Tear

---

Уловила лъч от младата луна
кристално чистата сълза
и по бялата и кожа
остава тя кървава следа.

Боли нали?

Да се стича продължава
бавно болката увеличава
ах, сърцето как агонизира
всеки път щом кръвта напира.

Боли нали?

С ръце го изтръгни
усети как за последно то тупти
пирувай с кръвта си ти
но тя не ще болката да намали.

Боли нали?

А кожата като киселина изгаря
и плътта бавно се разтваря
постепенно тялото умря.
Дали душата оцеля?

Боли нали?

Но продължава да боли
дори и костите строши
и стигна до прозрение:
Продай душата си за изкупление.

Вече не боли.

В празното си ново тяло
гониш празните мечти
но видиш ли се в огледало
си казваш: Нека не боли.