Всичко е просто едно промиване на мозъци. Но пък си е хубаво в къщи… Жалко, че отпуската е само 20 работни дни в годината :Д
Мисля, че спокойно мога да поставя снощната вечер за своеобразен рекорд… 600 уиски… И (почти) никаква реакция… Това не очаквах, че може да се случи, но ставали и невъзможни неща… Но то и на подобно място какво да очаква човек… Луда работа :ДД
Днес пак… Няма време за почивка :Д Нещата трябва да се случват бързо, за да не може човек да намери време да реагира :Д
Mind Bending
Hunger (Child of Mine)
Всичко беше само един лош гаден сън. Знам, че съм сънувал тези неща, но всичко свърши с онзи непрогледен мрак и веселата детска песничка. Сънят беше свършил, но аз не се намирах в прекрасното си удобно легло с отвити крака и сълзи на очи от зловещия кошмар.
Опитах се да раздвижа ръце, но без особен успех. Металните скоби здраво се бяха впили в ръцете ми и не ми позволяваха и най-малкото движение.
-Мамо! – проплаках аз уплашено. Спомних си как тя умееше да ме успокоява и приспива след като съм се събудил от някой кошмар посред нощ – точно като този. Но това не изглеждаше като кошмар. Всичко беше толкова истинско. Какво беше направил онзи клоун с мене?
Детската песничка отново отекна в главата ми, сякаш за да отговори на въпроса ми. Затоворих очи и се опитах да я прогоня от съзнанието си, но тя не се отказваше. Децата напяваха едни и същи думи и честно казано ме побъркваха. Исках да замълчат завинаги.
-Ако знаеш само колко дълго те чаках!
Гласът отекна също в главата ми и изпълни поне за момента желанието ми детските гласчета да спрат. Наоколо нямаше никой. Нима всичко това беше плод на уплашеното ми въображение?
-Всичко е истинско, дете мое!
Тихият глас сякаш прочете мислите ми и бързо ми отговори. Но и като се има в предвид, че звучеше в главата ми, нищо чудно и да беше направил точно това.
-Кой си ти? – опитах се да извикам аз, но едва успях да произнеса думите.
-Аз съм твоят създател, дете мое.
Стената срещу мене бавно започна да се рони и постепенно ниски фигури започнаха да се появяват сред пръстта. Загледах се ужасен и видях, че това са малки деца. Възрастта им не беше по-голяма от моята и всички те се намираха в стената като зомбита, които изскачат от своите гробове. Закрещях. Исках да се махна от тук. Исках родителите си.
-Тихо, тихо, дете мое! – занарежда гласът. – Запознай се с моите деца. Те са тук за тебе и скоро ти ще станеш част от тях. Не се страхувай. Скоро, много скоро, няма да се тревожиш за подобни тривиални чувства.
Endless Loop
Излъгах! Себе си де, не някой друг. Казах си, че тази събота и неделя ще почивам, няма да правя среднощни излизания и поглъщане на алкохол. Уви, явно ще оставим почивката за другата седмица :Д Започнатото с бутилка уиски, днес ще продължи с още много уиски и доста… ранно прибиране (по-светло с други думи сигурно :Д) А за петък и събота въобще не ми се мисли. Този уикенд на безсъние започна прекалено рано :Д Но пък и Митака си е в България само за седмица. Нямам как да му откажа сега :Д
Засега оставяме 18ти и 19ти за почивка, но този път няма да бързам да се заканвам предварително, че знам ли какво ще стане :Д
Но и от друга страна май нещо в мене въобще не иска да си почива и няма намерение да ми позволява. Прекалено много мисли ми се въртят из главата и май така е по-добре 🙂
Song of the Month – October
Чудих се какво този месец да спечели титлата и след кратък размисъл мисля, че трябва да уважа новото творение на Haggard и страхотния кавър, който са направили 🙂
KotelXperience
Това пътуване доказа, че странни и неочаквани неща могат да се случат точно като си мислиш, че нещата няма как да се оправят вече… и то от хора, които не си и очаквал, че могат да го постигнат :Д
Първо искам да кажа, че въпросната почивна станция Мираж беше доста уютно и прилично място. Петте бунгала, с които разполага мястото, са добре устроени, чисти и сравнително новички, което ги прави и много удобни за прекарване на времето. Само място е сред гори, планини и така нататък 🙂 С други думи доста изолирано си е и няма гаден градски “живот” наоколо. Намира се на няколко стотин метра от Котел.
