири и “пазителите” (двамата главни персонажи) трябва да пазят едните от другите и тайната на вторите. Но зад привидно спокойния и лек тон, анимето крие много силна доза драматизъм, която на моменти може да се сравни с латино-американските сериали (имам предвид, че е толкова пресилен и ненужен този драматизъм). Това става най-силно и осезаемо във втората част, където опитите за стряскащи обрати и драматични изненади в сюжета надминават многократно тези в първата.
Определено това не е аниме, което ще се хареса на всеки, но въпреки това е интересно ако човек не се опита да го изгледа прекалено бързо, защото може да му се стори прекалено. Също така е невъзможно да гледате втората част без да сте гледали първата, защото действието си продължава като в едно двадесет и шест серийно аниме, а подзаглавието е просто част от протокола.
Героите, дори някои от по-неважните вампири от първи сезон, за които човек би си казал, че са просто там за бройката, до един търпят някаква промяна и развитие, което им придава някаква индивидуалност, но не и симпатия. Поне аз не успях да харесам нито един персонаж и за мене това е един от най-големите минуси на това аниме – героите. Някак си просто множеството травми и драми, които съпътстват миналото на почти всички, ги превръщат в толкова нереални и прекални, че няма как да предизвикат някакви симпатии.
И все пак като цяло анимето е интересно и става за един път гледане, но без някакви преварителни надежди и очаквания за нещо незабравимо.
Лична оценка: 6/10
gothic.bg Officialy Online
И така, вече официално (от снощи – 01.03.2009) сайтът вече е онлайн. Все още има доста неща за оправяне и довършване, но мисля, че по-голямата част са направени и може да бъде посещаван от хората 🙂 Това, което предстои да се направи, освен очевидното добавяне на статии във всички категории, е форумът, който е почти завършен и потребителската част, която все още не е започната… но всичко с времето си…
Всякакви критики, забележки, коментари, хвалби можете да изпращате чрез книгата ни за гости или чрез контактната форма… Ще се стараем да обръщаме внимание на всички и всичко и да отговаряме 🙂
И дано нещата потръгнат…