Category: day/night

From The Office

Само исках да отчета един пост от работното място… Втори ден, да сме точни :Р~


The Absurds of Existence

В последно време търсенето на работа, както вече в няколко поста съм споменавал, се превърна в единственото ми и е неразделно ежедневно занимание. С всеки изминал ден, с всяко похарчено левче, това търсене се засилва и засилва… и засилва. Положението става все по-страшно и по-страшно, но това вече съм го казвал и не е целта на този пост.
Изчаках нарочно едно 20-25 дена (мисля, че въпросното събитие се случи на 3-4 януари някъде), за да мога да забравя повечето от подробностите, за да мога да пиша с ясна мисъл и без кой знае колко силни предразсъдъци, за да мога да пиша спокойно и без да се ядосвам. През последните пет месеца бях на поне едно 15-20 интервюта, някои от които открито абсурдни, други наивно малоумни, трети просто… глупави. Въпросното обаче до този момент води в класацията по продължителност с епичните си два часа и двадесет минути. Името на фирмата няма да споменавам, но не е и нужно. Сигурен съм, че тяхната гледна точка за мен ще бъде подобна на моята, като просто позициите ще са разменени. За това не си правя илюзии. И все пак… Нека започнем от началото и изтъкнем няколко по-важни аспекта.

1. Лицето за контакт, с което трябва да се свържа, не е на мястото на срещата, в офиса на фирмата. Изглежда никой друг не знае, че аз имам интервю там. Но това не е фатално. Изчакваме. Младежът, защото беше по-малък от мен, закъсня с 5-10 минути. Лошо няма. Случва се.
2. Първо се извини много учтиво, че няма опит с подобни интервюта, не е много наясно как точно трябва да процедира (от това, което успях да разбера, аз ще съм втората жерт… ахъм… кандидат) или какво да изисква (както се оказа в последствие, май май не беше баш така). До тук лошо няма.
3. Представи ми нещо като въпросник с около петнадесет (плюс-минус, не помня точната бройка вече) въпроса, които “бил изготвил вчера”, както се изрази. Бил го дал на колегата си, за да види как той ще отговор и, както се очаквало, имало доста разминавания в гледните точки, но той “бил по-скоро склонен да се съгласи”. (Тук лека нотка на съмнение се прокрадна в мен, защото той сега идва на работа, снощи ги е изготвил, кога пък е успял и да ги тества с други колеги :Д. Но да речем, че е искал да каже, че някоя друга вечер ги е правил.)
4. Въпросникът започна и с най-обемистия въпрос. Изброени са разни “отговорности”. Целта е да се изберат тези, които не са реални отговорности. Не стана много ясно в началото, но в последствие (след като приключих с този въпрос) ми бе разяснено, че трябва да махна тези, които не са… практически. За пример “Проактивно мислене и находчивост” (не е точно така, но това е просто пример) не е реална отговорност. Също така “Разпределяне на хората и тимовете” също. (Тук бях готов дълго време да споря с него, защото за мен това си е баси и отговорността, но той не пожела, уви.)След което всички отговорности (без отпадналите, разбира се) трябваше да се навържат към 5-6 вида длъжности, като програмист, дизайнер, проект мениджър и прочие. Тъй като си нямах идея какво прави “Архитектът на системата” с точност, имах доволно грешки :Д. Но и това не е беше чак толкова фатално. От тук насетне се почнаха абсурдите.
5. Какво е workflow?
Аз: Процес на работа. (Най-общо казано.)
Той: Грешиш. Отваря ми wikipedia и ми цитира: “A workflow consists of a sequence of concatenated (connected) steps.”
Влезнахме в обяснения и той беше много доволен, че е успял да ме образова… чрез wikipedia.
6. Какво е branch в програмирането и за какво се ползва?
Аз: Не съм напълно сигурен, защото не съм програмист и никога не ми е трябвало да го знам или ползвам. Но, ако трябва да си го обясня, един програмист като работи в един brach, друг може да работи в друг, че да не си пречат.
Той: Има нещо вярно в отговора ти, но хайде опитай се по-точно.
(Няма как да стане по-точно, при положение, че си нямам идея и не съм програмист.)
А, да, забравих да спомена, че въпросният младеж е станал проект мениджър от програмист.
Той: Branch се ползва за… (тежка маршова музика би звучала тук, ако такава можеше да се предложи… момент на съспенс… поемане на дъх) паралелно програмиране.
След което ми беше обяснено, “за спорта”, както се изрази, че така програмистите могат да си работят спокойно и без да си пречат (татататадъм).

