Bar "Tribe" Story 1: Tainted Love



Хващам парцала за пореден път и се захващам да лъскам бара. Червената светлина придава на кокалестата ми ръка зловещ вид. Напомня ми за толкова много истории. За да разведря мислите си оглеждам заведението отново. Никакви посетители, нито на барплота, нито в малките сепарета, просто никой. И така е цял ден. Вярно, че бар "Tribe" бе открит само преди 2 дни, и че парите не стигнаха за реклама. Ама то пари и за нови дамаски на сепаретата нямаше, че и за по добро осветление и сега половината заведение тъне в мрак. Аз лично обичам тъмнината, ама на хората май им пречи. За цял ден само трима младежи, които изпиха по едно безалкохолно и си заминаха. Абе, май и музиката пречи. Поне за уредба се дадоха маса пари и сега заведението кънтеше от изпълненията на Туул. Хората като влезеха, първо поглеждаха мрачната обстановка, после чуваха музиката и се изнизваха бързо навън. Започвам да си мисля, че ако сменя на някаква чалга, заведението ще се напълни. Господи, опази ме от такива еретични мисли. За да ги прогоня давам волумето на мах. В същия момент вратата се отваря и в мазето, което наричам галено бар, влиза младеж, около 19 годишен, и започва да гледа стреснато, очевидно колебаейки се дали да остане. Решавам да подкрепя решението като намалям музиката малко, наливам в една чаша малка водка, оставям я на бара и го подканвам с думите:
- За теб е, заведението черпи.
По лицето на момчето се изписва лека усмивка, явно правилно съм подходил, и сяда на бара. След няколко общи въпроси решавам да го зарибя като потенциален редовен клиент:
- Музиката, как е, харесва ли ти, ако искаш да я сменя.
- Не, бе, музиката е чудесна – отвръща той.
- Ами алкохола …
- Супер е, рядко се намира качествен алкохол, все ментета пробутват – отговаря с не добре прикрита досада, явно хич не му се говори.
- Добре де, какво не е наред според теб – задавам аз последният си смислен въпрос.
- Абе мястото ее … как да ти кажа … абе кофти е. – отсича той.
- Ааа, тук грешиш, мястото си е страшно … ако знаеш какви неща са ставали тук преди… ако искаш да ти разкажа?
Младежът явно не е възхитен от идеята, но хващам парцала за пореден път и се захващам да лъскам бара. Червената светлина придава на кокалестата ми ръка зловещ вид. Напомня ми за толкова много истории. За да разведря мислите си оглеждам заведението отново. Никакви посетители, нито на барплота, нито в малките сепарета, просто никой. И така е цял ден. Вярно, че бар "Tribe" бе открит само преди 2 дни, и че парите не стигнаха за реклама. Ама то пари и за нови дамаски на сепаретата нямаше, че и за по добро осветление и сега половината заведение тъне в мрак. Аз лично обичам тъмнината, ама на хората май им пречи. За цял ден само трима младежи, които изпиха по едно безалкохолно и си заминаха. Абе, май и музиката пречи. Поне за уредба се дадоха маса пари и сега заведението кънтеше от изпълненията на Туул. Хората като влезеха, първо поглеждаха мрачната обстановка, после чуваха музиката и се изнизваха бързо навън. Започвам да си мисля, че ако сменя на някаква чалга, заведението ще се напълни. Господи, опази ме от такива еретични мисли. За да ги прогоня давам волумето на мах. В същия момент вратата се отваря и в мазето, което наричам галено бар, влиза младеж, около 19 годишен, и започва да гледа стреснато, очевидно колебаейки се дали да остане. Изведнъж в очите му пробягват лукави искрици и той леко побутва чашата си.
- Добре де, аз черпя – отвръщам на явния жест, усещайки болката, че целият оборот ще отиде за зарибяването на един клиент. Какво да правиш, бизнесът иска жертви.
- ОК тогава – казва той и се усмихва доволно.
