Halls of The Dead



"Живота е като 50 метров спринт..."

1. Halo

    Всеки говори за силата на тълпата, за мощта, която притежават обединените хора, но никой не споменава за масовия страх, масовата психоза, слабост, която цари в тълпата на малодушните хора. Когато срещу един от тях бъде насочено оръжие, всички започват да се притесняват за живота си. Сякаш той е ценност, сякаш някой от тях използва даденото си право да живее. Не, те просто консумират, натрупват или поне се опитват да натрупат, пари и предмети, и накрая предметите изконсумират собствениците си, убиват ги.
    Един такъв предмет е лъскавият пистолет в ръката на някакво супер ченге, пред което маси от престъпници се разбягват като овце. Поредният малоумен полицейски екшън. Отегчен от гледката на екрана се оглеждам из препълнената зала на киносалона. Няколко реда пред мен млада жена също извръща глава. Виждам само проблясъка на очите й...
    Само синкавата, трепереща светлина на телевизора осветява стаята. Младата жена лежи на тясното канапе. Сама. Изморена от дългия работен ден, отегчена от самотата си. Позвънява се на вратата. С лениви движения тя се отправя към коридора. Светва лампата. И потъва в мрака...

"...бягаш от...”

2. The Dark Prophet

    Излизам от киносалона с натежало от болка и тревоги сърце и се отправям по улиците към вкъщи. Вървя с наведена глава и се опитвам да избягам от мислите си.
    Така правя от седем годишна възраст, когато открих своето проклятие. Когато погледна в очите на човек виждам последните мигове от живота му. В началото ме смятаха за пророк, гадател и хората идваха да ме питат за края на живота си. Може би ако знаеха как ще свърши животът им, те щяха да се опитат да го изживеят пълноценно. Едва ли. По вероятно е да се опитат да избегнат този край. След като разбраха, че това е невъзможно, всички започнаха да ме отбягват.
    Предсказах и станах свидетел на смъртта на сестра си, родителите, повечето близки роднини, приятелите. Останах съвсем сам на 13 годишна възраст. Завърших семинария, не от вяра в Бог, а защото не ми се налагаше да контактувам с много хора. Надявах се, че ще ме изпратят в някой отдалечен град или селце, да служа в тамошната църква. Не се получи. Останах в града, в който сега бродя с наведена глава.
    Най-после вкъщи. Познатите тъмни стаи, запечатани прозорци, никакви огледала. Не че ме е страх да видя собствения си край. Просто през живота си видях толкова много смърт, че искам тя за мен да дойде като изненада.

"...от началото..."

3. The Beginning

    Тежката стоманена порта на затвора се отваря и аз поемам по дългите мрачни коридори. Тук работя. От 5 години съм свещеник в този затвор. Отслужвам погребенията и изповядвам затворниците. Работа, която ме сблъсква с много хора. Но това са единствените хора, в чиито очи не се боя да погледна.
    Осъдените на смърт знаят своят край - електрическият стол. За другите смъртта създава странен парадокс, тя понякога е носителка на надежда. Ако, например, предскажа на някой, че ще загине в автомобилна катастрофа заедно с жена си, той ще знае че ще бъде свободен, ще намери жена, която да го обича и най-важното - няма да изгние в този затвор. Това прави дните му по-леки, възвръща вярата му, че има защо да живее.
    Човекът, към чиято килия отивам сега, не е от тези щастливци. Осъден, съвсем справедливо, на смърт, заради 7 жестоки убийства извършени в рамките на една седмица.
    Опитвам се да не мисля какво чудовище е човекът в килията, отварям вратата.
    От вътре се чува тихичък смях.

"...до..."

4. To (it)

    В дъното на килията, под светлината, идваща от единствения прозорец, седеше, облегнал гръб в стената, най-странният човек, който можех да си представя.
    Окъсаната, изключително мръсна, затворническа дреха, стоеше върху хилавото му тяло, като върху чучело. Човек би се замислил какво ли държи тази купчина кокали свързани и движещи се. Скелетът беше покрит с албиносова бяла кожа. Но най-странното в него бе лицето му. Продълговато, с гарванов нос и тънки безцветни устни, то изразяваше пълно безразличие към света, ирония към всичко и всички около него. Дългата му, мазна и сплъстена, тъмно червена коса, придаваше още по-зловещ вид. Тихият му смях още се разнасяше из килията.
    Тогава аз се вгледах в светло сините му очи с надеждата да намеря смъртта му там.
    В тях, сякаш в огледало, виждах само себе си.

"...края..."