Това бяха само 2-3 примера от тези петнадесет въпроса, повечето така или иначе не помня. Идеята е, че интервюиращият ме очакваше аз да вадя неговите отговори от ума му и да ги изричам през моята уста. Всеки отговор, който давах, беше или непълен, или “има нещо вярно, но не е точно така”, или “отворът ти е правилен, но формулировката ти е слаба”. И всичко, различно от wikipedia цитат и/или същия 1/1 отговор с неговия, се считаха за грешни. Всичките отговори, които той ми даваше, се базираха на неговия опит като проект мениджър. Уви, моите също. Всеки един от отговорите на практически въпроси, които симулираха дадена ситуация, беше изпитан от мен, в предишната ми практика, и беше давал задоволителен резултат. Но не и за човека срещу мен. Той беше пределно ясен, че всеки въпрос има един и само един “готин” (така записваше най-хубаво дадените от мен отговори) отговор.
На няколко пъти ми идваха разни неща да кажа, но осъзнавах, че щяха да звучат заядливо или грубо в контекста на ситуацията. След това съжалявах, че не ги казах. И без това той започна да се заяжда с мен малко след средата, доста прикрито, но все пак си беше заяждане.

Имаше въпрос: “Знаеш ли какво е Test Plan?” (Става дума за QA.) Казах му, че си нямам ни най-малка идея, защото никога не ми се е налагало да работя с такъв. Имахме си прекрасно изградена процедура с QA от предишната ми фирма и всичко работеше перфектно. Момчетата (и момиче, в последствие) си вършеха чудесно работата.
Към края пак имаше нещо въпрос за QA, на няколко пъти той говореше как правел еди какво си и еди какво си, за да работят по-добре. Начинът на изказване предполагаше, че това са реални проблеми, с които той се сблъсква всеки ден. И, отново по изказванията, човек остава с впечатление, че техният QA не си върши чак толкова добре работата и доста… неясно формулира проблемите. Е тук вече не се сдържах и невинно попитах: “Да разбирам ли, че Вашият QA не е чак толкова добър?”. Последва нещо такова:

“О, напротив!”.
Сякаш му бях казал, че майка му е мръсна проститутка и спи с всички във фирмата… или нещо подобно.

В заключение ми бе заявено, че аз съм за junior за подобна позиция. От теста станало ясно (а в началото ме уверяваше, че почти нищо не зависи от него, макар всичко да беше само базирано на въпросния), че аз имам знания за 30% и съм бил запознат с 60%, но на тях им трябвало някой със знания от порядъка на 60% и 100% запознанство с материала. След което подхвърли, че те и без това не давали толкова пари, колкото си бях поискал. (Е па да беше почнал с това… и да си спестим загубеното време.).

По принцип лошо няма, ръкувахме се и аз си излезнах, стискайки устни, за да не изпусна някоя язвителна забележка, защото не една или две ми се въртяха из главата. Просто не може фирма, която се има за сериозна, да пусне човек, който си няма идея как да проведе интервюто, да очаква кандидатът да знае неща, които не са в сферата на предлаганата работа (Той сам каза, че не било нужно да гледа написания код, но имаше въпроси, чиито правилен отговор се състоеше в това да видиш кода, за да решиш проблема.)и да е като кон с капаци – “нищо не е вярно, ако не е цитирано по учебник или не съм го измислил аз”.

Казах!


