Month: January 2008

Good Triumphs

So the evil is dead. (Or is it? It may preparing itself for the sequel :D) Our fears were unjustified. Which is a good thing of course. The shield was strong enough and lasted as much as it had to. And will continue to protect the flames as long as it takes. And even longer. Rejoice, oh, forces of good… thy enemy has been extinguished. Thy hand will remain clean and smooth as always has been. What say thee? No words to express any feelings!

Та до тука с този проблем :Д Не се опитвайте да го разберете… няма да можете 🙂


Evil Beneath

We all can sense evil one way or another. But can you see evil? Can you touch evil? Can you taste evil? An illusion thrown into the wild!
Time will tell what evil can do. Time never forgets to say what you don’t want to hear.
There is still time. Not enough but still some left. Three candles are burning… still! But the wind is getting stronger. The shield that protects their fragile and innocent flames may no longer be able to do its work. Farewell my friend. Time has become an illusion as well… Evil is time. Time can be evil!


WTF?!?!?!

screenshot.png

Това ми се подиграва нещо :Д


Song of the Month – January

Така или иначе трябва да си запълвам времето с нещо, та реших всеки месец в началото да отделям една песен, която ми е направила най-силно впечатление през изминалия предишен месец. Понякога може да бъде доста трудно, особено ако съм чул адски много песни, но ще видим :Д
Сега, именно този месец ми е адски трудно да посоча едно единствено парче, защото се запознах с цели 4 песни, които заслужават да бъдат споменати… затова три от тях само ще кажа, а едно ще бъде песен на януари 🙂 Избрах си него, защото е адски неизвестно (сигурен съм в това) и благодарности на Dj Psychoma, че ме запозна с творчеството на тази група, което не е кой знае колко голямо (нямат поне досега нито един издаден албум :Д). Песните, на които също искам да обърна внимание са Apocalyptica – SOS (Anything But Love) и две песни на Diorama от новия албум – Exit the Grey и Protected World (невероятна песен просто).
Но парчето на януари е….
Electronic Ballistic Missile на Asphyxia
Има адски много групи с това име, предимно разни метъл разновидности – траш, дет, харкор, но въпросната група е от Франция и свири дарк електро или известно като харш индъстриъл (или както още съм го срещал със странното име Aggrotech), тоест електронна музика примесена с дистортнати и крещящи вокали (много типични и известни представители са групи като Hocico и Suicide Commando примерно). Много добра песен макар, че вокалите са нещо, което обикновения слушател, който не е свикнал да слуша такава музика, трудно би възприел 🙂


A Dialog of the Demented

-Защо не пишеш на английски постове? Все пак доста го разбираш?

-Ми не знам. Не ми допада. Не обичам да се замислям като пиша. А ако трябва да пиша на английски и твърде много ще трябва да се замислям 🙂 Не, че съм някакъв националист, но просто по ми допада да пиша на български.

-А защо тогава заглавията ти са на английски?

-Защо така ми харесва! Какви са тези въпроси странни изведнъж?

-Ми тъпо ми се вижда да слагаш английски имена на постовете, пък самите постове да са на бг…

-Просто така ми харесва. Пък и голяма част от идеята на един пост се крие в заглавието… поне за мене… А и има много символика, която само аз си знам, защото поста си е мой 🙂

-В заглавието или в поста?

-И в двете всъщност :Д

-Ебати и тъпото, ако питаш мене…

-А, ама аз не те питам 🙂

-Все тая. Какво пък толкова може да скриеш в един пост :Д

-Моя си работа 🙂 Мога да те псувам в един пост без дори да разбереш, че говоря за тебе. Мога да си описвам някакви събития без на никой да става ясно за какво говоря освен на мене…

-И каква е идеята тогава? Не е ли по-хубаво някой да разбира това, което пишеш?

-То че е хубаво, хубаво е, ама аз не пиша за някой, а за себе си. Пиша, защото ми харесва, а не защото искам да се харесам 🙂

-Хъх… баси и логиката 🙂

-Нали се сещаш, че не ми пука дали ти харесва или не… Това си е моят блог с моята си логика… Никой не карам на сила да го чете… Просто поредния блог, който пълни интернет пространството с глупости :Д

-Ти го каза 🙂

-Благодаря… и се гордея 🙂

Най-безсмисления ми разговор от месец насам :Д Честито… не, че ще ми отговориш… никога не си го правил, ама къде се засили да ме критикуваш така :Д Спри се малко….


Dark Stories Temp Location

Имам много голямо желание да направя нова версия вместо отново да връщам старата. Именно поради тази причина, докато се наканя да направя нова версия на сайта с разказите, те ще се помещават тук… поне моите де, и то само завършените…:

http://www.darkstories.info/blog/?page_id=70

И се надявам да го направя в близкия месец, два… но сега започва и сесията… та… не се знае :Д