След още с пристигането изядохме по петдесет кебапчета и кюфтета и изпихме почти всичката бира, някои изказаха скептични мнения, че пиенето и яденето няма да стигне… Следваха не особено добре организирани презентации от ръководителите на отделите, на които се поизложихме леко… Но какво да се прави ;Д
В интерес на истината между обяда и презентациите, когато реших да се оттегля за малко в бунгалото и да си почина (и бирата леко да ме пусне :Д), леко се сдухах. Цялата обстановка там е идеална за почивка. Или с други думи, за пълно усамотение с… някого 🙂 Просто ме налегнаха едни мисли от втората четвъртина на тази година и залипсваха ми някои неща и хора (предполагам) и… така… Но това е друга тема…
Това, което всъщност беше и най-голямата тъпотия, беше лекото разделение, което се получи между отделните хора. Една част се изнесе на едно място, друга на друго и като цяло не успяхме да се съберем като хората всичко заедно. По едно време даже с колегата се бяхме отчаяли, че нещата отиват все по на зле и по-зле. Сякаш купонът нямаше да се състои въобще. Но все пак не е хубаво човек да избързва чак толкова с изводите си.
Част от хората си легнаха и другите започнаха леко да се понапиват :;Д И тогава… един колега от програмистите, който има вид на 15 годишен (май е на 20, ама не съм много сигурен :Д) и, който се оказа доста напред с алкохолния материал, започна да… говори. Досега не бях контактувал много с него и дори не подозирах що за глупости му се въртят из главата. Дори не съм и подозирал, че близо час той може да говори толкова много глупости и буквално сълзите да се стичат като водопади от очите. Не мога да ви опиша какво точно е говорил, защото нито ще е толкова забавно, нито ще ме разберете. Просто трябва да сте били там. Заради последните няколко часа от вечерта, всичко друго просто избледня. Времето беше прекрасно този ден и дори не беше студено.
На следващата сутрин се лееше порой, но това вече не беше важно. Ние и без това си тръгвахме :Д
Не мога да кажа, че се получи някаква супер невероятна вечер, но и от друга страна не съм и подозирал какъв талант бил малкия Сашко :Д Ако не беше той, сигурно щях да смятам това събиране за пълен провал.
Разбира се, подобни прояви не може да минат и без простоти. Имаше и подобни неща, които сигурно е било по-добре да се избегнат, но все пак… Минало вече 🙂
Като се замисля, това ми беше четвъртия уикенд без достатъчно сън и доста алкохол (макар да не успях да се напия, защото свърши разредителя и аз чисто водка нещо не мога да пия ;д). Май е време да си починем малко… Поне до 25ти де :Д
Super Ultra Mega Giga Movie Night Part 2
Нека продължим с другите филми 🙂
1. Welcome to the N.H.K. (NHKにようこそ!) (2006)
Аниме, чието действие се развива в 24 епизода и разказва за един Hikikomori (това реално означава човек, който не може да води никакъв социален живот и дори се ужасява при мисълта за други хора, винаги е изолиран в дома си и не излиза почти никъде), който общо взето се опитва да се пребори със своето състояние с помощта на младо момиче. Първоначалните серии представят нещата по един привидно комичен и малоумен начин и оставят впечатление за комедия, но от един момент нататък всичко се обръща и действието става доста драматично. Героите се развиват, променят, деградират и еволюират. Много различни неща се случат общо взето в тези 24 серии, но всичко е добре, когато завършва добре. Сериалът е дело на небезизвестното Гонзо студио, но просто на мене ми беше безинтересно и скучно. Някак си не успяха да ме трогнат тези социално деградирали персонажи, които се опитват да се впишат в обществото.
Лична оценка: 4/10 (2 единици има само заради сравнително приличния драматизъм в края)
2. Eden Log (2007)
Ето това сега беше един адски странен фантастичен френски филм. Главният герой се събужда някъде под земята без спомени и с много въпроси в главата. Действието общо взето се развива под земята, където човечеството е намерило начин да използва сок от дървета като захранващо средство. Но има и странични ефекти, а и самото дърво е започнало да се бори срещу използването му. Наоколо гъмжи от странни мутирали същества и явно само нашият човек е специален.
Както казах, доста странен филм. Самият филм малко ми напомни на един клип на Рамщайн, но това е само повърхностно. С малко диалог и повече действие, този филм разчита на мрачни и подтискащи пейзажи. И като цяло се справя доста прилично. Не е нещо особено, но и не е прекалено скучен, за да омръзне. Костюмите на мутиралите човешки същества също са сравнително добри.