The Next Level

То се е видяло, че намирането на работа в София не е лесна… работа :Д Пет месеца минаха без особен успех. Сега, с новите промени в jobs.bg, ще стане сигурно още по-трудно, защото едно е да пишеш до личния мейл на някой, друго да се надяваш той да си проверява редовно профила и да сваля всички CV-та там :S

Но това не е толкова важно. Появи се възможност. Малка… плаха… повече идея… Всеки знае името IBM (Не? Образовайте се бързо, защото е смешно!). Уикенда си поиграх и направих малко по-разчупено и различно CV. По-съкратен вариант на дългото ми три страници есе на Word, в PDF формат, което да ми служи за представяне във вече споменатата фирма. Проблемът е, че става дума за Чехия. Местоработата е там. Да си призная честно малко се страхувам. Не съм напълно убеден, че искам да заминавам навън… поне не още (и преди някой да попита кога ще съм готов, направо си отговарям: “Нямам идея!”). Не съм националист, не съм патриот, не съм каквато и друга дума да има за човек, който си обича страната и не може без нея. Както каза бившият ми колега Светлозар, нищо не ме задържа тук. Така е, не споря. И все пак не съм напълно убеден, че искам да ходя в чужбина. Още повече на работа, от която почти нищо не разбирам. Ще има пълен обучителен период, разбира се (предполагам), и ще науча всичко, което ми е нужно… но все пак. Но пък от друга страна става дума за IBM, баси. Това ще седи толкова красиво в CVто, че чак ще боли. Както казах, това е само идея все още. Ще бъда препоръчан, вероятно до месец ще има и интервю и там ще стане ясно дали ме искат или не. Дотогава сигурно ще започна да сънувам един тон грозни кошмари.

И все пак… целта на този пост е най-вече да се изфукам с простичкото си, но елегантно CV, което направих на Adobe InDesign 😀
Кликнете тук, за да го свалите и разгледате.
Ще Ви е нужен PDF четец като Adobe Reader или Foxit Reader, но предполагам, че това всеки го има :Д
ПП: Снимката е от “богатия” ми период на работа във Вискомп. Тогава бях добре угоен :Д Сега… откакто съм в София, съм смъкнал сигурно над 5-6 кила и съм стопил тези големи… бузи :Д (за което се радвам де :Д)


Fooooooooood


Край! Обявявам го официално, блогът ми ще се превърне в кулинарен такъв! Край! Казах го! На фона на тази криза, на безпаричието, хората искат да ядат, или поне да четат за ядене. Гледам, манджите са много популярни, а аз като един виден индивид, който не може да готви (много), ще има какво да предложи, сигурен съм, което да е различно от всичко останало.
Шегувам се, разбира се. Това ще бъде един от малкото ми (то май ми е първият) пост, в който ще става дума за ядене. Тъй като работа още няма, а понеделник и последните шансове, за това, което беше 99.99% сигурно, се изпариха, от началото на февруари минавам на убер ограничена безпарична диета, която включва инстантни спагети (за 30 или 50 или 80 стотинки, зависи от кои има в момента в магазина, като първите са за предпочитане, разбира се) с пилешка или телешка… есенция и бъркани яйца (за средно 20-25 стотинки – зависи от размера им – парчето). Средно погледнато едно такова ядене излиза около левче (плюс-минус, но зависи от продуктите все пак), без да броим ток и вода и мога да изкарам известно време с надеждата да се появи все пак така търсената работа :Д
И по този повод реших да си спретна едно последно “нормално” ядене, защото не е ясно кога ще бъде следващото (е, ако много ми се дояде месо или нещо свястно, винаги мога да се направя, че искам да се видя с бащата, който знам, че ще ме заведе да ядем :Д). Моето готвене се изразява в пълна импровизация. Аз не е като да знам каквито и да е рецепти, а традиционните манджи си нямам представа как се правят :Д
Целта на това последно ядене бяха прекрасни “истински” спагети, преди да се впусна в авантюрата с полуготовите. Традиционното ми разбиране за сос за спагети се състои в месо (пушено филе и кренвирши в случая) и дометен сок или пюре (каквото намерим ;Д). Останалото са просто подправки. Простичко и лесно за изпълнение, но пък аз си го харесвам. Купих си аз буркан доматено пюре и разните му други нужни неща, но реших да поекспериментирам и… сега имам един буркан с доматено пюре, което мога да използвам от следващата седмица за яйцата и другите спагети :Д
Идеята на този пост е да си запазя това, което сътворих, защото след няколко дни ще съм го забравил, а се получи много яко 🙂 За съжаление батериите на апарата се бяха изтощили и не успях да го снимам, но Ви уверявам, че се получи много вкусно (поне за мен и съквартирантката де).

