Month: March 2008

Beauty in Design – Joomla Tutorials

Първо, който не е запознат с Joomla, едно кратко изречение, за да я представим 🙂
Joomla e CMS (Content Management System) или с други думи Система за Управление на Съдържанието. С нея, с помощта на обширен административен контролен панел можете без особено големи усилия да си създадете доста добър сайт. А ако разбирате достатъчно може да се получи адски добър сайт… Но толкова за Joomla…
Joomla туториалите представляват поредица от flv (флаш видеота) филмчета, които ви запознават с отделни аспекти от възможностите на системата и ви учат на полезни неща…
Самите уроци са разделени на няколко части:
Основни възможности на контролния панел
Създаване на тема за Джумла
Разширяване на възможностите посредством Джава
Оптимизация
MooTools
Мигриране на тема, която да стане подходяща за Джумла
Всички уроци са писани за 1.0 серията и няма да свършат работа на човек, който иска да се занимава с 1.5 серията, защото има адски много разлики, особено от към фреймуърка (само погледнете един индекс файл на някоя тема и ще разберете за какво става дума от към разлики :)).
Правя си труда да спомена за тези уроци поради простата причина, че те са предвидени както за начинаещи, които лесно могат да навлезнат в системата и бързо да си направят красив сайт с минимална или не толкова интерактивност, както и за по-напреднали потребители, които могат сериозно да разширят познанията си и дори да започнат да пишат собствени теми, а защо не е и цели компоненти. А нещата, които могат да се постигнат посредством аяакс и джава скрипта, могат да превърнат сайта ви в нещо доста красиво и дори интерактивно…
Който има желание, може да си дръпне тези уроци от арената (около гигабайт и половина са).


What if…

Докато се прибирах, крачейки бодро по моста на Марица под звуците на Diary of Dreams (не знам защо, но колкото повече слушам новия албум, толкова повече ме кефи), опитвайки се да не мисля за някои неща, неизбежно други си пробиха смело път и успяха да ме притиснат… Та, ако кажа това, което мисля и покажа това, което мисля, рискувам да остана, най-вероятно, с пръст в уста (както май стана преди около 5 години, и както стана преди около 6 години :Д)… Но пък от друга страна ако не кажа това, което мисля и не покажа това, което мисля… ами рискувам сигурно адски дълго време да се чудя “какво ако”… Или какво би станало ако не го направя… И тук мислите се раздвояват… А сега накъде? 🙂 И това определено ми скапва настроението все повече и повече… и го усещам… И боли…


Metalcore Concert

4228967.jpgНадявам се, че не бъркам стила, ама не слушам просто такава музика и не съм много запознат 🙂
Мисля, че вече споменах, че въпросния ден беше рождения ден на майка ми и в нас не ставаше особено за седене… Поради тази причина все пак се реших да посетя въпросния концерт на групите I Killed the Last (странно име :Д) и Collapso (в която се подвизават Крума и Гущера :Д). Отново наблягам на факта, че не слушам такава музика и си признавам, че не останах особено очарован от това, което чух… но…
Първата група, доколкото разбрах, май направиха своеобразен дебют на сцена и мога да кажа, че още много път имат да извървят докато започнат да звучат поне сносно. А и вокалът… едно, че повече пищеше, отколкото да се опитваше да пее, ама и като запя чисто и… всичко свърши :Д Не знам дали от самото звучене, дали от микрофона (трябва да намерим сега някакво извинение :Д), ама чистото му пеене беше доста фалшиво… Иначе си беше идейно да разнообразяват собствената си музика с вокали от публиката, ама повечето се справяха по-добре от основния 🙂
Втората половина от концерта се падна на група Collapso. Отново за първи път ги чувах, но разликата с предните типчета беше огромна. Личи си, че хората имат доста повече опит и тренировка зад гърба си… На моменти ми се стори доста бързо темпото на свирене, изпълнено адски добре… А и Гущера, едно, че се дере по-добре от вокала на I Killed the Last, отделно, че неговото чисто пеене е много по-хубаво и мелодично от това на първия :Д Та те не бяха зле и предполагам си се представиха подобаващо. Така или иначе по-голяма част от публиката съм я мяркал адски много пъти и по други такива събития и събирания, но то явно повечето хора си се познават 🙂
И като споменах за публиката… Леле, направо се почувствах стар с толкова много 15-16 годишни emo-like девойки 🙂 Не е истина просто…
Но важно е да има разнообразие… А сега е време за сън 🙂 Просто ме мързи да пиша повече…