Лична оценка: 6/10
3. Mutant Chronicles (2008)
то един филм, който трябва да гледате с изключен мозък. Не търсете някакво послание, просто се насладете на екшъна. Човечеството е претърпяло нападение от извънземна раса, която се е опитала да превърне хората в зловещи мутанти посредством своята технология. Векове по-късно, никой вече не помни за погребаната под земята зловеща технология и по време на война тя бива освободена. За отрицателно време мутантите плъзват. През това време оцелелите хора се отправят към Марс. Все пак група ентусиасти ще се опитат да спрат машината. 28ми век бележи напускането на човешката раса на тяхната родна планета.
Целият свят тук е мрачен, подтискащ и пост-апокалиптичен. Авторите са създали един разрушен от воини свят, в който огромните корпорации се бият за надмощие. Самата атмосфера е и най-силната страна на тази лента. Всичко останало е просто екшън, който започва от самото началото и не спира до самия край. Няма много време за излишни разговори и празни сцени на драматизъм. Имаме и прилично количество герои, които да избиваме по време на самоубийственото пътуване. Томас Джейн, Рон Пърлмън и Джон Малкович обаче не са достатъчни, за да превърнат филма в нещо повече. Все пак на мене доста ми хареса, но пак казвам – просто си изключете мозъка :Д Само последните няколко секунди сякаш бяха излишни, но както и да е.
Лична оценка: 6/10
4. KARAS (2005)
Karas е защитникът на града. Той е роден от самия град, за да го защитава и пази от злото. Но понякога злото може да се окаже сред самите редици на доброто.
Още с първите си кадри, това аниме ще ви остави без дъх. Брутални и бързоскоростни екшън сцени, в които едва можете да следите какво точно се случва и, които са толкова красиви, че просто спират дъха. Като изключим факта, че главният герой прилича малко на един друг персонаж от аниме – Гайвър, всичко е просто красиво. Футуристичният свят, който авторите са създали, в цветен и в същото време мрачен. Има всякакви персонажи – от малките сладки призрачни създания до големи и зловещи механизирани чудовища – въобще всичко, от което едно шест серийно аниме се нуждае, за да не омръзне 🙂
Лична оценка: 7/10
5. Dragon Hunters (2008)
Още един френски филм, но този път анимация. Историята разказва за рицар, който по-скоро се прави на такъв и, който бива изпратен от крал да убие най-големия дракон евър. Всъщност това, което е най-забележимо в това детско филмче, е светът, който е плод на странно съзнание. Всичко тук лети, всичко тук се носи във въздуха и се разпада от време на време носено от гравитацията. И точно това прави сцените доста красиви. Но като оставим това настрана, всичко останало е сравнително нормално и предвидимо. Няма да има изненади в сюжета просто. Все пак става за убиване на времето.
Лична оценка: 5/10
6. Hansel and Gretel (2007)
Млад мъж претърпява автомобилна катастрофа и докато се лута из гората попада на странна къща, в която живеят три деца и… техните родители. Признавам, че това, което очаквах от този южно корейски филм, не беше това, което видях в крайна сметка. И също така си признавам, че останах доста приятно изненадан. Лентата не е хорър, а по-скоро психологически трилър, въртящ се около децата и техните разбирания за света и това, което им се случва. Разбира се авторите са вкарали и някой и друг възрастен персонаж, който да допринесе за някаква тръпка и в крайна сметка да засили още повече психологическия ефект. Няма смисъл да разказвам повече. Който има желание, може да го гледа и ще разбере за какво говоря. На мене доста ми хареса като цяло. Не е нещо, което да не сте гледали (имаше даже един подобен сегмент във филмът по Зоната на здрача), но просто е поднесено по един увлекателен начин.
Лична оценка: 7/10
Номер 7, който трябваше да бъде Pulse 2, няма да го пиша. Сметнах, че подобна глупост не заслужава място тук :Д
Super Ultra Mega Giga Movie Night Part 1
Или с други думи за филмите последните две седмици (горе-долу :Д) или поне тези, за които се сетя сега…
1. Alien Agent (2007)
Филмът просто започва от някъде и пак там си свършва. Реално няма начало, нито има край. Добрият извънземен се бори с лошите извънземни и това е. Без идея за сюжет (има някакви наченки там, ама едва ли са били умишлени ;Д). Жалко само за Марк Дакаскос и Били Зейн, които също са под всякаква критика тук. Както и да го погледнем си е слаб филм.