Необходими продукти (да спазим стила на писане на такива постове все пак):
Пакет спагети (очевидно). В моя случай бяха “Стела” от плоските, които аз лично предпочитам, но то е все тая. Все пак всичко е в соса.

За соса:
Три кренвирша
Пушено свинско филе, около 200 грама май беше
(предполагам, че самото месо е все тая какво ще е, защото по-важната част е по-долу)
50-60мл готварска сметана
100-150мл прясно мляко
(горните две са много на око и не мога да кажа колко бяха с точност :Д)
400г краве сирене
1 опаковка сирене “Филаделфия” с подправки (но предполагам, че всяко крема сирене и подобно за мазане ще свърши работа)
Чеснов сос около 40-50 грама
Горчица колкото си искате
Индийско къри
Чесън на прах
Черен пипер
Кимион

Начин на приготвяне:
В нагорещен тиган (по-дълбок за предпочитане, че си е количество) с мазнина (забравих масло, затова ги правих с олио, но следващият път ще пробвам с масло) се поставят нарязаните на ситно кренвирши и филе. Не е нужно да ги пържите кой знае колко, дори въобще, но ако имате желание, можете да ги побъркате малко. Побавя се сметната и млякото и сместа се бърка известно време докато заври. След това се добавя натрошеното или нарязано на ситно сирене, както и опаковката “Филаделфия”. Добавя се чесновият сос, горчицата и подправките, като от тях слагате колкото си прецените, като не прекалявайте с чесъна на прах, че е много силен като аромат :Д Сместа продължава да се бърка още 5-7 минути и се затваря да поври 3-4 минути, докато започне да набъбва и да се сгъстява много. Става една кремообразна и гъста. На мен ми се видя рядка и сложих малко брашно да я сгъстя, но се оказа груба грешка, защото като поизстине малко, се сгъстява много така или иначе :Д

След това изсипвате съдържанието при вече сварените спагети и омесвате хубаво. Това е. Не е нещо особено и си беше чист експеримент, но реших да оставя пюрето за най-накрая и като видях какво се получи, прецених, че няма нужда ги смесвам. Резултатът се оказа много хубав млечен сос, който е леко солен, но и много вкусен :Д


