Month: July 2008

Concerts Never End

Понякога говоря прекалено прибързано :Д
Тъкмо онзи ден казвах как след Министри ще има почивка и засега няма други концерти на хоризонта. Освен Sisters of Mercy в Бургас през август, които явно ще пропусна 🙁 (но няма как да се озова там – освен ако не се телепортирам :Д)
Но след тях… Obscenity Trial, Minerve, Diary of Dreams, Tarja Turunen… и всичко това до първата седмица на ноември 🙂 Как да не се радва човек… Последните две са задължителни (особено Diary of Dreams – това няма да пропусна за нищо на света), а Obscenity Trial е в Пловдив (има и дата в София, за тези, които са от там :Д), та то също ще бъде посетено… Вече за Minerve не знам, защото и без това не съм чак такъв фен, а и осми ноември е доста далече 🙂
И все пак… очертава се ебаси и годината :Д


End of an Era – Ministry in Sofia

Министри бяха в София. Последен шанс за всеки техен фен да ги види наживо. Are you?
Не знаете кои са Министри? Ами значи няма нужда да четете нататък ако нямате желание. Аз си признавам, че не съм die hard фен на групата и поради тази причина няма да пиша екзалтирани изказвания затова как феновете трябвало едва ли не да паднат и да лижат краката на Ал Юргенсен (както прочетох в един журнал) и други подобни. Но…
Концертът беше смазващ откъдето и да го погледне човек. Не мога да кажа, че залата се късаше по шевовете, но поне по разните сайтове чета, че е имало едно 2000 човека, което не е толкова зле. Можеше и повече, разбира се, но то така по-добре за тези, които бяхме, до известна степен. В “Христо Ботев” съм за втори път на концерт (първият беше преди близо 3 години – на Paradise Lost – първият ми голям концерт по принцип :Д) и май малко са се подобрили звуковите й качества, но само малко. В началото вокалите въобще не се чуваха (по време на съпорт акта Alien Industry), а в последствие се пооправиха малко, но пак (поне аз) не успявах да различа много много какво се пее, но то аз и песните не успявах да разпозная. Хубавото на подобен род групи е, че музиката им е тежка, брутална и хората се радват и си пеят песните, защото ги знаят, а не защото очакват да ги чуят перфектно през тонколоните.
А както споменах, самият концерт беше брутален в прекия и преносен смисъл. Вече втори ден след него, а краката (най-вече десният, върху който си бях изтеглил почти цялата тежест на тялото) и вратът продължават да ме болят зверски. За останалите синини и болки няма дори да говорим. Още с първата песен погото се задейства и се замятаха ръце и крака без оглед на препятствията около тях. Хората наистина се радваха на макс на това, което им се предлагаше и самите Министри мисля, че трябва да са доволни от представянето на публиката (то ако не бяха, сигурно нямаше и да излезнат и да изпълнят и трите си биса). Публиката крещеше името им, тропаше с крака… как да не се радва човек на такива неща :Д (фенщина, какво да се прави).
Песните се редиха една след друга, температурите бързо и безмилостно се покачваха, пот се лееше повече от водата наоколо, но на никой не му правеше впечатление. Всички просто искаха още и още. Един наистина страшен концерт, който феновете ще помнят дълго или поне ще си носят сините “маркировки” известно време (като мене :ДД), които да им напомнят за тази нощ.
Дотук с Министри 🙂


Vacation

Отпускаааааааааааааааааааааааааааааааааа!
Така де… трябваше да го кажа на висок глас :Д
Една седмица без гугъл, без вискомп, без… немци и французи (за който не е разбрал, от един месец вече работим и на територията на Франция)…
За днес, като за първи ден от едно седмичната почивка (мда, само една седмица е, защото не знам дали няма да ми трябват дни за университета, та реших да съм по-пестелив тази година :Д), съм изправен пред сериозна дилема. Какво да правим?
а/ Рожден ден на Боян в Пловдив – много алкохол (и то безплатен, хехе), много пияни маймуни (от един момент нататък)… Кръчми, барове, зверско напиване и въобще супер яко прекарване 🙂
б/ Концерт на Министри в София – имам си билет от известно време за него, но това не е фактор… – блъсканица с куп непознати, малко сдухано настроение, по-малко пиене, разходи, ще видим Министри на живо (и за последно), цяло нощ будуване и наливане с алкохол в клуб, разходка с влак обратно :Д
Човек да се чуди какво да избере! Истината е, че все още го обмислям и всичко зависи от едно събитие… Ако то се случи и се случи както аз искам, ще изберем вариант 2, но ако не се случи или не се развие както на мене ми харесва, ще изберем вариант 1. Както се казва, ще оставим съдбата да реши :Д Просто ми е любопитно… Освен това споменах ли, че в нас няма да има никой утре вечер, а вероятно и в неделя :Д
Избори, избори… Ще почакаме до утре, до към 14-15… ако дотогава не се случи нищо, значи остава вариант 1… и аз ще си имам нескъсан билет за концерта (кой като мене :Д)


Scale

Ако приемем, че всичко се натрупва, че има една граница там някъде горе, нещо като таван. И когато човек достигне до тази граница, ако се изтряска в този таван с огромна скорост, то е логично да достигнем до заключение, че нещата би трябвало да тръгнат в обратна посока.
Нещо като израза, че като достигнеш дъното, единственият път е само нагоре. Само, че тук става дума за обратната посока. Ако всички гадости се струпват на купчинка, то в един момент би трябвало да стигнат до положение, в което няма какво повече да се добави. И тогава просто започваш да се… съвземаш.
Честно казано ми се иска да си мисля, че вчера беше точно такъв момент. Че най-после съм достигнал това състояние, за което говоря и сега нещата могат да започнат да се оправят. Но, разбира се, може и да си остана с мисленето.
Директен отговор: Причини много – някои известни (ясно кои нали :Д), други не толкова, но и без това без връзка с другите 🙂 Не всичко е толкова лесно напрактика колкото на думи, нали?