Лична оценка: 2/10
2. Brotherhood of Blood (2007)
Този филм е малко над средното равнище за вампирски филм, като в същото време няма да се хареса на прекалено придирчивите хора. Историята разказва за ловци на вампири, които се опитват да спра архвампир, който се е върнал от света на мъртвите и не прощава на хора и свой. Самият филм е достатъчно напрегнат, защото непрекъснато прескача от миналото в настоящето като по този начин разкъсва достатъчно историята, за да държи зрителя в очакване. Актьорската игра не е нещо особено, но то в подобни нискобюджетни ленти едва ли някой очаква оскарови изпълнения :Д
Лична оценка: 5/10
3. The Vanguard (2008)
Тази английска продукция сякаш се опитва да копира ленти като 28 дни по-късно, но, поне по мое мнение, доста неуспешно. Светът е унищожен от жестока зараза (по-точно провалени експерименти) и хората се превръщат в зомбита. Разбира се има един човек на цялата планета, чиято кръв е спасението. Само не успях да разбера защо имаше толкова много араби, но това не е важно. През първата третина на филма въпросният спасител бяга, скача, трепе със зомбитата и общо взето нищо не се случва. След това се появяват персонажи, които искат да го спасят и такива, които да му видят сметката. Той от глух, към края си чува и говори перфектно :Д Но и това не е толкова важно.
Каквото обаче и да кажа, няма да е особено ласкаво. Просто не ми хареса.
Лична оценка: 3/10
4. Speed Racer (2008)
Гледай си малоумните ужаси, си казвах аз, но защо ли реших, че трябва да послушам брата и да гледам това! Новата лента на братя Уашовски е един от най-кичозните и претрупани филми, които съм гледал последните няколко години. Явно те просто разчитат на лаврите си от Матрицата и са решили, че могат да си позволят експеримент. И макар правен по едноименната анимация на Татсуо Йошида от преди повече от 40 години, тази лента е просто ужасна. Мен лично ме заболя главата и очите докато се сблъсквах с какафонията от цветове, които се изсипваха на екрана (представям си какво им е било на хората в киното)… Ужасно просто!
Лична оценка: 2/10
5. Never Cry Warewolf (2008)
Е това сигурно ще е най-малоумният филм от всички изброени в този пост. Историята разказва за момиче (в ролята родената в България Нина Добрев), което за отрицателно време успява да разбере, че новият й съсед е върколак. След това разбира се трябва да се справи с него преди той с нея. Сцените са ужасни и в по-голямата степен лишени от смисъл, както и връзка по между си. Пълна трагедия просто. А и на Кевин Сорбо кой му е казал, че може да играе :Д Да си се прави на Херкулес и да се бута другаде 🙂
Лична оценка: 1/10
6. The Wizard of Gore (2007)
Римейк на лента от 1970та година филмът разказва за двойка, която иска да научи повече за магьосник, който изпълнява брутални убийства на сцената, след което “жертвата” си е съвсем наред. Но в последствие бива намерена мъртва. Не съм гледал оригинала, но тази версия доста ми хареса. Има си всичко, от което един приличен ужас се нуждае – много кръв и гадости, зловещи персонажи, напрегната атмосфера, неочакван и интересен край. Актьорската игра на Криспин Гловър също е доста добра.
Лична оценка: 6/10
Нещо се отегчих. Другата половина утре 🙂
Tales of Ithiria by Haggard
Признавам, че този албум ме изненада :Д Напълно бях забравил за тази група. Все пак предният им албум Eppur Si Muove излезе преди малко повече от четири години, което не е малък период. Но новият концептуален албум на групата е вече факт и накратко казано е просто страхотен.
Tracklist:
1. The Origin
2. Chapter I – Tales Of Ithiria
3. From Deep Within
4. Chapter II – Upon Fallen Autumn Leaves
5. In Des Königs Hallen (Allegretto Siciliano)
6. Chapter III – La Terra Santa
7. Vor Dem Sturme
8. Chapter IV – The Sleeping Child
9. Hijo De La Luna
10. On These Endless Fields
11. Chapter V – The Hidden Sign
Нека първо спомена няколко отрицателни неща относно този албум. Първото и най-основно е, че е прекалено кратък. Не гледайте, че има 11 трака. Реално групата представя 5 нови парчета, един инструментал и един кавър. Това са под 40 минути време. Останалото са кратки разкази, които представят историята, която за мене си е клиширана и глупава, но този път просто ще си затворя очите за тези неща :Д И с това общо взето се изчерпват отрицателни неща.