Extinction Lvl. 2


Следва личен пост, тук няма да прочетете за филм, книга, игра, музика… а само малко от моите мрънкания, защото все пак е Ко-ко-коледа (беше де, тя мина) и човек трябва да помрънка малко (освен ако не е роден в семейството на богаташи, тогава няма причина). Имам си и картинка даже, щото е модерно и с картинка постовете изглеждат по-добре :Д Едно време имаше много повече такива постове, но постепенно ми писна да пиша, а и донякъде нямах кой знае каква причина.
Положението обаче вече е много зле. Имах наистина доволно спестени пари (все пак от юни месец съм безработен), но всяко нещо си има дъно (а това на парите, забелязал съм, е пробито). Вече съм в поставената от мен червена зона, което ще рече, че парите са многоооо на свършване. Хубаво дойдох аз в София, с добре запасена банкова сметка, казах си, че няма начин да не си намеря сравнително бързо работа. Е да, ама не… Висим си вече четвърти месец в квартирата, работа няма, а както вече отбелязах (и най-вероятно ще направя още няколко десетки пъти), парите намаляват плашещо бързо и много. За съжаление, връщане назад няма, но в момента и път напред не се вижда (явно обилния снеговалеж – хехе – го е затрупал и сега трябва да чакам пролетното слънце да го открие). Дали е било грешка? Дали “бягството” ми от скъпо платената ми вече бивша работа и пълната свобода, която имах, не е било една от най-големите грешки, които съм можел да допусна? НЕ! Определено не смятам, че решението ми, макар и сравнително бързо, лесно и импулсивно, е грешно. Грешно щеше да е ако нямах намерение да правя каквото и да е, да искам само парите да се вливат в банката, а аз да си клатя краката добре уреден до… гроб. Но аз искам повече, аз съм алчен един вид. Знам, че може още, знам, че може повече. Само трябва да се появи съответната възможност. Друг е въпросът дали търсим на правилното място и, най-вече, в правилното време. Дали тази възможност няма да закъснее и да се появи когато вече е прекалено късно и аз няма да успея да я видя.
Започва нова година, може би и нов късмет. От купената от метро питка в семейството ми се падна монетата, от тиквеника на съквартирантката, до този момент, получих монета, кола и апартамент. Щеше да е хубаво ако вярвах в тези неща. Поне щях да съм малко или много обнадежден. Но смисъл няма. Остава само чакането. Чакаш, чакаш… и пак чакаш. Но, както казах, положението става много лошо. Грубо сметнато имам пари до рождения си ден (плюс-минус седмица около него). Ако за тези 3 месеца аз не си намеря работа… просто не знам какво ще правя. Връщане назад няма и дума не може да става за такова. Можем само да се надяваме.
Ето, изплаках си мъката :Д Скоро ще има гейм пост за прочелите всичко това :Д


Back Again… and Again

Най-после… след като го оставих 3 дена да върви, без съмнителния widget… съмненията ми се потвърдиха. Чак не мога да повярвам, че един такъв малък и мизерен “у(м)иджит” може да създаде подобни проблеми. Но явно пичовете от MAL не са се постарали. В случай, че някой реши да ползва widget-a на MyAnimeList… да не го прави ;Д

Толкова от мен засега. От утре започвам да си наваксвам :Д


The War Rages On

Или казано с други думи, битката ми с блога продължава. Последните 4 дни си бях в Пловдив, без достъп до компютър, та се наложи да го затрия пак. Сега започвам нов експеримент, за да разбера на какво се дължи това натоварване на процесора и огромното процесорно време, което се генерира (от порядък на 40-50 мили секунди, като за справка, при изключен блог прави по 0.4-1 :Д).
Сложих темата по подразбиране, която идва с WordPress-a, освен това изключих и няколко от widgets, за които имам съмнения. Ако няма подобрение до утре, значи нещата са мега сериозни, но без никаква логика 🙂
Само да разбера аз на какво се дължи това… неговата… ;Д


Thin Air by Anathema


Love is free
In time, in peace
And now is here
This life, this dream …

You know how it feels but… is it all in your mind?
When you know how it feels to be pushed and pulled through your life
And sometimes it seems like there is life in your eyes
And all that I know is I love you

Yes I love you

And it feels like we’re already flying
But the air is too thin and we’re dying
The clouds all around take us higher
The world far below is on fire
I hold out my hand just to touch you
And all that I know is I love you
A vision a promise of heaven
A reason for being forever

You’re just a whisper away

We’ve come too far to turn back
This is where we stand and face it
This is who we are, one step closer
Into thin air we will go there

We’ve come too far to turn back
This is where we stand and face it
I feel you breathe
You’re just a whisper away

We’ve come too far to turn back
This is where we stand and face it
This is who we are one step close
Into thin air we will go there