- Та за историята на това място ще ти разправям. Тази история идва от собственика, който ни го даде за някаква мизерна, според него, сума, само за да се отърве. Като го питах защо продава, той ми разказа случилото се с негов роднина, истинският собственик на тази къща. Та този роднина бил голям скъперник, освен това и доста мързелив, та си изкарвал парите само от наемите и рентата от имотите. Един ден при него дошъл наемател от вътрешността на страната. Бил младо момче, някъде колкото теб, и идвал в града ни, за да учи във Военно Морската Академия. Малко мечтател си падал, искал един ден да стане капитан, да обикаля света с кораба си. Пред погледа му се мержелеели далечни морета, екзотични страни и жени. Затова той се трудел неуморно, учил упорито и преследвал мечтата си. Въпреки че не можел да понася хазяина си, той бил доволен от къщата, в която живеел. Бил близо до морето и до корабите. Рано сутрин, преди да отиде към академията, той обичал да се разхожда по вълнолома и да гледа изгрева и морето. Една такава сутрин, още преди изгрев слънце, той отново вървял по сивите циментови блокове. Тогава я видял. Тя карала колело право срещу него. Дългата й кестенява коса била прибрана на руло, златистите й очи го заслепили като изгряващото слънце. Той онемял. Сърцето му се преобърнало, в гърлото му заседнала буца. Абе, какво ли ти обяснявам, сякаш не си се влюбвал от пръв поглед! Когато се разминавали тя го поздравила, защото, както добре знаеш, жените си падат по атлетични мъже в униформи, а той продължавал да стои като пън, хипнотизиран от красотата й. Месеците продължили да се нижат, а той продължавал да бъде все така заслепен от нейния образ. Често се случвало да се засекат на вълнолома и тогава той губел всичката си решителност да се държи нормално и понякога едвам-едвам смутолявал "Добро утро". Но въпреки това в мечтите си той разгръщал любовта си, без дори един път да я заговори той редил планове за 20 години напред, за съвместното им бъдеще. Виждал своята сватба – той, облечен в тържествена бяла капитанска униформа, тя, в приказна бяла рокля. Виждал деца, играещи пред бялата им къща на брега на морето. Още много приказни образи. Сега ти ще си кажеш, че човекът е дебил, олигофрен, че оная скочубра може да е с характер на пепелянка, но няма да си прав, той просто бил непоправим романтик и мечтател, а любовта по принцип води до една такава странна глупост у хората. Абе, като се замисля, без да са си казали дори една дума да ги нарежда така, абе май е бил малоумник. Как да е, чакай да си налея едно, и да се сетя докyде бях стигнал. А да, вярно, така, след като бъдещето му се виждало толкова розово, унесен в мечти, дошъл момента на първото му пътуване с кораб извън страната. Мислено се сбогувал със своята любима, наредил й да го чака, обещал й екзотични подаръци и т.н. Докато пътувал из далечните морета мисълта за нея правела монотонните дни толкова кратки, че когато се завръщали към дома той се учудил и безкрайно се зарадвал. Обхванат от утопиите си, той не забелязвал, че с всеки ден блясъкът в очите й се губел. Корабът се забавил заради буря и вместо да пристигне рано сутринта с изгрев слънце, акостирал около полунощ. Морякът бил натъжен, че тя не могла да го види в парадната му униформа, облечена за посрещането. Когато късно през нощта корабът пристигнал, той се устремил право към дома, за да може да се наспи и на другия ден да види своята любима. Качил се в стаята си и докато си разопаковал багажа дочул скърцане на легло и викове, най-вече на болка и донякъде на удоволствие. Подтикван сякаш от някаква тъмна сила, той слязъл по стълбите да провери какво става. Тихо отворил вратата на хазяйската стая и останал стъписан. На леглото, гола, с пусната надолу коса, затворени очи, от които се стичали сълзи, толкова прекрасна, стояла тя. До нея на леглото имало разпилени банкноти. Пред огледалото до леглото стоял омразният хазяйн и се обличал. Мечтите, фантазиите на моряка се разпаднали главоломно. Той извадил парадната си сабя и съсякъл мъжа, с който тя му "изневерявала". Викът на умиращия я накарал да извърне глава. Тогава той съзрял лицето й, озарено от лунната светлина. Очите й блестели със син, студен бялсък, по лицето й имало огромни бръчки, косата й изглеждала снежно бяла. Когато го видяла с окървавената сабя в ръка, тя побягнала към изхода. Той я застигнал точно преди стълбите и я съсякъл. Докато падала, тялото й се извъртяло и тя останала да лежи по гръб на стълбището. От шума съседите се събудили и светнали лампите. Тогава той я видял да лежи с разстелена коса, с малка струйка кръв, стичаща се от устните й, тя била по-прекрасна и от деня, в който я видял за първи път. Осъзнавайки, че образът на вещица бил плод само на фантазията му и на разрушените му мечти, той побягнал към морето. Вълните на бурята го приели в тъмните си прегръдки и повече никой не чул за моряка-мечтател.
Допих питието и оставих чашата на бара, гледайки я с тъжен и малко размътен от алкохола поглед.
- Каква съдба, а? Един път разделени от страха, а после от смъртта… Схващаш ли поуката от тази история?…
Тогава разбрах, че всъщност говоря на стената. Младежът беше облегнал глава на бара и блажено спеше.
- А ти, приятелю, схвана ли я? – казах аз, повдигайки отново пълната чаша за наздравица.
На стената бе окачен портрет на младеж в моряшка униформа със замечтан поглед.
List
Stories