Creep



Беше една гореща лятна нощ. Имаше пълнолуние и безброй звезди красяха безоблачното небе. Лек топъл ветрец навлизаше през открехнатия прозорец, издуваше копринените перденца като платна на призрачен кораб, заиграваше се с окачените на лампата хартиени фигурки и след това внезапно затихваше без да докосне леглото в което спеше малката Мери Джейн. От време на време оркестъра от щурци подхващаше своят среднощен концерт. Поредната спокойна нощ за Холи Хилс.
"Мериии ... Мери Джейн ..."
Тя отвори очи и огледа стаята. Освен пердетата, които се раздвижваха под напора на вятъра, всичко изглеждаше замръзнало. Мама и татко спяха в съседната стая и цялата къща бе изпълнена с потискаща тишина. Въпреки близостта на родителите й, това я накара да се почувства ужасно самотна. Тялото й потрепна от внезапния студен порив на вятъра.
Когато се приближи до прозореца, за да го затвори, чу весел смях. Видя бяла фигура да пробягва сред дърветата на горичката която граничеше с техният заден двор. Тя реши да я последва.
Бързо прекоси двора като едва не се спъна в подобния на змия градински маркуч.
Босите й крака усещаха сякаш извиращата от земята топлина, вятъра бе изчезнал и макар да бе облечена само в широката си бяла лятна нощница и бе доста горещо. Когато навлезе в гората фигурата отново претича пред нея.
"Мериии..."
Гласът сякаш отекваше сред дърветата съпроводен със звънлив детски смях. Тя продължи напред без страх. Под ярките лъчи на луната гората изглеждаше по приветлива отколкото през деня. Дърветата бяха станали чисто бели, а сенките им - бледо сиви, листата бяха напълно прозрачни. Мери усети, че някакъв копринено мек пясък гали нозете й. Или пък бе пепел...
Озова се на малката кръгла полянка, където понякога се събираха с приятелките й. Но сега тя бе променена. В центъра й имаше кръгла метална плоча, а върху нея стоеше момиче с подобна на нейната, бяла нощница и й махаше с ръка.
"Мери ... Мери Джейн ... Последвай ме"
Плочата потъна в земята заедно с двете момиченца. Преди да я погълне мрака, Мери забеляза, че на дясното рамо на другата имаше малка розичка...
Когато отново можеше да вижда, тя осъзна, че се намира в неголямо кръгло помещение. Стените бяха покрити с дебели паяжини, по пода имаше начертани сложни геометрични фигури и се преплитаха с множество криви линии. Тавана представляваше едно огромно изкривено огледало.
Нейната среднощна приятелка се приближи към една ниша в стената, в която стоеше човешки скелет покрит с изсъхнала тъмно лилава кожа. При видът му Мери едва сдържа писъка си. Другото момиче обгърна с ръце врата на мумията и неестествено наклони главата си в ляво.
- Обичам те, мамо - промълви то - Пий, мамо.
Два ненормално големи зъба се впиха във врата й. Кожата на трупа придоби пепеляво сив оттенък, косата растеше с невероятни темпове, две зли червени очи се появиха в доскоро празните очни орбити. Тялото на майката бързо се връщаше към живота.
Не беше роза, по дяволите. Беше кръв.
Мери Джейн запищя с всички сили.
Паяжините по стените се разкъсаха и от нишите излязоха още десетина съживяващи се вампира.
- Точно така, пищи! Давай, моето момиче! Бъди една от нас! Нахрани ни! - нареждаше с хищен глас майката.
Мери отправи отчаян поглед към тавана.
"Аз не съм една от вас! Аз съм ..."
В огледалото видя изкривеното отражение на празната кръгла зала.
Отново изпищя.

Едно нежно докосване я накара да подскочи в леглото си и след това да се свие в ъгъла му закрита с тънките чаршафи.
- Отново ли кошмари, скъпа - каза майка й - Спокойно, детето ми. Това са просто сънища. Но моля те, не забравяй да си миеш краката преди лягане. Виж какви черни петна са останали. Приличат на сажди...
List
Stories