Devilman Lady (デビルマンレディー) (1998)

devillady.jpgИсторията се върти около жена, която бива “вербувана” да се бори срещу своя собствен вид – демоните. В началото няма някаква основна история, но постепенно с напредване на сериите сюжетът бавно се разгръща и в последните епизоди вече всичко се върти около главната нишка. Имайки предвид все пак, че анимето е вече на едно 10 години и анимацията не е най-добро ниво, все пак е доста занимателно и особено към края адски интересно (а и доста драматично). Всъщност най-основната идея стой зад това, че демоните всъщност са следващата стъпка в еволюцията и е редно рано или късно цялото човечество да стане такова… или да умре ако откаже. Гените спят в почти всички и просто трябва да бъдат събудени по един или друг начин.
Друго, на което набляга сериалът, е битката на главната героиня със самата себе си и своята зловеща същност, нейната непрекъсната битка със злото вътре и опитите и да запази човешката си душа. Тя до самия край отказва да приеме това което е и по този начин да наранява хората, които обича. Но просто не може да избяга от съдбата си.
Много неизбежна на места асоциация може да възникне с Годзила поради така наречения Гига Ефект на демоните, при които те стават точно с размерите на прочутото японско чудовище.
В края нещата се забързват доста, за разлика от сравнително бавното начало (което обаче е типично за повечето японски филми и сериали) и дори се случват няколко доста неочаквани обрата в сюжета, за които няма да споменавам сега.
В крайна сметка е едно много приятно аниме на фона на повечето бози, които брата беше свалил и изгледах. Дори в известен смисъл хорър елементът не е толкова силен като се има в предвид проблемите на главните герои. Тук няма толкова страх от чудовища, колкото страх от това, което са те всъщност и какво могат да бъдат. Има и доста ечи (ecchi) елементи, но те също не бият на очи 🙂


Just a Dream

Мракът беше разперил своите пипала над цялото място. На пръв поглед приличаше на работни помещения, с разнообразни стругове, преси и разни дребни инструменти като триони, ножовки, чукове и прочие. Единствената разлика беше в близо метър високата ледностудена вода, която покриваше пода и сякаш идваше от нищото. Имаше някого до мене. Опитвам се да си спомня лицето му, но всичко е като някаква мъгла. Може би е било познат, а може би просто лице, което съм видял на улицата предния ден. При всички положения този някой не млъкваше. Дори не помня какво говореше. Повече приличаше на ‘бла бла’ отколкото на нещо смислено. Но беше като картечница и думите се редяха една след друга. Дори не се опитвах да го следя. Вървеше пред мене и се опитваше да отчасти крачи, отчасти плува сред мътната течност.


Zi problem

Човек е хубаво като има идеи, но въпросът е как може да ги реализира. Ето и моят проблем в случая, над който смятам да си блъскам главата в следващите няколко дена (и ако остане време да поуча по тъпата Геометрия, че тия криви ми изкривиха очите :Д).
Имаме една текстова кутийка (точно textarea). В нея поставяме някакъв текст от типа:
1 Тест
2 Още тест
3 И тука има нещо
и така нататък до колкото реда ни трябват. При изпращане на този текст посредством submit бутон трябва да се извършат следните неща:
Всяко едно число и текстът след него да се запишат в отделни масиви. Това води до 2 варианта:
а/ или всеки ред се записва в отделен масив, а числото и текстът са два отделни елемента на този масив
б/ или всички числа се записват в един масив, а всеки нов ред текст в друг. По този начин елемент 0 от първия масив ще отговаря на елемент 0 от втория, елемент 1 от първия на елемент 1 от втория и тн.
След което тази информация трябва да се запише в таблицата както следва:
Всеки ред от текстовата кутийка трябва да бъде в отделен ред от таблицата. А също така всяко число да си е в собствено поле, както и всеки текст. Имайки предвид обаче, че все пак трябва редът от текстовата кутийка трябва да си съответства с реда от таблицата.
Пример:
number      text
1                  Тест
2                  Още тест
и така нататък 🙂
В общи линии това е идеята. Остана да измислим реализацията 🙂


Enlightment

Докато снощи се опитвах да заспя, за пореден път подгонен от безсъние… си мислех за разни неща, неща, които иначе не ми минават чак толкова често през главата. И нали всеки там си прави някаква равносметка (в повечето случаи дори не е реална) за изминалата година. Аз обаче научих едно нещо тази година, които ми беше ясно по принцип от много време, но точно тази година ми се случи да се сблъскам с него най-силно и да затвърдя теориите си с хардкор опит един вид :Д
Хората просто не обичат истината. Независимо какво казва и всеки те учи, че да лъжеш не е хубаво, никой не обича да му се казва истината право и директно в очите. Особено когато може да не е особено приятна за въпросния човек. И по този повод се чудих снощи нещо. Колко ли са хората, които без никакъв проблем биха застанали пред някого и биха му казали “голата” истина в очите? Има ли такива смелчаци сред вас м? И тук си говорим за сериозни неща, които могат да доведат до сериозни последици. Простички изречения, които крият адска сила и много истина в себе си като например “Обичам те!” и “Мразя те!!!” (мда, това последното е по-силно и трябва да бъде с три удивителни :Р) или пък по-слабите им версии примерно – “Не мога да те понасям!”, “Харесвам те!”, а защо не и не толкова удивителни фрази като “Уважавам те!” да речем. Не знам колко хора четат този блог, но сигурно мога да ги преброя на пръстите на една си ръка. Но пък и воайорите няма как да бъдат разкрити. Все пак аз ви задавам въпросът: ‘Имате ли смелостта да изречете нещо такова и да понесете последиците от тези думи стоически?”.
Истината боли, не е ли така? Никой не обича истината, когато му се казва директно в лицето. Може да я научи от страни, от някой друг непряк източник, но не и директно в лицето. Та… можете ли? М?


best ark server hosting