We’ve come too far …
This is where we stand …


Shattered Beliefs


В последно време нямам никакво желание да пиша в блога по ред причини (не че и преди това последно време, предишното последно един вид, имах кой знае колко, но напоследък е много трагично положението), които нямам намерение да споделям така или иначе. Това, което обаче искам да кажа е, че съм направо възмУтен от отношението на голяма част от IT фирмите – било то чуждестранни, било български. За какво става дума ли? Много е просто. Голяма част от тях си търся подобие на IT whore. Или казано с по-просто думи – човек за всичко. Ако може, като се започне от идеята на даден проект, мине се през дизайна (в това число изграждането, рязането и т.н.), програмирането, пълненето със съдържание (където се налага), поддръжката и какво още е нужно. Всичко това е желателно сам да си го свършиш, по възможност още вчера. Разбира се, аз преувеличавам в известна степен, но малко или много нещата стоят по този начин. И за да не бъдат думите ми просто празни обвивки, захвърлени на вятъра, нека подкрепя това с един пресен пример от преди около десетина дни. Нарочно изчаках малко, защото показах личния си сайт по време на интервюто (хората искаха да знаят какво съм правил все пак, което е нормално), в това число и блога… та може и да са го погледнали един-два дена след това. Не че това ме вълнува кой знае колко, но все пак. Едва ли вече го четат, едва ли вече го помнят, но и така да е, много им здраве. Няма да ги споменавам, че да не правя реклама на хората. Ето за какво става дума:
Обявата е озаглавена с безвкусното “WordPress специалист”. Гледам, че преди четири дена са я пуснали пак, като са попреправили част от описанието, като сега е къде по-ясно и точно за какво става дума. Но да се върнем на идеята. В самото описание се казваше, че трябва човек да може да познава adwords (не че има нещо общо с wordpress де), да може да изготвя кампании, да подбира ключови думи и да проучва конкуренцията. От друга страна се казва, че трябва да умее да борави с wordpress, да познава SEO, да има знания по Photoshop, защото ще се налагат изработка на банери и прочие. В новата обява е поместено и основното изискване, което преди изцяло липсваше, а именно, че кандидатът ще трябва да преработва, изработва и редизайнва сайтове.
По време на самото интервю ми бе обяснено, че всъщност adwords частта им се движела добре и не им трябвал реално човек в тази сфера (явно това е само между другото, но пък звучи по-яко да е в обявата), а им трябва някой, който да може да направи един сайт от нулата (това бяха точните думи на мацката) – да го изгради, да го напълни със съдържание, а по-късно, ако се наложи, да му сменя дизайна и да го поддържа като цяло. Подхвърлих аз, че все пак обявата се зове “WordPress” нещо си и мъжът, предполагам шеф ще да беше, поиска да види блога ми, след като му казах, че е изграден изцяло на wordpress, а темата си е лично моя. След един бърз поглед, коментарът му окончателно ме убеди, че тук не е моето място: “Че то в това няма нищо уърдпресовско!” Момичето обаче беше бързо в реакцията си и му подхвърли, че всъщност не е прав, но казаното вече беше… казано :Д Няколко пъти ми беше натъртено с какво точно можем да си бъдем взаимно полезни и всеки следващ път ставаше по-ясно, че май с нищо. В крайна сметка се разделихме с обещание, че ще ми пратят на мейла няколко техни други сайтове, а аз да им върна мнение. Такъв мейл, както се и очакваше, не пристигна, но то е все тая. За пари реших дори да не си правя устата и да питам.
Какво излиза? Че тези хора си търсят програмист, дизайнер, adwords специалист… и не знам какво още. Излиза, че в цялата тази история wordpress е много малко застъпен. Ами… че кръстете си обявата както трябва, че да не си губим взаимно времето.
То се е видяло, че project manager позиция трудно ще намерим с моето “образование” и опит (явно), но поне трябва да е нещо, което… да има смисъл. Фирма, която изисква от теб над хиляда неща за правене, като ти дава пари за най-нископлатеното, не може да гарантира, че няма да те преексплоатира жестоко. Все пак, човек трябва да има някакво самоуважение, колкото и малко да е то.

Търсенето продължава :Д


Back in Bussiness

Ей така на шега реших да кликна върху линка на блога, да видя прекрасната бяла страница… И чудо! Всичко си работи вече… от самосебе си един вид. Нищо не съм пипал, нищо не съм променял… нещата просто си… работят :О Определено съм потресен и нямам обяснение какво и как, но поне вече всичко е наред. Утре ще пусна няколкото готови поста, като ще има и 1-2 със задни дати, защото иначе няма да бъдат на място…

Happy Day… Back in Blogging 😀


best ark server hosting