Silentium Guestbook

Най-после днес се заех сериозно с книгата за гости за Bulgarian Lullaby и не само, че я завърших, ами я и качих :Д Който слуша тази невероятна група е добре дошъл да каже едно здрасти в чисто новата ни книга за гости в Interact секцията на сайта. Успях доста добре да я интегрирам като част от сайта и да не си личи много много, че е отделно, макар да не стана първоначалния ми замисъл да е част от индекса. Но порави някакво предифиниране на сесийни променливи нещата не се получиха, а нямам нито време, нито желание в момента да се задълбавам. И в този си вид е достатъчно добре 🙂
Версия три, която замислям от няколко дена, обаче ще почака, защото искам да пусна отново сайта на lacuna coil… Форумът е готов вече и купих нов домайн за целта 🙂 Във вторник (четвъртия рожден ден на Beyond The Coil) официално този форум ще зафункционира, а самия сайт по-нататък, че сега няма да имам толкова време да работя по него…
Време е за малко почивка :Д


Downtime

Опитът да оставя нещата да престоят един ден с цел да изчезна всичкия негативизъм се оказа напълно безрезултатен. Знам, че ако се бях опитал вчера да пиша за предната вечер и сигурно щях да съм с пъти по-саркастичен и груб, но то като се замисля и сега не ми е минало кой знае колко…
По принцип така яко не се бях сдухвал от адски много време. Ама като казва сдухал, в моя случай значи да седя тъпо, да гледа още по-тъпо в една точка и да се наливам с бира съвсем сам. Не знам вече за кой път оставам сам в Сенса, седях си на сепарето и гледах една адски пияна мадама, която се опитваше да вдигне няколко празни бутилки от бира върху билярдната маса. Проблемът беше, че в момента, в който вдигнеше една и буташе друга… и така все не можеше да ги изправи, а доста се стараеше. Обаче и фактът, че всячески се стараеше да запази равновесие, още повече допринасяше за нейния неуспех 🙂
По принцип би било нормално да се допия бирата и да си тръгна, но нещо сякаш в мене не искаше да си ходи. Затова се облегнах на една стена, взех си още една бира и си висях поне час съвсем сам. В моменти като този изразът “сам сред тълпа” добива доста силна представа. Определено се чувствам адски самотен в този град. Нима остаряхме толкова бързо? Това, което чух днес, още повече ме насочва на мисълта, че в този град не са ми останали никакви истински приятели (което пък значи, че подобен тип хора около мене могат да бъдат преброени на пръстите на едната ми ръка, която е претърпяла инцидент на струг примерно).
Просто няма смисъл… А как ми се искаше нещата да се по-различни. Разбира се много ми се иска да сложа край и на онова мрачно и черно проклятие, но уви, и този път няма да ни се усмихне късметът :Д Но това много добре си го знаем (А то май и от там произлиза и източникът на въпросния проблем)…
Днес майка ми има рожден ден, което значи поредния ден, в който ще трябва да се преструваме колко е весело и забавно. Така и не успях да проумея защо за моето семейство празник значи да купиш храна от ресторант и някакво газирано и толкова. Все едно нищо не е станало! И разбира се “остроумните” забележки на баща ми колко пари харчи, как само той плаща сметките и прочие простотии…
Което ме подсеща… Пламене, ако прочетеш това утре (макар да ме съмнява, ама ние ще се чуем така или иначе), да знаеш, че сигурно ще дойда за концерта на Collapso, ако не друго, поне да се видя с Крума, че от адски много време не се засичали с него 🙂
Но стига толкова глупости… Мисля да се по-сдухам още по-доволно със Stoa и да си лягам 🙂