5. The End (of it)

    InterView
    При всяко негово примигване картината се сменяше, един след друг се изреждаха образи от убийствата. Загледан така в очите му забравих за мисията, с която бях дошъл. Извън моя контрол, устните ми промълвиха:
- Как се казваш?
- То. - каза той и се усмихна иронично.
- Като героя на Стивън Кинг?
- Не, като нещо безлично. Аз съм лицето на самата безличност. - отново същата усмивка. Стоях неспособен да кажа каквото и да било, възхитен и ужасен от спокойствието му.
- Ти виждаш. - каза затворникът.
- Какво?!?
- Ти виждаш смъртта на хората.
- Да - едвам промълвявам след като излизам от първоначалният шок. - Но откъде разбра?
- Но не виждаш моя край. - продължи той.
- Да, но...
- Но аз виждам твоя живот, не не виждам твоето бъдеще.
- Виждаш живота на хората?!? Защо си убивал тогава?
- Точно заради това.
- Разкажи ми...

    Part I: Curly doll 
- Убил си момиченце на 8 години. Защо? Та то е съвсем невинно - след като прегледах документите по случая, попитах аз.
- Беше невинно. Животът щеше да доведе това малко къдраво момиченце до проституция. И то по свой начин щеше да убие доста хора. Реших да му спестя страданията, предизвикани от една грешка на майка му.
- СПИН?!?
Лека усмивка от убиеца.

    Part II: The Black one 
- Ами негърът. Защо точно него? Расист ли си?
- Той се казваше Джо...
- Нима това има някакво значение за теб?
- Не, но за него имаше. Джо цял живот се стремеше да се докаже, да се издигне. По някаква причина не успяваше, а това го влудяваше. Прекратих кариерата му на сериен убиец в зародиш.

    Part III: Twins hate 
- Двойно убийство на сестри близначки?!?
- Може би знаеш, че при близнаците завистта е вродена и особено силна. Ако тя се натрупва с годни може да добие чудовищни размери. Едната от сестрите да такава степен завиждаше, че бе решила да извърши убийство.
- Но защо си убил и двете.
- По погрешка. Не ги различих. - усмихна се той.

    Part IV: Old Vampire
- Старец. Господи, та той е бил на 92, с единия крак в гроба. Защо ти трябваше да го убиваш?
- Защото никой не го бе сторил преди мен - отново същата ледена усмивка. - за тези 92 години той бе източил състоянието на петте си съпруги и после ги бе убил. След солидни подкупи следствието заключваше, че са умрели от инфаркт.

    Part V: Gold hands
- Хирург. Какво небрежен ли беше?
- Не, беше перфектен. За 10 години бе направил 5 операции, но само на хора, които можеха да си го позволят. Никога не направи отстъпка за бедните, нямаше и да направи. Сега е под земята заедно с тях. Всички хора гният еднакво, знаеш ли. - стаята се огласи от смеха му.

    Part VI: Justice for all 
- Адвокат?!? Тук донякъде съм съгласен.
- Ето че започваш да се учиш. Този бе измъкнал доказани убийци от затвора и щеше да продължава да го прави стига да му се плащаха растящите такси. Ако имах адвокат на процеса, убийствата ми щяха да бъдат 8.

Part VII: Good god 
- Свещеник? Какво корумпиран ли беше? Или педофил? Вече не знам какво да мисля.
- Няма перфектни хора.
- Да, вярно е, но какво е извършил?
- Както казах перфектни хора няма. Убих го за кеф. Все пак и Господ си е починал на седмия ден.
    Стаята закънтя от силния, лудешки смях.

"...и пресечеш ли линията всичко свършва."

6. New

    Стоманената порта се затвори зад гърба ми и аз поех без посока из улиците на града. Преди половин час убиецът се бе изпържил на електрическия стол. Там бе загинала моята тъмна половина, но въпреки това аз не се чувствах щастлив. В главата ми постоянно се повтаряше един и същи въпрос: "Ами ако?"
    Влезнах в първия оръжеен магазин и си закупих пистолет. Докато продавачът ми подаваше покупката, аз го погледнах в очите - щеше да умре от рак.
- Искате ли да умрете от рак? - попитах възможно най-спокойно.
- Какво?!? Не разбира се.
    В магазина проехтя изстрел.
    Вървя по улиците, стиснал пистолета с окървавените ръце. Гледам отражението си във витрините и всеки път откривам нещо ново. Електрически стол, куршум, автомобил, инсулт, инфаркт, рак, СПИН. Аз прекъснах линията. Дали виждам собствения си край или това, което мога да причиня? Или и двете? Знам само, че за пръв път аз не предсказвам съдбата, а я определям. Сега разбирам, че начинът, по които ще умра, няма значение. Важното е дали съм жив или мъртъв.
    Аз цял живот живях със смъртта. Сега реших да я приема. Захапах дулото и дръпнах спусъка
List
Stories