Haggard са направили един много силен и епичен албум. Фентъзи феновете сигурно ще останат много доволни, защото цялостната атмосфера сякаш пренася слушателя във варварския свят, който песните представят. И макар реално да не се отнася за такива неща, сякаш ви потапя един свят на елфи, дълбоки лесове и реки от кръв. Странно усещане като цяло, но много отпускащо. Може да се каже, че този албум е малко по-лек от предните. Хоровите оркестрации и фолк елементите са много повече от преди за сметка на дуум такивата, но това не прави музиката по-лоша. Дори кавър версията на Hijo De La Luna е пречупената през призмата на Haggard и се усещат едновременно духа на оригинала и този на групата. Ако беше и малко по-дълъг с още 7-8 минути сигурно щеше да е направо перфектен албум, но уви…
Мисля, че феновете на групата ще останат напълно доволни от новата им творба. Освен това след по-малко от два месеца може да ги гледат на живо в София. Билетите за концерта на 20ти ноември са пуснати в продажба от днес, така че… 🙂
Лична оценка 7/10
Categories
- books (101)
- reading challenge 2011 (42)
- reading challenge 2012 (45)
- day/night (266)
- versus (4)
- develop (45)
- games (39)
- dissidia (8)
- platinum club (8)
- vampire the masquerade (7)
- movies (117)
- 30 days movie challenge (17)
- anime (19)
- horror (48)
- horror icons (5)
- short horror opinion (20)
- movie-nights (20)
- movies you should NOT watch (4)
- music (215)
- 30 days song challenge (30)
- events (33)
- releases (24)
- song of the month (56)
- songs (56)
- thinking… (23)
- writings (63)
- a vampire's tale (17)
- backstory (4)
- hunger (11)
- untitled (11)
- books (101)
Archives
- October 2021 (2)
- June 2021 (2)
- September 2020 (1)
- July 2019 (1)
- May 2017 (1)
- November 2016 (2)
- October 2016 (3)
- April 2016 (3)
- March 2016 (3)
- February 2016 (12)
- October 2015 (2)
- August 2015 (1)
- July 2015 (1)
- January 2015 (2)
- May 2014 (1)
- March 2014 (1)
- February 2014 (1)
- January 2014 (1)
- October 2013 (3)
- August 2013 (1)
- July 2013 (1)
- April 2013 (1)
- March 2013 (1)
- February 2013 (3)
- January 2013 (1)
- December 2012 (2)
- November 2012 (1)
- October 2012 (1)
- September 2012 (1)
- August 2012 (6)
- July 2012 (9)
- June 2012 (6)
- May 2012 (7)
- April 2012 (20)
- March 2012 (28)
- February 2012 (11)
- January 2012 (19)
- December 2011 (11)
- November 2011 (6)
- October 2011 (11)
- September 2011 (3)
- August 2011 (5)
- July 2011 (7)
- June 2011 (20)
- May 2011 (22)
- April 2011 (32)
- March 2011 (16)
- February 2011 (10)
- January 2011 (13)
- December 2010 (7)
- November 2010 (6)
- October 2010 (7)
- September 2010 (8)
- August 2010 (9)
- July 2010 (7)
- June 2010 (48)
- May 2010 (10)
- April 2010 (5)
- March 2010 (6)
- February 2010 (11)
- January 2010 (16)
- December 2009 (4)
- November 2009 (13)
- October 2009 (13)
- September 2009 (7)
- August 2009 (8)
- July 2009 (7)
- June 2009 (12)
- May 2009 (12)
- April 2009 (9)
- March 2009 (17)
- February 2009 (8)
- January 2009 (13)
- December 2008 (19)
- November 2008 (23)
- October 2008 (28)
- September 2008 (17)
- August 2008 (20)
- July 2008 (27)
- June 2008 (13)
- May 2008 (8)
- April 2008 (4)
- March 2008 (15)
- February 2008 (12)
- January 2008 (33)
- December 2007 (28)
- November 2007 (4)
- October 2007 (13)
- September 2007 (1)
Tags
30 days movie challenge (17) 30 days song challenge (30) album (24) anathema (9) anime (23) a vampire's tale (17) books (103) clanbook (6) combichrist (4) concert (23) dead (12) descisions (17) develop (7) diorama (5) dissidia (9) drafts (11) final fantasy (9) flowing tears (4) game (19) games (9) gothic.bg (9) guide (17) haggard (4) happy (4) horror (62) hunger (11) icons (5) lyrics (46) movies (92) music (133) nosferatu (5) party (5) platinum club (8) reading challenge 2011 (42) reading challenge 2012 (44) reading challenge 2013 (5) sci-fi (6) sho (19) short story (42) silentium (7) top 10 (6) tristania (5) untitled cycle (11) vampire the masquerade (7) video (97)