“Blood Death Ivory” by Angelspit

Дуото от Австралия се завърна тази година на музикалната сцена с втория си албум, наречен “Blood Death Ivory”. За пореден път се убеждавам, че не трябва да изказвам мнение за албум само след 1-2 слушания (и най-вече на първо слушане :Д).

Tracklist:
1. Grind
2. Paint Hell Red
3. Devilicious
4. Skinny Little Bitch
5. Red
6. Kill Kitty
7. Lust Worthy
8. Shaved Monkey
9. Girl Poison
10. Homo Machinery
11. Jugular

Това, което казах в началото за първото слушане не беше напразно. При първото завъртане на този албум, много хора, които са слушали предния албум могат да останат разочаровани. Имаме още от същото като звучене, но без загневащите се в ума мелодии като в Krankhaus. Сякаш нещо липсва или по-скоро сякаш нищо не се е променяло. Разбира се, който харесва предния албум без да има каквито и да е очаквания към този, то ще остане доволен. Все същия киберпънк индъстриал с резки бийтове и насечена мелодия. Женските вокали този път са малко повече за сметка на мъжките.
И всичко това е на първо слушане – нищо ново, без каквито и да е претенции.
И все пак… Самите песни не са толкова тежки, но са малко по-бързи и технични, а и текстовете са по-смислени от преди :Д След 3-4 слушания ще установите, че песните (поне повечето) не са чак толкова лоши, а и има няколко, които могат да останат да си ги тананикате дълго време 🙂
Някои от по-добрите парчета са Skinny Little Bitch, Kill Kitty, Grind и Paint Hell Red. Ако човек не подоходи с очакване на класика, то този албум може дълго време да остане в плейлистата…
Лична оценка: 7/10.


Upgrade Time

Най-мразя да ъпгрейдвам някакъв пхп скрипт, защото шансът нещо да се скапе и всичко да отиде по дяволите е адски голям 🙂
Но за щастие този път всичко мина чисто и блогът е вече версия 2.5.1… Нещо, което се канех да направя от доста време…
Няма как да се усети така или иначе на главната страница, но dashboard-а бил доста яко променен :Д


Your Nightmare by Unter Null

unterbyskinfitz.jpgМалко noise/industrial 🙂

burning hell burning rage
unholy fear can’t be erased
shaking, tremors. hold me down
lips sewn shut – trapped and bound

shaking…shaking..shaking..

guide me down beneath the flames
make me feel the guilt and shame
pull against your steel resolve
slowly shatter and dissolve

burning hell burning rage
unholy fear can’t be erased
shaking, tremors. hold me down
lips sewn shut – trapped and bound

my veins they flow with blood of ice
no mercy spared, no compromise
malice, hatred, soft licks of lies
all that hides behind your eyes.

burning hell burning rage
unholy fear can’t be erased
shaking, tremors. hold me down
lips sewn shut – trapped and bound

draw your blade across my skin
never thought you’d be so cruel.
another dream lies forgotten
in this spreading pool.


Like an Admin Final

Е, какво пък… Затова му казват алфа и бета версии.. защото може да претърпят промени… Понякога големи :Д Ето и финалната версия… Сега вече е време за същинската част… добавянето на информацията към базата данни, но това няма сигурно да стане днес…

untitled1.jpg


Flytime

Минава 12 и половина, а аз вместо да си лягам, гледам серия след серия на Moonlight (много добър сериал, изпълнен с толкова клишета и въпреки всичко адски много ме кефи… има един такъв cool фактор в него :Д) и не мога да заспя.
Брата замина за морето на лятна практика и в стаята е адски тихо и спокойно… И най-вече компютърът е изцяло за мене :Д Единственият проблем е, че откакто се прибрах не ме свърта на едно място. Гледам филм след филм, серия след серия на аниме сериали, а сега и Moonlight. Но сякаш не ми се седи пред компютъра. Сякаш нещо не ми дава мира. Но няма кой да ми каже какво е то.
Взетото решение може да се окажа много грешно (дори подозирам, че ще е такова), но този път мисля да пренебрегна логиката и усещанията си и да се поддам на импуса, който ме кара да го направя. Вероятно, даже със сигурност, стеклите се в последно време обстоятества наложиха подобно развитие. Затова нека се наслаждаваме на случващото се. Времето е топло, горещо, убийствена жега :Д (е, опита се одеве да вали; гърмя, трещя, духа тука… даже порой се изсипа, но беше за кратко)…

И докато се радвате на “хубавото време” аз ще си пусна 12та серия на Moonlight.


Like an Admin

Явно все пак има надежда да привърша админската част този месец :Д
Ето бърз поглед към алфа версията (скелет без никакъв програмен код)…

untitled.jpg

Нещата се развиват просто прекрасно… Но то най-сложното тепърва предстои, защото тук вече цялата логика ще трябва да се пренапише…